Сатиричните образи в творчеството на В
В предговора към първото издание на стихотворението „Облак в панталони“ поетът по характерния си начин определя смисъла на своето творчество: „Долу любовта ти!“, „Долу изкуството ти!“, „Долу твоята система!“, „Долу твоята религия!“. Тези имена на лозунги станаха основните теми на сатирата на Маяковски. Творбата се състои от четири части, всяка от които експонира определен обект от заобикалящата действителност.
Сатирата в ранната лирика на поета е насочена срещу глупавата и злобна тълпа, която не разбира Маяковски. Поетът отрича дребнобуржоазната вулгарност, философията на "мазнината", инертността на мисленето. В публични изказвания, със „ужасен смях“, той смело се втурна в битка за своите идеали. Дори заглавията на стиховете му звучат като удари или шамари за обществения вкус: „Ти!“, „Нате!“, „Уморен“ и др.
И така, в стихотворението "Nate!" Маяковски с омраза изобличава света на обитателите, безразлични към нещастието на другите, които гледат на света като от кутия или черупка. Поетът саркастично осмива пристрастяването на "дебелите" филистери към нещата, говори за тяхната бездуховност и глупост. По свой неповторим начин той пише: Ето ти, човече, имаш зеле в мустака си някъде полуготова, полуизядена зелева чорба; ето те, жено, дебело варосана върху теб, изглеждаш като стрида от черупките на нещата.
Поетът не се интересува от възможните оплаквания на тази част от населението. Той обижда жителите на града, за да чуе отговор, да раздвижи обществото. Той вика нещо, което боли, нещо, което не му позволява да живее и да диша: И ако аз, грубият хун, не искам да направя гримаса пред теб - и сега искам и радостно плюя, плюя в лицето ти Аз съм безценен прахосник и прахосник.
Маяковски реагира на събитията от Първата световна война с изобличително стихотворение "На вас!". В него тойзаклеймява буржоазните правителства, които отприщиха клането в световен мащаб. Управляващите класи са безразлични към смъртта на хиляди невинни хора. За тях е важно да запазят властта си и да печелят от войната.
В някогашната процъфтяваща страна сега се чува само звънът на оковите, дошли са „безптиците“ и „пустошията“. От един мъртвешки поглед на съдията опашката на пауна избледня. Съдиите дори забраниха вулканите, като поставиха табели с надпис „Долината за непушачи“. За да не се съмняват читателите кой е написан химнът, Маяковски го завършва с думите: Знаете ли, все още е жалко за перуанеца. Дадоха му галера за нищо. Съдиите се намесват и в птицата, и в танца, и в мен, и в теб, и в Перу.
Ученият не се интересува, че децата в страната му растат глупави и покорни. Дори слънцето не иска да погледне в кабинета му, където всичко е пълно с мъртви експонати. Той иска мир, за да може да „вади корен квадратен всяка секунда“.
В „Химн на критиката“ поетът проследява развитието на критика от раждането му. Откъде идват критиците? Оказва се, че са от съвсем обикновени семейства. Героят на поемата, бъдещият критик, е роден в семейството на перачка и младоженец. Авторът каустично намеква на какво ниво на култура е израснало това дете, какво е чувал от родителите си в детството. След като узря, момчето бързо се ориентира в живота и реши да стане критик: И някакъв собственик на някакво име най-нежният чу почукване на вратата. И скоро критикът от вимето на рождения ден издои и панталони, и руло, и вратовръзка. Поетът предлага: Писателите, много сме. Съберете милион. И ще построим богаделница за критиците в Ница. Мислите ли, че нашето бельо е лесно за тях Изплакнете всеки ден във вестникарска страница!
В "Химн на здравето" Маяковски нарича "дебелите" жители "здрави хора". За тях храната е смисълът на живота. След като ядат, те танцуват на цялата планета, коятоскучен за тях, "като консерва консерва". Това са „месни хора“, не им трябват нерви, не виждат и не усещат нищо.
Маяковски с право може да се нарече талантлив сатирик на 20 век. Той актуализира сатиричния жанр. Широтата на тематиката на сатиричните му стихотворения е поразителна. Изглежда, че няма такова негативно явление в живота на обществото, което поетът да заобиколи вниманието му. Маяковски създава галерия от сатирични портрети на подкупници, мързеливци, филистери, глупаци и чревоугодници. Сатирата се ражда от гняв и възмущение. Неслучайно поетът е нарекъл сборника си със сатирични произведения „Страшен смях”. Маяковски продължава най-добрите сатирични традиции на българската литература: Грибоедов и Салтиков-Щедрин. Стиховете на поета надживяха времето си и останаха актуални и днес. Смехът на Маяковски все още поразява филистерите, критиците, подкупниците и бюрократите.