Rumpelstiltskin (Titelituri) - прочетете приказка онлайн - Братя Грим
Имало едно време един беден, беден воденичар. Единственото му съкровище беше красива дъщеря.
Веднъж заповядали на мелничаря да се яви при царя, защото не плащал царски данъци. Мелничарят нямаше нито пени пари и измами, като каза на царя:
— Дъщеря ми може да изплете злато от слама.
— Доведи ми я — заповяда кралят.
Царят въведе дъщерята на мелничаря в стая, пълна със слама.
„Изплете злато от него до зори, иначе ще бъдете жестоко наказани“, заканил се царят и заключил вратата с ключ.
Горкото момиче не знаеше, не знаеше да преде злато от слама. Тя се хвърли на пода и горко заплака. Изведнъж вратата на стаята се отвори и на прага се появи чудно малко човече.
— Добър вечер, мелничарка. Защо плачеш? - попита той.
„Трябва да извъртя тази сламка в злато, но не знам как да го направя“, изхлипа момичето.
„И какво ще получа като награда, ако го направя за вас?“ – попита малкият човек.
Дъщерята на воденичаря му даде своята огърлица и човечецът седна на чекръка. До сутринта той превърна цялата слама в златна прежда.
Царят видя стая, пълна със злато, и очите му пламнаха. Той довел дъщерята на воденичаря в една по-голяма стая, където имало още повече слама, и отново заповядал да изпредат от нея злато. Същата нощ прекрасният малък мъж отново дойде при плачещото момиче. Този път като награда за труда си той получи златен пръстен. И отново царят видя толкова много злато, че стана още по-алчен. Сега той заключи дъщерята на воденичаря в огромна стая, пълна със слама до тавана.
„Ако извадиш злато от него преди зазоряване, ще станеш моя жена“, каза той.
В тази прекрасна нощмъжът се появи отново. Но дъщерята на мелничаря нямаше какво да благодари на малкия човек за помощта.
— В такъв случай — настоя малкият човек, — когато се ожениш, дай ми първородното си дете.
Дъщерята на мелничаря нямала друг избор и се съгласила.
На следващия ден, за негова изненада, царят видял стая, пълна със злато. Както обещал, той се оженил за дъщерята на мелничаря и тя станала кралица. Година по-късно на младата царица се роди момиче.
Кралицата напълно забрави за прекрасния малък човек. Но един ден той се явил пред кралицата и казал:
Време е да спазиш обещанието си.
Кралицата се опитала да спаси детето и предложила всякакви съкровища в замяна. Мъжът обаче отказал.
„Живият е по-скъп за мен от всички богатства на света“, каза той.
Като чула тези думи, кралицата избухнала в сълзи. Човекът се замислил и казал:
Давам ти три дни да отгатнеш името ми. Ако отгатнете правилно, можете да задържите бебето.
Цяла нощ кралицата написала дълъг списък с всички имена, които знаела.
На сутринта, започвайки от Адам, тя прочете всички имена на малкото човече. Но за всяко име малкият човек повтаряше:
- Не, това не е моето име.
На следващия ден кралицата изпрати пратеници из целия град и им нареди:
Намери ми всички имена.
Пратениците донесоха много невероятни имена, като например Rib-Korovkin или Lamb-Chop, но малкият човек продължи да повтаря:
На третия ден кралицата беше напълно отчаяна. Тя отново изпрати пратеници из кралството да търсят онези имена, които те пропуснаха първия път.
Последният пратеник се върна през нощта и разказа невероятна история:
„Яздих през гората“, каза пратеникът. —Гледам, чудно малко човече танцува край огъня и пее:
Наричат ме Тителтури, пея силно и свиря силно. Ти, кралице, ще загубиш играта, защото няма да познаеш как се казвам. Тази нощ кралицата отново попитала малкия човек:
„Може би името ви е Люцерн?“
- Не, не, не - отговори малкият човек.
„Може би се казваш Зевулон?“
— В такъв случай — каза кралицата — твоето име е Тителетури.
Щом човечецът чу това име, позеленя от гняв и затропа с такава сила, че пода не издържа и човечецът падна, само те го видяха. Оттогава царят, кралицата и дъщеря им живееха и се оправяха и правеха добри пари.