Седем истории и една сватба
Награда fanfic "Седем истории и една сватба"
4. Дори трезвениците и язвите пият за чужда сметка
„Все още се радвам, че се присъединихте към мен. Какво, не си ли ядосан вече? — попита Питър.
„Не – излъга Дезмънд – вече не. И така, защо сме тук?
- Теди трябва да дойде тук, да ми донесе бележки. Предлагам да го пиете!
Очите на Дезмънд се разшириха. Тихата Теодора Васкес, по прякор "Плюшеното мече", основното добро момиче на университета. Не се е забелязвала по купони, дори и случайно да се навърти по тях, никога не пие. И той иска да го играе?
Ако Дезмънд беше същият, щеше да подкрепи идеята и да не мръдне очи. Но сега това само събуди в него нова омраза към този човек, когото той наричаше свой приятел.
Питър, това е лоша идея!
- Хайде! какво може да стане И като цяло, пийте и не дрънкайте.
Дезмънд погледна чашата.
Ами ако тя не е съгласна?
Разбира се, че ще се съгласи! Чичо ми винаги казваше: "Дори трезвениците и язвите пият за чужда сметка." И тя също!
Дезмънд поклати глава. Питър винаги е бил твърде самоуверен. Като капитан на баскетболния отбор на Черните соколи, той беше известен с това, че е прекалено голям и също толкова самонадеян. И този негов трик обещаваше да бъде един от най-подлите. За запояване на бедното момиче, в името на смешни кадри ...
И ето я. Студент влезе в бара, оглеждайки се уплашено. Дългата до раменете руса коса беше разчорлена, на носа му имаше черни правоъгълни очила, а по бузите му още не беше изчезнало юношеското акне. В ръцете си държеше голяма папка. Като видя нашата двойка, тя се надигна и се приближи до тях.
— Хей, Теди! Донесе? — предизвикателно попита Петър.
- Д-да! Теди му подаде бележките.Петър взе папката и я остави на масата, без да гледа.
Теодора поклати глава. Изглеждаше много сладка, като същата мечка от детството. — Н-не! Аз не пия.
- Хайде! За компания!
- Н-н-не! – Теди отстъпи крачка назад, като уплашено погледна от чашата към бутилката.- Не мога! аз не мога
- Ти плащаш, нали? Добре тогава, а? Теди седна неуверено и Дезмънд нямаше друг избор, освен да й налее силно уиски. Питър се ухили в чашата си и препече.
Първата чаша отиде. После второто. Тогава третият...
Момичето нямаше да се напива, но Петър ставаше все по-зле с всяка чаша. Дезмънд не можеше да повярва на очите си. Теди пиеше като истински пияница.
Още една чаша и Питър припадна.
Дезмънд, който имаше всичко пред очите си, погледна към Теди, който само леко се олюляваше.
- Как го правиш? Не се пие в компания! Ти си трезвен... трезвен.
Теодора се усмихна. — Трезваник? - Теди се изправи и надвисна над Дезмънд, вдишвайки алкохолни изпарения. „Знаете ли защо не пия в компания?“ Защото, ако започна да пия, не мога да спра, докато не припадна. И за да припадна, трябва много!
Момичето прегърна раменете на Дезмънд и обяви високо: - Но тъй като Питър лекува, отидете на разходка! Съгласен?! Пием за негова сметка!