Салустий каква е дефиницията на Салустий
Намерени са 6 дефиниции за терминаСалустий
86 - около 35 години. пр.н.е.) - римски историк. Участва в граждански войни от 49-45г. на страната на Цезар. След 44 години се отдава на литературна дейност. От неговите писания идват писма до Цезар (съдържащи предложения за реформа на държавата), две малки есета За заговора на Катилина и войната на Югуртин, както и фрагменти от История (5 книги), обхващащи събитията от 78-66 години. в Рим. Той даде ярка картина на упадъка на римското общество, моралния разпад на благородството (благородството) през 1 век. пр.н.е.
Гай Крисп (86 - ок. 35 пр.н.е.) - Рим. историк. На 52 години, бидейки Нар. трибун, се противопоставя в съда на Милон, привърженик на сенатската олигархия, защитаван от Цицерон. процесът на последното. На 50 той беше изключен. от списъка на сенаторите, но през 49 г. възстановен от Цезар. Участие във войните на Цезар, през 46 г. той е назначен за проконсул на провинция Нова Африка, управлявайки рояк, създал цяло състояние за себе си. При връщане в Рим С. е обвинен в малтретиране, но е оправдан. След смъртта на Цезар (44 г.) той се посвещава на Лит. дейности. От оп. Получихме писма до Цезар (ок. 50 - 46 г.), съдържащи предложения за реформа на държавата. устройства и две книги: „За заговора на Катилина“ (ок. 43 или 41) и „Югуртинская война“ (ок. 41 или 39 - 36). Последна оп. С. – „История” (в 5 книги), пис. през 36 - 35 г., обхваща събитията от 78 - 66 г. пр.н.е. (запазете. малки фрагменти).
Изд. на руски пер.: Пълен сборник. оп., прев. и пояснения на В. Рудаков, СПб., 1894; Заговорът на Катилина. Югуртинская война, прев. Н. Б. Голденвайзер, М., 1916.
Лит .: Утченко С. Л., Идеологически и политически. борбата в Рим в навечерието на падането на републиката, М., 1952 (пак там превод на писмата на С. до Цезар, стр. 243-64); Gebhardt O., Sallust als politischer Publizist w?hrend des B?rgerkrieges, Halle, 1920; Schur W., Sallust als Historiker, Stuttg.,1934 г.
Гай Салустий Крисп) - изключителен римски историк от 1 век. пр.н.е Роден през 86 г. в град Амитерн в района на Сабин (североизточно от Рим), починал около 35 г. пр.н.е. Произхожда от богато семейство на конници, което има собствена къща в Рим, получава образование в столицата и напредва благодарение на способностите си. Още в младостта си той започва да се занимава с литературно творчество, но скоро се отдалечава от писането и се посвещава на обществена служба и политика като лоялен поддръжник на Юлий Цезар. Салустий е квестор през 55 или 54 г., през 52 г. заема поста плебейски трибун. През 51 г. е изпратен в Сирия като легат на проконсула Марк Калпурний Бибул. През 50 г. Салустий е изгонен от Сената за уж неморален начин на живот, но всъщност като цезариец. През 49 г. Цезар постига преизбирането на Салустий в квесторите за 48 г. и по този начин го възстановява и връща в сената. След това Салустий участва в гражданските войни от 49-45 г. на страната на Цезар, но като военачалник той най-вече се провали. Въпреки това той не загуби доверието на Цезар. След като побеждава помпейците, той става проконсул в новосформираната римска провинция Нова Африка. Скоро обаче той е обвинен в злоупотреба с власт и присвояване на пари и само намесата на Цезар спасява Салустий от съдебен процес. След смъртта на Цезар през 44 пр.н.е. Салустий се оттегли от обществените дела. Той посвети последните 10 години от живота си на литературна работа, след като се оттегли в имението, което построи в Рим, по-късно известно като Градините на Салустий. Впоследствие той живее в имението на Цезар в Тибур, което той купува, посвещавайки свободното си време на работа върху исторически произведения. От писанията на Салустий са запазени писма до Цезар (около 50 и 46 г.),съдържащ предложения за реформа на държавата и две малки есета: „За заговора на Катилина“ и „Югуртинската война“. От последното произведение на Салустий – „История” в 5 книги, писана през 36 – 35г. и обхващащи събитията от 78-66 г. са запазени малки фрагменти. В своите произведения, отличаващи се с живост на изложението, драматизъм и красиво изписани герои, Салустий дава ярка картина на упадъка на римското общество, моралния разпад на аристократичните слоеве и неспособността на сената да управлява държавата.
(не Salustii), плебейски род, към който принадлежат:
2. Cn. Sall., приятел на Цицерон, с когото той отива в изгнание (Cic. ad. fam.14, 4, 6); той имал известно влияние върху него след това (Cic. ad Qu. fr.3, 4, 2.Cic. ad Att.1, 11. 11, 11. 17. div. 1, 28, 59) и го убедил да напише книги de republica (Cic. ad Qu. fr.5, 1);
3. Продавам. Крисп, племенник на историка С., осиновен от него (Tac. ann.3, 30), от ордена на конниците, в младостта си известен с екстравагантността си и познанството си с освободени жени.Хорат. Од.2, 2.Хорат. Sat.1, 2, 48. Притежавайки голямо богатство, състоящо се от мини и очарователни имоти, той впоследствие се отличава с активност, щедрост и лукс; той е уважаван както от Август, така и от Тиберий и умира през 20 г. сл. Хр.Tac. анн.1, 6. 2, 40. 3, 30;
4. възпитател на император Юлиан, станал през 361 г. сл. н. е. началник на телохранителите и консул.Amm. Марк.21, 8;
5. Saturninus Sall. Секунд придружава Юлиан в неговата персийска кампания като praefectus praet. orientis, а след смъртта на него и Йовиан, той се отказа както за себе си, така и за сина си от императорския трон. Въпреки че самият той не е такъвприел християнството, но се казва, че той предпазил Юлиан от преследване на християните. Впоследствие той е основната подкрепа на Валентиниан;
6. философ, живял около половината от 4-ти век. от Р. X., живял в Атина и Александрия и написал оцелелото съчинение. . . . състоящ се от 21 глави; в него той се опитва да докаже безсмъртието на душата и вечността на Вселената, бунтувайки се срещу учението на епикурейците (ред. Орели, 1821).