ЩИТОВИДНОСТИМУЛИРАЩ ХОРМОН
ТИРОТРОПЕН ХОРМОН[лат. (glandula) thyreoidea щитовидна жлеза + Gr. тропос посока; хормон(и); син.:тиротропин, тиреотропин, TTG] - хормон на предния дял на хипофизната жлеза, биологичната роля на която се състои в поддържането на нормална структура и функционална активност на щитовидната жлеза.
Тази година се отнася до протеин-пептидни хормони (виж); синтезира се в базофилни клетки - тиреотрофи (тиреотрофи) на предната хипофизна жлеза (виж). В тиреотрофите TG се образува в малки (с размер около 150 nm) секреторни гранули.
Тази година е гликопротеин с общ мол. тегло (тегло) прибл. 28 000. Въглехидратната (гликонова) част на молекулата T. g. е прибл. 15% от масата си. Молекулата на Т. се състои от две субединици или алфа и бета вериги. Алфа веригата на човешката молекула, както и полипептидните вериги на фоликулостимулиращия хормон (виж), лутеинизиращия хормон (виж) и хорионгонадотропин (виж), е полипептидна верига, състояща се от 89 аминокиселинни остатъка и се различава от алфа веригите на тези хормони само с гликоновата част. бета веригата на човешката молекула се състои от 112 (според други източници 113) аминокиселинни остатъка; различно е за изброените по-горе хормони. По този начин имунол. и биол. специфичност Тази година се определя от тяхната бета верига. Смята се, че а-веригата защитава бета-веригата от действието на протеазите и по този начин я стабилизира по време на транспортиране от мястото на образуване до целевия орган.
Въглехидратите, които съставляват гликоновата част на молекулата на Т., са представени от фукоза (виж), галактоза (виж), глюкозамин (виж) и галактозамин, както и ацилирана невраминова киселина (виж). Въглехидратната част на молекулата на Т. не влияе върху нейната биол. активност, обаче се предполага, че въглехидратите, съдържащи се в Т.определят времето на циркулацията му в кръвта, като по този начин допринасят за биол. ефекта на този хормон.
Според структурата си Т. на човек е близък до Т. на говедата и се различава от него само в позицията на два аминокиселинни остатъка - лизин и левцин и количеството сиалови киселини (виж).
Секрецията на Т. показва добре дефиниран циркаден ритъм, който се характеризира с повишаване на концентрацията на Т. в кръвта по време на сън, достигайки 200% от основното ниво с максимална концентрация на хормона в началото на съня. При опитни животни, в отговор на престой в среда с ниска температура, се наблюдава рязко повишаване на концентрацията на Т. в кръвта. Продължителното излагане на животните на ниски температури води до хипертрофия на щитовидната жлеза и повишена секреция на тиреоидни хормони.
Действието на тази година върху щитовидната жлеза се осъществява с участието на цикличния 3',5'-AMP (cAMP). Свързването на T. с рецепторите на тироцитите води до повишаване на вътреклетъчното съдържание на сАМР след 1-2 минути. след въвеждането на TG , Увеличаването на концентрацията на сАМР в тироцитите е придружено от стимулиране на усвояването на йод от жлезата, ускоряване на йодирането на тиреоглобулин (виж), стимулиране на колоидна резорбция и увеличаване на освобождаването на тиреоидни хормони в кръвта през първите 30 минути. след въвеждането на Т. г. По-късно в щитовидната жлеза се отбелязва интензификация на синтеза на фосфолипиди, протеин, РНК и ДНК. В процесите на синтез, секреция и освобождаване на тиреоидни хормони от щитовидната жлеза под влиянието на тази година участва простагландин Ej (виж P растеж на агландини). По този начин функционалната активност на щитовидната жлеза зависи главно от количеството T. g., а скоростта на секреция на T. g. се регулира от c. н. с. и хипоталамуса (виж). Въпреки това, например, с дифузна токсична гуша (вижте Дифузна гушатоксичен) е образуването на пептиди, които стимулират функцията на щитовидната жлеза, т.нар. тиреоид-стимулиращи антитела, to-rye принадлежат към класа на имуноглобулините G. Тези антитела се наричат дългодействащ тиреоиден стимулатор (дългодействащ тиреоиден стимулатор) - LATS, LATS-протектор, човешки тиреоиден стимулатор, човешки тиреоиден аденилатциклазен стимулатор и др. Смята се, че тези антитела са автоантитела към Т. рецептора и играят централна роля в патогена sis e дифузна токсична гуша.
Увеличаването на секрецията на хормона, включително и с хормонално активен аденом на хипофизата, произвеждащ Т., се проявява клинично с тиреотоксикоза (виж). Рядко обаче се наблюдава повишаване на секрецията на Т. Значително по-често се отбелязва намаляване на продукцията от тази година поради намаляване на броя на преотрофите, например с аденоми на хипофизата и други патологии. процеси, водещи до разрушаване на предния дял на хипофизната жлеза. Това от своя страна води до развитие на вторичен хипотиреоидизъм (вижте). Ниска секреция на тази година може да се наблюдава и при непроменена функция на предния дял на хипофизната жлеза, в случай на дисфункция на хипоталамусната област (виж Хипоталамо-хипофизната система) и в резултат на това намалена секреция на тиролиберин (така наречения третичен хипотиреоидизъм).
В медицината като лекарство се използва пречистен екстракт от предния дял на хипофизната жлеза на говеда, тиротропин.
Тиротропин (Thyrotropinum) е бледожълт прах, лесно разтворим във вода и изотоничен разтвор на натриев хлорид (pH разтвори 5,2-6,0), практически неразтворим в алкохол.
Лекарството е стандартизирано по способността да увеличава теглото на щитовидната жлеза на 3-5-дневни пилета и се изразява в единици на действие (ED). Тиротропин се използва сцелта на диференциалната диагноза на първичен и вторичен хипотиреоидизъм. С да легна. целта на тиротропин в комбинация с тиреоидин (виж) се използва като лекарство за тиреоидна недостатъчност на хипоталамо-хипофизния генезис.
При пациенти с хрон. Надбъбречна недостатъчност Прилагането на тиротропин може да провокира криза като адисонова криза (виж Кризи) в резултат на остра надбъбречна недостатъчност. Освен това, когато се използва лекарството, са възможни гадене, кожен обрив, сърбеж и други алергични прояви. Следователно, тиротропинът, като правило, най-често се използва за диагностични цели. Лекарството е противопоказано при първичен хипотиреоидизъм, коронарна болест на сърцето, спорадична и дифузна токсична гуша, хипокортицизъм.
Тиротропинът се прилага подкожно или интрамускулно; с диагностична цел се въвеждат веднъж 10 IU, с лежане. цел назначава 10 IU на ден в продължение на 5-7 дни. Курсът на лечение може да се повтори 2-3 пъти с почивка от 2-3 месеца.
Произвежда се в херметически затворени флакони от 10 единици, към всеки флакон се прилага разтворител (ампула с 1 ml изотоничен разтвор на натриев хлорид). Съхранявайте на хладно място (при температура не по-висока от 10 °), защитено от светлина.
Библиография:Биохимия на хормоните и хормонална регулация, изд. Н, А. Юдаева, с. 10, М., 1976; Ръководство по клинична ендокринология, изд. В. Г. Баранова, Д., 1977; Старкова Х. Т. Клинична ендокринология, М., 1983; Хормони в кръвта, изд. от C. H. Gray a. В. Х. Т. Джеймс, v. 1, L.-N.Y., 1979; O n t j e s D. A., W a 1- t o n J. a. N e in R. L. Предната хипофизна жлеза, в: Метаболитен контрол и заболяване, изд. от Ph. К. Бонди а. L. E. Rosenberg, p. 1165, Филаделфия a. о., 1980; Пептидни хормони, изд. от J. A. Parsons, p. 273, Балтимор a. о., 1976 г.