Съдебно признаване на собственост върху гаражния бокс - Юридическа фирма ЮСАКТУМ,
ОСНОВНИ ПРАКТИКИ И НАСОКИ
ИМАТЕ ЛИ ВЪПРОСИ? ПИТАЙТЕ ВАШИЯ АДВОКАТ!
Признаване на собственост върху гаражния бокс в съда
Признаване на собственост върху гаража (гаражния бокс) в съда
По-долу е решението на съда с обща юрисдикция, в съответствие с което съдът признава собствеността на нашия клиент върху гараж (гаражна кутия), разположен на територията на Москва.
Категория на спора:признаване на собственост върху недвижими имоти, включително признаване на собственост върху сгради, разположени върху поземлен имот, който е държавна или общинска собственост.
Водене на гражданско дело и представителство в съд с обща юрисдикциясе извършва от адвокати и адвокати по граждански дела на нашата компания.
Обстоятелства по делото:Въз основа на решения на изпълнителните органи на нашия клиент беше разрешено да построи гаражна кутия, разположена на територията на град Москва. Извършено е изграждането на гаражния бокс. По отношение на парцела, на който се намира гаражната кутия, нашият клиент сключи договор за наем с град Москва. Поради липсата на документи за собственост на гаража се наложило собствеността да бъде призната по съдебен ред.
Преди това Клиентът се опита самостоятелно да разбере настоящата ситуация, опитвайки се да признае собствеността върху гаража чрез съда, но независимите действия на Клиента в съда не доведоха до успех. Представителството на интересите на Клиента от нашите граждански адвокати доведе до приемането на положителен съдебен акт за признаване на собствеността на Клиента върху гаража (гаражния бокс), разположен на територията на Москва.
Законниоснованията за иск за признаване на собственост върху гараж (гаражна кутия), разположен на територията на Москва, който беше съставен от нашите адвокати по граждански дела, по-специално, бяха:
- изкуство. Изкуство. 130, 131, 213, 218, 1152 от Гражданския кодекс;
- други разпоредби на действащото законодателство, свързани със защитата и признаването на собствеността върху недвижими имоти.
Посочените изисквания на нашия клиент бяха напълно удовлетворени, съдът признава собствеността на нашия клиент върху гаражния бокс, намиращ се в град Москва.
Избирайки документа, който ви интересува, можете да го поръчате на минимална цена.
Използвайки този документ, вие ще можете самостоятелно да го допълвате, променяте и/или въвеждате необходимите данни и информация, свързани със съдебното дело, след което да представлявате вашите интереси в съда.
В името на България
Останкинският районен съд на град Москва, съставен от председателстващия съдия Шокурова JI.B.,
при секретаря на съдебното заседание Потапов Д.А.,
разгледа в открито съдебно заседание в съдебна зала гражданско дело № 2-1571/15 г. по иск П.А.В. до префектурата на Североизточния административен окръг на Москва, Департамента за градска собственост на град Москва за признаване на собствеността върху столична гаражна кутия,
Ищецът П.А.В. в съдебно заседание се явяват, поддържат изменени искове, моли ги да бъдат удовлетворени.
Представителят на ищеца, чрез пълномощник Андрей Сергеевич Рибай, се яви на съдебното заседание, подкрепи исковете с пояснения в пълен размер.
Представителят на ответника на префектурата на Североизточния административен окръг на град Москва, чрез пълномощник R.The.C. се яви в съдебно заседание, възрази срещу удовлетворяване на исковете, на оснвъзражения.
Представителят на ответника - Департаментът за градска собственост на град Москва не се яви в съдебно заседание, надлежно уведомен, представи отговор на исковата молба.
Представителят на трето лице, което не прави самостоятелни претенции относно предмета на спора - Службата на Rosreestr за Москва, не се яви в съдебно заседание, надлежно уведомен за времето и мястото на делото, не представи възражения по иска, ръководейки се от чл. 167 ГПК, съдът намира за възможно да разгледа делото в негово отсъствие.
Съдът, като изслуша обясненията на ищеца, представителя на ищеца, представителя на ответника, като се запозна с писмените материали по делото, разгледа и прочете материалите по гр. дело No 2-2042/06 г. по иск на Ф.А.Д. по признаване правото на собственост, намира исковете за частично удовлетворяване на следните основания.
По силата на чл. 130 от Гражданския кодекс на България, обекти на граждански права са недвижими вещи (недвижими имоти): земя, земя, изолирани водни обекти и всичко, което е здраво свързано със земята, тоест обекти, които не могат да бъдат преместени без несъразмерно увреждане на тяхното предназначение, включително гори, трайни насаждения, сгради, конструкции, обекти на незавършено строителство.
Член 131, параграф 1 от Гражданския кодекс на България предвижда, че правото на собственост и други вещни права върху недвижими вещи, ограничаването на тези права, тяхното възникване, прехвърляне и прекратяване подлежат на държавна регистрация в Единния държавен регистър от органите, които извършват държавна регистрация на права върху недвижими имоти и сделки с тях. На вписване подлежат: право на собственост, право на стопанско управление, право на оперативно управление, право на пожизнено наследствено владение, право на трайноползване, ипотека, сервитути, както и други права в случаите, предвидени от този кодекс и други закони.
Съгласно чл. 213 от Гражданския кодекс на България всяко имущество може да бъде собственост на граждани и юридически лица, с изключение на някои видове имоти, които в съответствие със закона не могат да бъдат собственост на граждани или юридически лица.
В съответствие с разпоредбите на ч.1 чл. 218 от Гражданския кодекс на България правото на собственост върху нова вещ, направена или създадена от лице за себе си в съответствие със закона и други правни актове, се придобива от това лице.
Тази правна норма посочва две правно значими обстоятелства като основания за възникване на собственост върху новосъздадена вещ: създаването на нова вещ за себе си и липсата на нарушения на закона по време на нейното създаване.
Съдът констатира, че П.В.Н. На 19 април 1965 г. в Междуведомствената комисия на Изпълнителния комитет Дзержински на град Москва (дело лист 8), а след това на 20 май 1965 г. в Архитектурно-плановия отдел на област Дзержински в Москва (дело лист 9) е получено разрешение за изграждане на капитална гаражна кутия в група от индивидуални гаражи по протежение на 4-ти проход на Академичния студентски Кампус (ASG).
По силата на алинея 2 на чл. 1152 от Гражданския кодекс на България приемането от наследника на част от наследството означава приемане на цялото полагащо му се наследство, независимо от какво се състои и където и да се намира.
Съответно съдът заключава, че ищецът е приел цялото наследство, което му се полага, независимо какво е то и където и да се намира.
Със заповед на префекта е установено задължение на ищеца да пререгистрира договора за предоставяне на съответния поземлен имот за временно ползване.
На 28 май 1993 г. Московският поземлен комитет към ищецае издадено временно удостоверение No 02, потвърждаващо вписването на факта, че ищецът е ползвал поземления имот за индивидуален гараж.
Както установи съдът, взаимните права и задължения на страните по договора за наем се изпълняват и към настоящия момент.
Доказателства за прекратяване на този договор за наем от ответниците пред съда не са представени.
Както следва от представените доказателства, договорът за наем на земя, сключен между Московския поземлен комитет (понастоящем Департамент за градска собственост на град Москва) и ищеца, все още е валиден.
Видно от материалите по делото ищецът П.А.В. и баща му П.В.Н. притежаваше гараж повече от 49 години, през които местният изпълнителен орган по предписания начин можеше да повдигне въпроса за разрушаването на тази сграда или нейното отнемане, но такива изисквания за P.A.V. и П.В.Н. не е представена, нито една от заинтересованите страни не оспорва законността на изграждането на гаража и правото си върху този имот.
Освен ако не е предвидено друго в закона, искът за признаване на правото на собственост върху неразрешена структура подлежи на удовлетворение, когато съдът установи, че единствените признаци на неразрешена структура са липсата на разрешение за строеж или липсата на акт за въвеждане на обекта в експлоатация, за да получи това лице, което е създало неразрешената структура, е взело мерки. В този случай съдът също трябва да установи дали запазването на неразрешено строителство нарушава правата и защитените от закона интереси на други лица и дали представлява заплаха за живота и здравето на гражданите.
От материалите по делото става ясно, че след смъртта на П.В.Н. при кандидатстване в Московското градско бюро за техническа инвентаризация на ищеца е издаден кадастрален паспорт на помещението, според който е определен гаражътинвентарен номер 10.
Параграф 59 от Указа пояснява, че освен ако законът не предвижда друго, искът за признаване на право подлежи на удовлетворяване, ако ищецът представи доказателства, че притежава съответното право. Искове за признаване на право, заявени от лица, чиито права и сделки по отношение на спорния имот никога не са били вписани, могат да бъдат удовлетворени в случаите, когато правата върху спорния имот са възникнали преди влизането в сила на Закона за вписванията и не са били вписани по реда на чл.6, ал.1 и 2 от същия закон или са възникнали независимо от вписването им по реда на ал.2 на чл.8 от Гражданския кодекс на България.
Неправилното изпълнение на разрешителните от властите не може само по себе си да попречи на признаването на собствеността на жалбоподателя върху спорния гараж при липса на нарушения на законодателството, действащо към момента на изграждане на сградата.
При разглеждането на този казус съдът взема предвид факта, че спорният гараж е един от боксовете, някои от които вече са регистрирани като собственост, включително и въз основа на съдебни решения.
Съдът също така установи, че спорната гаражна кутия, собственост на ищеца, е регистрирана в ОТИ, което се потвърждава от кадастралния паспорт на помещението и експликацията, издадена от Държавното унитарно предприятие МосгорБТИ (Североизточен ТБТИ).
Предвид изложеното, съдът прави извода, че ищецът е придобил собствеността върху спорния столичен гаражен бокс.
Видно от материалите по делото П.В.Н., а по-късно П.А.В. платен наем за столичен гараж, което се потвърждава от удостоверение за състоянието на финансовата и лична сметка и разписки (дело лист 45-55).
Ищецът (бивш негов баща) стопанисвал гаражен бокс върху земяпарцелът, разпределен му от изпълнителните органи, платил добросъвестно наема на парцела, открито и непрекъснато притежава гаража повече от 50 години като своя собственост, през които нито една от заинтересованите страни не се съмняваше в законността на изграждането на този гараж и не оспорваше правото си върху този имот.
Законодателството на RSFSR, което е в сила по време на изграждането на спорния гараж (1964 г.), не предвижда правото на частна собственост върху недвижим имот под формата на гараж, като същевременно установява възможността гражданите да имат лична собственост от обектите само жилищна сграда.
Съгласно чл. 6 от този закон имуществото на гражданите се създава и умножава за сметка на трудовите им доходи от участие в общественото производство, от воденето на собствено стопанство и доходи от вложени средства в кредитни институции, акции и други ценни книжа, придобиване на имущество по наследство и на други основания, разрешени от закона.
В съответствие с чл. 7 от Закона на RSFSR „За собствеността в RSFSR“, гражданин или друго лице, освен ако не е предвидено друго в закон или споразумение, придобива право на собственост върху имущество, придобито от него на основания, които не противоречат на закона, върху неща, създадени или значително обработени от него, върху продукти, плодове и други доходи, получени от него от използването на имущество, което му принадлежи, както и от използването на природни ресурси или друго имущество, въпреки че не принадлежи на това лице, но предоставени му в съответствие със закона или споразумението за тези цели. Гражданин или юридическо лице, което не е собственик на имот, но добросъвестно и открито притежава недвижим имот като собственик най-малко петнадесет години или друго имущество най-малко пет години, придобивасобственост върху този имот.
Въз основа на изложеното и ръководейки се от чл.чл. 194-199 Граждански процесуален кодекс на Руската федерация, съд
Решението е основание за извършване на вписване в Единния държавен регистър на правата върху недвижими имоти и сделките с него относно собствеността върху посочения обект.
Решението може да бъде обжалвано пред Московския градски съд чрез Останкинския районен съд на Москва в рамките на един месец от датата на окончателното решение на съда.