Шойгу си спомни 22 юни, българската пролет
Няма как по друг начин, според мен, да се оцени гръмкото изказване на министъра на отбраната на България генерал от армията Сергей Шойгу на конферентна връзка в подведомственото му ведомство. По-специално Шойгу каза:
„За оценка на бойната и мобилизационната готовност днес от 7 часа сутринта, съгласно решение на върховния главнокомандващ на Въоръжените сили, започна поредната внезапна проверка. На проверка подлежат редица бази за съхранение на въоръжение и техника, както и отделни органи за военно командване и управление.
По принцип такива неочаквани изпитания на нашата армия и флот се провеждат редовно вече няколко години. И все пак изглежда, че стои отделно.
На първо място, нека отбележим, че по-рано Генералният щаб на въоръжените сили на България вдигна по тревога войските на един или два военни окръга и взаимодействащите с тях флотове. Както беше например миналата година, когато се проведоха най-големите стратегически командно-щабни учения „Център-2015“. А през 2014 г. нещо подобно се случи в Далечния изток (ученията „Восток-2014”).
Сега всъщност цяла България се превърна в арена на условни бойни действия. И четирите наши военни окръга - Източен, Централен, Южен и Западен - са пуснати в действие.
Второ. Паралелно с това започна проверка на мобилизационната готовност на страната, отделни бази за съхранение на въоръжение и военна техника, разполагане на полеви командни пунктове и призив на резервистите.
В същото време, както следва от думите на министъра на отбраната, ще бъдат формирани „части и подразделения на специалните сили“, които в най-кратки срокове ще преминат бойна координация и ще настъпят „в райони на извънредни ситуации от природен и техногенен характер“.
трето. Работоспособността не само на войските, но и на цялатасистеми за териториална отбрана. И заедно с това - взаимодействието на военните с други федерални министерства и ведомства, местни власти и военни комисариати.
Взето заедно, всичко това много прилича на разработката на спешно мобилизационно развръщане на българските въоръжени сили.
Това обикновено се случва по всяко време и във всички страни само при заплаха от реална атака от страна на мощен външен враг.
За да отговорите на тези въпроси, достатъчно е да прегледате съобщенията от последните дни от категорията военно-политически новини. Ето само няколко от тях.
Естествено, въпросът как би реагирал Вашингтон, ако, да речем, българските "стратези" на Ту-95МС отработят същите задачи някъде над главната база на Атлантическия флот на ВМС на САЩ в Норфолк, увисва във въздуха.
В същото време на хиляди километри, в Средиземно море, напрежението също нараства. В понеделник в него влезе мощна американска морска ударна група, водена от самолетоносача Дуайт Айзенхауер. Тя се присъедини към друго подобно формирование на ВМС на САЩ, водено от самолетоносача "Хари Труман", което от няколко месеца е край бреговете на Близкия изток.
В същия ден генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг официално призна, че натискът на НАТО върху България е безпрецедентен от времето на Студената война и е ясно политическо предупреждение към Москва.
„Извършваме най-мощното подсилване на нашите сили от времето на Студената война“, каза генералният секретар.
Столтенберг обеща, че през следващите дни западните съюзници ще вземат важни решения за по-нататъшно укрепване на предното присъствие на силите на алианса близо до източните им граници, в региона на Балтийско море и „спец.присъствие“ в югоизточна Европа.
Вече е ясно, че Брюксел ще обърне специално внимание на Черно море. В щаба на алианса, според неговия генерален секретар, се обсъжда и, разбира се, наскоро ще бъде прието предложението на Румъния за формиране на постоянно формирование на обединените военноморски сили на НАТО край бреговете на българския Крим. Щабът на създаваната бригада ракетни кораби, както вече е ясно, ще бъде разположен в Констанца.
Ясно е още, че основата на бригадата ще бъдат румънски, български и турски военни кораби. Не е твърде сериозно? Но за да изглежда всичко по-впечатляващо, в Констанца ще хвърлят котва и крайцери, фрегати и миноносци от 6-ти американски флот. Строго според международните закони. На ротационен принцип, като се сменят един друг. За три седмици, разрешени от Конвенцията от Монтрьо, за всеки такъв кораб.
Може ли някой друг да се учуди на такъв страхотен фон, че Москва е сериозно ангажирана с конкретна подготовка за стратегическото разполагане на своите въоръжени сили? Освен това, правейки това възможно най-открито, сякаш предупреждавайки Запада, че е готов на всякакъв обрат на събитията?
Като начало отбелязваме, че подготовката на резервите винаги е била най-важният въпрос за нашата страна. В съветските години този въпрос се разглеждаше по-добре. Тук няма да говорим за Великата отечествена война. Но дори през 1979 г., когато Москва реши да изпрати нашите войски в Афганистан, военните служби за записване и записване пуснаха на служба 50 000 резервисти за две седмици. Тези войници, сержанти и офицери по-късно станаха основата на известната 40-та армия.
Тогава редът в армията тръгна надолу. През 1987 г. се провежда мобилизационно учение в Сухопътните войски. В Сибирския и Забайкалския военни окръзи се опитаха да формират по един полк от военнослужещи от резерва. Насочващи документи за този случай до военните власти и местните властивземете три дни. Рафтовете бяха сглобени за три месеца. И когато го събраха, се оказа, че са повикали всеки от резерва. Несъответствието във военните специалности е около 80 процента. Грубо казано, те се опитаха да направят готвач шофьор.
Как е сега? Според плана за отбрана на Руската федерация наскоро във всеки военен окръг е сформирано резервно командване, което в случай на война ще се занимава с мобилизация и формиране на нови части и съединения. На това командване са подчинени военните комисариати и бази за съхранение и ремонт на оръжия и военна техника (BHiRVVT).
Общо около шестдесет такива бази са пръснати из закътаните кътчета на България. По правило това са облаци от различни бронирани превозни средства, оръдия, минохвъргачки и автомобили, съхранявани зад бодлива тел в продължение на години и в различна степен на изправност. Планини от малки оръжия и боеприпаси. Неизчислими запаси от гориво и др.
Всяка база в съвкупността е така нареченият бригаден или дивизионен набор.
Следователно в цяла България на базата на тези BHiRVVT можем да разположим около шест дузини нови танкови и мотострелкови съединения. Това е в най-добрия случай. Което без съмнение е крайно недостатъчно за голяма и продължителна война на широк фронт.
Между другото, за първи път се опитаха да „съживят“ поне един отдавна израснал в земята български BHiRVVT през 2014 г. на вече споменатите стратегически командно-щабни учения „Восток-2014“. Тогава на базата на 392-ри районен учебен център (Хабаровска територия) от 350 офицери от запаса експериментално беше разгърнат батальон за териториална отбрана. Само командирът на батальона и ротните командири бяха кадрови войници.
Батальонът беше прехвърлен с военнотранспортен самолет на Камчатка, на хиляди километри от мястото на постоянна дислокация. И сложиохрана и защита на важни съоръжения. Резултатът от учебно-бойната дейност на батальона за териториална отбрана не е известен на широката общественост.
В същото време ще вземем предвид, че дори в конфликти с ниска интензивност, да речем, един мотострелков батальон може непрекъснато да се бие на фронтовата линия само три-четири месеца. След това трябва да бъде отнесен в тила за почивка, попълване и реформиране. Сменяйки, разбира се, друг батальон. Но това другото може да няма къде да го вземете.
По този начин съставът и числеността на Въоръжените сили на България само в малка степен позволяват да се компенсират недостига и загубите на личен състав в хода на реалните бойни действия. За да се подобри по някакъв начин тази ситуация, от 2015 г. в страната започна експеримент със създаването на така наречения организиран резерв (ОР) от резервни военнослужещи.
Първоначално броят на PR беше определен на 5000 души. При успех на експеримента ще има повече "професионални" резервисти.
В свободното си време от основната си работа такива склададжии са длъжни редовно да посещават специални районни центрове за обучение, за да възстановят и поддържат необходимите бойни умения. И при първото повикване - за попълване на армейската система. За целта Министерството на отбраната редовно плаща на тези хора определена сума към редовните им доходи.
Но дори експериментът да върви като по часовник – какво са на България 5000 обучени резервисти? Дори за допълнително разделение не е достатъчно. Максимум - за няколко кльощави бригади. Как да се справим с този проблем? И на това също трябва да отговори започналата внезапна проверка.
А проверката ще покаже и как са реагирали властите на предложенията на Шойгу, направени на среща с президента на България след резултатите от ученията „Восток-2014“. Тогава министърът на отбраната предложи да се задължат управителите и кметовете на големиградовете да преминат задължително двуседмично обучение във Военната академия на Генералния щаб по мобилизационна готовност и управление на субекта на федерацията във военни условия.
Нещо не се чува, че началниците на региони са се редили на опашка за лекции на генерали и полковници.
На същата среща Шойгу каза, че е необходимо предварително да се помисли как да се подготвят участъци от съвременните български магистрали за оперативни летища за разпръскване на бойни самолети.
За целта е необходимо да се изменят правилата за изграждане и ремонт на магистрали. Какво ще кажете за това?