С РАЗБИРАНЕ НА ПОДОЗРИТЕЛНИТЕ МЪЖЕ,
Мъжът трябва да наблюдава жена си, но това изобщо не означава, че не трябва да й вярва.
Някои мъже страдат от този порок и подозират жените си в изневяра. Самите те страдат от такова заболяване, причиняват страдание на семейството си, намират грешки във всяка дреболия, градят подозренията си върху наистина безсмислени дреболии, дори издирват жените си. Например те смятат, че ако някой е написал писмо до жена си, това означава, че тя има някакви тайни. И ако тя поздрави някой мъж, това е незаменим знак, че тя има някаква връзка с него. Ако съседът погледна в нейната посока, това означава, че той търси причина да се срещне с нея. И ако съпругата хвали мъж, значи е лудо влюбена в него. И не дай Боже, някой от роднините или познатите на такъв човек намекне, потвърди подозренията му - за него това вече е доказателство за измяна, а съпругата ще се счита за „безсрамен предател“. Семействата на такива подозрителни мъже са обречени на нещастие, тъй като нямат нито мир, нито комфорт, нито взаимно доверие, нито уважение. Тези мъже се държат като детективи, постоянно преследвайки престъпници, докато невинните им съпруги страдат под натиска на постоянна ревност, която често води до развод или дори самоубийство. Има и много мъже, които поради ревността си, без доказателства за изневяра, са извършили убийства на жените си.
В случаите, когато единият съпруг подозира другия в изневяра, и двете страни трябва трезво да анализират ситуацията и да се опитат да смекчат ескалиращата ситуация, преди да се стигне до нежелан изход. Човек трябва да остави своите предразсъдъци и да се въоръжи с разум и съвест. В края на краищата да обвиниш някого, и още повече собствената си жена, в измяна е въпроссериозни, изискващи точни доказателства, тъй като, без да притежава необходимите и достатъчни доказателства, никой няма право да прави подобно нещо.
Коранът казва: „О, вярващи! Избягвайте много предположения, защото някои предположения са грях.”[133]
Пророкът Мохамед (S) каза: „Всеки, който неразумно обвинява съпруга си в измяна, извършва зверство в размер на хиляда пъти количеството на всички косми по тялото му. За това добродетелите му ще бъдат съблечени от него, както кожата, която хвърля змия”[134].
И също така Пророкът (с) каза: „Който клевети вярващите мъже и жени, ще гори в огнен ад в Деня на Страшния съд“ [135].
Според шариата мъжът няма право да обвинява жена си в измяна без доказателства. Това трябва да се счита за сериозен грях, за който наказанието е осемдесет удара с камшик.
Да обвиниш съпруга си в изневяра е голяма отговорност и затова безпочвените предположения и подозрения не могат да служат като доказателство. Например, ако жена ви в младостта си е кореспондирала с някого, разменяла е снимки, това не доказва нейната изневяра в момента. Може би го е направила от незрялост и неопитност. Разбира се, ние не оправдаваме постъпката й, особено ако по това време тя вече е била омъжена, но все пак, без доказателства за факта на сексуална интимност, нямаме право да я обвиняваме в измяна. Младите хора често правят грешки. Например, някой й подава бележка и тя я приема, въпреки факта, че това не е позволено, и страхувайки се, че ще бъде обвинена, го крие от съпруга си. Това, разбира се, не може да се счита за предателство от нейна страна, но това обстоятелство подтиква към размисъл и необходимостта от превантивни мерки (сериозен разговор и ако неще помогне на другите).
Ако например жена ви е поздравила определен мъж, то въпреки че не е направила добре, това не означава, че тя не е безразлична към него. Може би го направи само от учтивост, смятайки, че ако не беше отвърнала на поздрава, щеше да се държи грозно и грубо.
Ако жена ви е похвалила външен човек за нещо пред вас, това изобщо не означава, че тя има връзка с него - по-скоро тя го е направила просто поради своята лекомислие и невинност, без дори да подозира, че по този начин може да ви нарани.
Ако съпругът ви декларира любовта си по-рядко от преди, това не означава, че се е влюбила в друг: може би тя е обидена от вас за нещо, може би има някакви проблеми или вие сами сте спрели да показвате любов към нея и затова тя също се охлади.
Във всеки случай всички тези фактори намират различни обяснения, само едно от които наистина може да бъде измяна.
Лидерът на вярващите Имам Али (А), обръщайки се към сина си Хасан (А), каза: „Бъдете внимателни, не бъдете фанатично ревниви, защото това води до факта, че вярващите ще започнат да се отклоняват от правия път и ще се влошават, а уважаваните и целомъдрените ще бъдат привлечени към прелюбодеяние“ [136].
Ако се съмнявате във верността на съпруга си, не казвайте за това на трето лице, което може, дори неочаквано за вас, да се окаже недружелюбен или простодушен човек: той ще изслуша вашите „излияния“ и ще потвърди подозренията, което ще ви даде увереност в съмненията и ще ви потопи в грешка. Това важи особено за вашите близки (майка или сестра) - тези, на които имате доверие и с които сте свикнали да се съветвате. В крайна сметка любовта им към вас пречи на логичните разсъждения и освен товате не изпитват привързаност към вашия съпруг, така че подобна "консултация" може само да увеличи омразата ви към жена ви и подозрението ви. Ако искате да се посъветвате с някого и да споделите проблемите си, най-добре потърсете помощ от непредубеден и логичен човек. И най-доброто нещо е да не криете чувствата и мислите си, да й кажете за подозренията си и в хода на разговора да разберете истинското състояние на нещата, разсейвайки всички съмнения. В същото време й дайте възможност да обясни действията си, сдържайте се, не прекъсвайте, не се вълнувайте, търпеливо изслушайте до края, като справедлив съдия. Не гледайте на нея като на престъпник. Бъдете умни и търпеливи. Не трябва да казвате на съпруга си за развод, разчитайки само на вашите предположения, съмнения, предположения. Дори и да й дадете развод и да се ожените за друга, независимо от материалните загуби, тогава помислете: застраховани ли сте от повторение на грешката - последващ неуспешен брак?
На съпрузите на болезнено ревниви мъже им е много трудно. Те трябва да се жертват за съпруга и децата си. В този случай те трябва да покажат цялата си изобретателност, целия си интелектуален потенциал, всички качества и способности, които само притежават.
Ако вашият съпруг ви е забранил да общувате с някого, подчинете му се, никога не го питайте за причината за забраната, тъй като това ще се приеме като сигнал за вашето неподчинение и ще предизвика повече подозрения във вашата сметка.
Имам Али (А) каза: „Не трябва да осъждате някого с подозрение, когато вие самите давате причина за това“[137].
Ако съпругът ви не харесва някой от вашите познати, тогава е по-добре да спрете да общувате с последния. Не губете любовта и доверието на съпруга си - по-добре е да пожертвате приятелството си с познати в името на семейното благополучие, разбира се, акоситуацията изисква. Не протестирайте и не плачете, казвайки, че сте уж затворник и слуга на съпруга си. Не, вие сте свободен човек, но в същото време трябва да имате предвид, че сте съпруга на психично болен човек, с когото животът е труден.
Кълна се в Аллах, в името на поддържането на семейното щастие си струва да жертваме много в такива трудни ситуации и да издържим, проявявайки разбиране и състрадание!
Имам Садик (А) каза: „Джихадът на жената се крие в нейната твърдост, смирение и търпение по отношение на ревността на нейния съпруг с толкова труден характер“[138].
Не давайте повод на съпруга си да ревнува. Избягвайте общуването с други мъже, не хвалете други мъже, не поглеждайте никой от тях, освен половинката си.
Пророкът на исляма (S) каза, че Всемогъщият ще се разгневи на омъжена жена, която гледа външни лица (мъже)[139].
Пазете се от прекомерно общуване, не влизайте в ничия къща без разрешението на съпруга си, защото не е достатъчно само да сте почтена жена – трябва и способност да се държите така, че да не предизвиквате обвинения. Обърнете внимание на следната история:
Млада жена на двадесет и седем години по време на процеса каза: „Преди осем години отидох в къщата на една приятелка, за да уча с нея за изпит. Когато приключихме с ученето, се приготвих да се прибера и тъкмо се канех да тръгвам, когато навън започна да вали силен сняг. Един приятел ме спря и ми предложи да извикам такси. Преди да стигна портата на нашата къща, видях съпруга си. Страхувах се, че може да се съмнява в мен, затова помолих шофьора бързо да се обърне и да потегли от къщата, преди съпругът ми да забележи. Той изпълни молбата ми и подкара колата с пълна скорост и тогава съпругът ми ме забеляза, но колата вече беше профучала и си тръгнала. След,Когато се прибрах, отрекох да съм бил в тази кола. Но моето отричане още повече увеличи подозрението му и той вече не ми вярваше. Тогава му казах цялата истина и дори поканих свидетели (семейството на този приятел), но, уви, всичко беше безполезно: той спря да ми вярва. И сега, през всичките тези години, живея в несигурно състояние: съпругът ми не живее с мен, но и не ми дава развод.
Уважаеми читатели! Кой мислите, че е виновен за горната история? Например, ние сме на мнение, че в много отношения има и вина на тази жена: тя самата, поради своята неопитност, превърна собствения си живот в объркване и отрови живота на съпруга си. Първо, тя не трябваше да се качва в чужда кола. И дори съпругът й да не е видял, че е сама с непознат мъж, тогава от гледна точка на шариата този бизнес далеч не е одобрен. И второ, дори ако приемем, че поради непознаване на шериата тя се качи в кола с непознат мъж и остана сама с него, след като стигна до къщата и видя съпруга си, тя трябваше да излезе от таксито и да му обясни всичко. Трето, вече беше късно и нямаше нужда да молите шофьора да напусне къщата възможно най-бързо. Четвърто, човек не трябва да отрича случилото се, а трябва незабавно да разкаже за случилото се честно и открито, като признае грешката си.
Разбира се, съпругът й също е виновен, просто поради причината, че веднага разпозна жена си като предател. Трябваше да допусне няколко варианта за случилото се и да й даде възможност да се обясни, а след това, убеден в нейната невинност, да й прости грешката и лекомислието. Но най-важното е, че няма да му навреди да се замисли за основната причина за страха на жена си и нейната постъпка, а именно неговата болезнена подозрителност и ревност.
[133] Сура Ал-Худжурат(Стаи) – 49:12. [134] Bihar al-anwar, том 103, страница 248. [135] Bihar al-anwar, том 75, страница 194. [136] Bihar al-anwar, том 103, страница 252. [137] Bihar al-anwar ”, Том 74, страница 187. [138] “Vasail ash-shi‘a”, том 14, страница 111. [139] “Bihar al-anwar”, том 104, страница 39.