Санкт Петербург, Винаги е трудно да наваксаш - BezFormat

И въпреки че на мястото, което страната ни сега заема в неофициалното отборно класиране (и това може да се счита не по отношение на златото - по отношение на общия брой награди, всичко изглежда прилично тук), няма нищо изненадващо, не може да не се отбележи: имахме много нещастие на тези игри.

Истинските "шевове" се случиха в онези спортове, в които изглежда имахме гарантирани медали - включително златни. Вземете щангистите. Оксана Сливенко, „железен“ кандидат, не можа да отиде на игрите. Виновно нараняване. Съдбата й беше споделена от Дмитрий Клоков. А това, което се случи с Хаджимурат Аккаев, основният претендент за победа в тежка категория, изобщо не ми идва в главата. Човек дойде в Лондон, за да се бори за златото на Олимпиадата, но вместо това ... трябваше да се бори с дискова херния. В резултат на това беше изрязан няколко дни преди стартовете. Представете си състоянието на спортист, който „оре“ няколко години в името на основните стартове на живота. Но също така е невъзможно да се рискува в такава ситуация: хернията прищипа нерв и Аккаев започна да усеща некроза на крака си. Какво е олимпиадата...

И все пак на бара нашите взеха пет сребърни медала и един бронзов. Освен това щангистът Апти Аухадов от Чечня загуби от опонент от Полша поради факта, че беше със сто грама по-тежък! Взеха еднакво тегло. Освен това нашето момче излезе късно за последния опит: треньорите не можаха да решат навреме колко килограма да наредят. В резултат - "само" сребро.

Някаква болест повали нашите стрелци в Лондон. Преди Игрите те нокаутираха „десетки“, спечелиха най-високите награди в различни състезания, а в Лондон „изстреляха“ само един (!) Бронз. Оказа се, че някой няма достатъчно патрони, някой няма достатъчно подкрепа от психолог, някой няма достатъчно самообладание. Бих искал да попитам: как е? Каквотова, ако не нашите гафове? За стрелбата в България отговаря олигархът Владимир Лисин, който самият е бивш стрелец. Оказва се, че той е пропуснал, не е контролирал?

Провалихме се в такива спортове като фехтовка, плуване, колоездене, гребане, където благодарение на множеството дисциплини се разиграват почти една четвърт от всички награди на Олимпийските игри. Ето на какво трябва да обърнат внимание нашите лидери, когато се подготвят за следващите игри, които ще се проведат през 2016 г. в Рио де Жанейро. Освен това всички тези видове са концентрирани върху началния сегмент на Олимпиадата. Ако не бъдат затегнати, ще продължим да си хапем лактите, гледайки как Китай и Америка вървят напред. И както знаете, трудно е да се навакса. Особено в спорта.

Гледайки как нашите волейболисти и хандбалистки пропускат победи в последните секунди на решаващите мачове, разбирате, че колкото и да се надявате на „играчите“, те все още няма да разтеглят страната в класирането по медали. Те имат само едно злато за игра. А американците, китайците, англичаните го приемат с пълни шепи именно в такива технологични форми като плуване, гребане, стрелба, вдигане на тежести, гмуркане, художествена гимнастика.

Благодаря на нашите борци, лекоатлети, синхронисти, но техните усилия не стигат, за да се борим за първенството в световния спорт. Освен ако, разбира се, България не си постави такава задача.