Седем въпроса за новия механизъм за оздравяване на банки, какво ще се промени
Централната банка обяви, че няма да спасява проблемни банки до приемането на нов закон за реорганизация. Регулаторът не е готов да наводни пазара с "свободни пари" и не вижда нови инвеститори, способни да решат реални проблеми. Пазарът обаче има въпроси към самата Централна банка
„С помощта на стария инструмент вече не можем да извършваме нови ремонти. Първо, вече няма да раздаваме безплатни пари в този мащаб, с тази скорост и за тази продължителност. Второ, вече не виждаме частни инвеститори на пазара, които биха могли да поемат отговорност за нови финансови проблеми“, каза той.
Законопроектът за Фонда за консолидация на банковия сектор се подготвя за второ четене в Държавната дума. Първоначално се предполагаше, че след приемането му кредитите за санаториуми за рехабилитация на проблемни играчи ще бъдат напълно заменени с преки инвестиции в капитала на последните от страна на ББ.
Защо се нуждаем от нова концепция за обновяване?
Според заместник-председателя на Централната банка преференциалното кредитиране, използвано в хода на старата схема, вече не съответства нито на паричната политика, нито на принципите на финансовата стабилност. И така, за да се затворят отрицателните нетни активи от 10 милиарда рубли, в старата система е необходимо да се издадат 15-16 милиарда рубли, а в новите икономически реалности - 20 милиарда рубли. и повече, каза той. Преминаването към директна допълнителна капитализация на закъсалата банка от страна на Банката на България ще затвори дупката от 10 млрд. рубли. еднаква сума, насочена към капитала.
Ще останат ли заеми за санаториуми?
Централната банка не възнамерява напълно да се откаже от стария подход. „Ние напълно признаваме, че след известно време може да бъде търсено по същия начин или в някои специални случаи“, признаВасилий Поздишев. С помощта на заеми регулаторът планира да подпомогне с ликвидност инвеститорите, които купуват акции на оздравявана банка. Той обясни, че консолидационният фонд може да участва на паритетни начала в санирането на банки с частни инвеститори. В същото време условията за финансиране ще бъдат тежки: средствата ще се отпускат на пазарни условия, а не на преференциални условия, както досега. Използването на заеми от инвеститора, заедно с влизането на създавания консолидационен фонд в капитала на санираните банки, ще оскъпи реорганизацията, но като цяло в сравнение със старата схема спестяванията ще бъдат поне 30-40%, каза Поздишев.
Кой ще управлява възстановяването?
Проблемните активи, чийто капитал ще включва Централната банка, ще се управляват от управляващо дружество (УД), чийто едноличен учредител ще бъде Българската банка. Тя ще поеме функциите на DIA във връзка с предотвратяването на банкови фалити. Както поясни Василий Поздишев, Обединеното кралство ще има много повече правомощия за управление на банки, отколкото агенцията. „DIA няма нито специализиран банков управленски персонал, нито собствени средства за това“, каза той.
Как Централната банка възнамерява да избегне конфликтите на интереси?
Регулаторът вече е започнал да набира топ мениджъри за управляващото дружество, въпреки че то все още не е създадено. Според Василий Поздишев, предполага се, че персоналът на компанията ще бъде 50-60 души в началния етап.
Ръководителите на Централната банка, изпълняващи надзорни функции, няма да работят в нейната дъщерна структура - управляващото дружество. Според плана на Българската банка Наказателният кодекс ще действа като управителен орган на оздравяваната банка, а оперативното ръководство ще остане в самата банка.
Ще се реши ли по-бързо съдбата на банките?
Кога и как ще приключи рехабилитацията?
Въпреки това, според изчисленията на Централната банка, тъй като ситуацията в банковия сектор се подобри след пет до седем години, инвеститорите ще започнат да идват при него. Изборът на купувачи на проблемни банки, преминали през нова процедура по оздравяване, ще се извърши чрез открит конкурс. Според плановете на Централната банка в него ще могат да участват както физически, така и юридически лица. Акционери, които са притежавали повече от 1% от акциите през трите месеца, предхождащи датата на одобрение на плана за нейното оздравяване, няма да могат да купуват акции на банката след възстановяване.
Какво ще остане от DIA?
След създаването на Фонда за консолидация на банковия сектор на базата на DIA, агенцията ще продължи да следи оздравяването на банките, които преди това е взела за оздравяване. Заместник-председателят на Централната банка отбеляза, че Централната банка обмисля възможността да прехвърли всички санкции, които вече са започнали, към консолидационния фонд, но смята това за невъзможно. „Това би довело до значителни рискове за финансовата система“, каза Поздишев.
Как участниците на пазара оценяват иновацията?
Проследяването на проблемите на оздравяващите банки с новия подход ще бъде по-лесно, казва старши директорът на Fitch Ratings Александър Данилов. „Съгласно сегашната схема играчът, който се възстановява, има право да нарушава разпоредбите без риск от отнемане на лиценза за срока на заема (от десет години или повече), като по този начин привлича безскрупулни инвеститори, които искат да прехвърлят своите проблемни активи върху него. Новият механизъм за реорганизация позволява да се избегне това: оздравяваната банка веднага ще бъде рекапитализирана и ще отговаря на всички стандарти“, отбелязва той.
В същото време корупционните рискове остават при новата схема, казва Станислав Волков, управляващ директор за банкови рейтинги на рейтинговата агенция RAEX (Експерт РА). „Ако ръководството на Банката на България ще контролира създаденото от него управляващо дружество, имаме нуждадопълнителни механизми за външен контрол за намаляване на тези рискове, които не се виждат в новата концепция“, отбелязва той. Андрей Перчян, одитор на Сметната палата, също се съгласи с необходимостта от затягане на контрола и създаване на ясни законови процедури. Той припомни, че в момента е създадена процедура за избор на инвеститори в навечерието на реорганизацията, но в редица случаи, както показа одит на Сметната палата, инвеститор е одобрен извън тази процедура. „В резултат на това Татфондбанк (която сама по себе си беше санаториум. - РБК) беше с отнет лиценз. Според нас роля тук изигра нарушението на процедурата по подбор и фактът, че ББ одобри изискванията към инвеститорите с голямо закъснение“, смята Перчян.