Сбъдват ли се желанията, които си намислихте през Новата година и колко бързо
Пожелавате ли си нещо за Нова година? Сбъдват ли се при вас и колко време чакате за изпълнение на желанието? Или просто не вярвате във всичко това?
Желанията ми се сбъдват най-вече, но най-вероятно защото си пожелавам истински, а не от сферата на фантазията. Освен това, за да постигна желаното, аз просто правя всичко за неговото изпълнение. И това още веднъж потвърждава, че мама сме родени, за да сбъднем приказка, ние самите трябва да изпълним желанията си. Когато всичко се стоварва върху нас просто така, това лесно придобито не се цени много. Но тези постижения, които получихме за нашата упоритост и стремеж към нашата цел - тук можете да получите истинско удоволствие от тях.
И желанията могат и трябва да бъдат изпълнени - основното е да ги формулирате правилно и правилно да следвате пътя на тяхното изпълнение.
Много исках бебе, написах желанието си на лист, след което в 12 часа го изгорих и го изпих заедно с шампанско. И така желанието ми се сбъдна. Съпругът ми и аз имаме прекрасно бебе. Със сигурност желанията понякога могат да се сбъднат.
В ранна детска възраст, когато бях още в предучилищна възраст, много исках да имам играчка "воден пистолет". Натискаш спусъка и под натиск изтича тънка струя вода. Ходих на детска градина и в нашата група много мои връстници имаха такива играчки. Родителите ми не можеха да ми го купят, защото живеехме в бедност. И тогава един ден преди Нова година, след като чух от момчетата за изпълнението на новогодишните желания, реших да не спя, да изчакам камбаните на Кремъл в полунощ и да направя заветното си желание. Направих всичко. Тогава с нетърпение очаквах цялата година на неговото изпълнение. Но напразно. „Защо Дядо Коледа не му изпълни желанието? Как успяхвиновен? С какво съм сгрешил, че не заслужавам този подарък?“, помислих си със сълзи на очи. Баща ми седна до мен, попита ме, разбра какво е и ме посъветва: „Знаеш ли какво, сине. Направете си желание за следващата Нова година, което не можете да докоснете с ръцете си.
И накрая дойде още една дългоочаквана Нова година. (Тази година трябваше да стана първокласник.) Отново дълго се борех със съня, дочаках полунощ и по съвет на баща ми си пожелах недокоснато желание „Стани отличник“.
Учебната година мина. Пролет. Радостна и щастлива се прибирам, вадя от портфолиото си книжка с петици и похвална диплома, връчена ми на училищната тържествена линейка за отлично обучение и примерно поведение. "Ура! Новогодишното ми желание се сбъдна!" – викам така, че сигурно съседите ми чуват през стената.