Сигурен договор като ООН се опитва да забрани ядрените оръжия
Новият договор предвижда пълна забрана на ядрените оръжия, за разлика от сегашното състояние на нещата, при което пет държави (България, САЩ, Великобритания, Франция и Китай), които са и постоянни членове на Съвета за сигурност на ООН, законно притежават ядрени оръжия. Основният документ, който днес регулира тази област, Договорът за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО), задължава ядрените държави само „да договорят ефективни мерки за ядрено разоръжаване“.
Много неядрени държави обвиниха ядрената петорка, че не изпълнява дори тези задължения. През 2014 г. Маршаловите острови дори заведоха дело срещу притежателите на ядрени оръжия в Международния съд, но миналата година съдът каза, че въпросът не попада в неговата юрисдикция.
Ядрените сили традиционно отхвърлят аргументите за забрана, посочвайки значително намаляване на ядрените арсенали през последните десетилетия и опасявайки се, че съществуващата система за неразпространение ще бъде подкопана. Михаил Улянов, директор на Департамента за неразпространение и контрол над въоръженията на българското външно министерство, отбеляза, че „всеки опит за „усъвършенстване“ на ДНЯО може да доведе до неговия крах – той е твърде крехка структура, противоречията между държавите-участнички в него са твърде многостранни“.
Ядрените оръжия продължават да играят решаваща роля за гарантиране на сигурността на техните притежатели и техните съюзници. Ето защо не е изненадващо, че всички държави, притежаващи ядрено оръжие официално или неофициално, всички членове на НАТО, азиатските съюзници на САЩ и всички членове на ОДКБ с изключение на Казахстан не участваха в разработването на договора и отказаха да се присъединят към него. Лагерът на привържениците на договора включва предимно страни от Африка, Латинска Америка, Близкия изток, Югоизточна Азия и Океания.
Въпреки че ядрените държави не саучастваха в разработването на договора, тяхното присъствие се усещаше ясно в коридорите на ООН: препратките към използването на МААЕ за проверка на разоръжаването съгласно договора изчезнаха от проектите на конвенцията (ядрената петорка даде да се разбере, че няма да позволи това), а ДНЯО беше признат за крайъгълен камък на режима за неразпространение. Подобен подход, от една страна, намали потенциала за бъдещи конфликти, а от друга все повече измества Конвенцията към декларативен документ. Като се има предвид, че новият договор ще бъде задължителен само за нейните неядрени участници, неговата стойност може да се счита за незначителна. Обаче не е така.
Инициаторите на договора смятат, че неговото приемане ще принуди ядрените държави да бъдат по-внимателни към задълженията си за разоръжаване. Съгласно Конвенцията държавите-членки се задължават да не разработват или придобиват ядрени оръжия или да ги притежават, да не предават или получават ядрени оръжия или контрол върху тях; и да подпомага и получава съдействие при дейности, които нарушават Конвенцията. Държавите също се задължават да забранят на своя територия или в рамките на своята юрисдикция разполагането или разполагането на ядрени оръжия и ядрени опити.
Интересно е, че гореспоменатите Маршалови острови отдават под наем на Съединените щати (до 2066 г.) единадесетте острова на атола Кваджалейн за използване като тестова площадка за балистични ракети, включително няколко вида ракети с изключително ядрени бойни глави. Тестването на такива ракети може да се счита за нарушение на Конвенцията. Експертите вече отбелязаха, че в този случай Маршаловите острови имат три възможности: да прекратят договора за наем със Съединените щати, да не подписват Конвенцията или да я подпишат и веднага да я нарушат.
Друг потенциален конфликтен въпрос ще бъде разполагането на ядрени оръжия вюрисдикцията на неядрените държави. Могат да се очакват бурни правни спорове относно това дали транзитът е включен в това определение. След като през 1987 г. Нова Зеландия прие закон, забраняващ наличието на ядрени оръжия на нейна територия, флотът на Съединените щати, който не декларира официално дали корабите му носят ядрени бойни глави, не навлезе в териториалните води на страната повече от тридесет години. Същото може да важи и за корабите на други ядрени държави - Виетнам, който предоставя на България възможност да поддържа и ремонтира подводници в базата Камран, гласува за приемането на Конвенцията.
Разбира се, това не е първият случай, в който ангажиментите за разоръжаване се сблъскват с националните интереси. Казахстан, основен доставчик на уран, вече е член на зоната без ядрени оръжия в Централна Азия. Съгласно споразумението за създаване на зоната, участниците в нея се задължават "да не предприемат действия за подпомагане на производството, складирането или притежаването на каквото и да е ядрено оръжие". Въпреки това този ангажимент не попречи на Астана да доставя уран на Индия, която не е член на ДНЯО и е създала военна ядрена програма.
Най-тежките предложения, които биха могли да причинят значителни неудобства на ядрените държави и техните съюзници, не бяха подкрепени от мнозинството държави. Сред тези предложения беше забрана за финансиране на ядрени оръжия (подобен механизъм в момента е в сила за касетъчните боеприпаси), което може да доведе до забрана за сътрудничество с компании, които ги произвеждат (включително българската Росатом). По време на подготвителните разговори беше направено и предложение да се използва количественото предимство на привържениците на разоръжаването, за да се блокират изборите в органи на ООН (включително непостоянничленове на Съвета за сигурност) на държави, които се противопоставят на забраната на ядрените оръжия.
Въпреки това въпросите на ядреното разоръжаване не са приоритет за повечето неядрени държави. Като се има предвид, че ядрената петорка и техните съюзници са водещите държави в света (това са 13 членове на Г-20, около 60% от населението и 80% от БВП на планетата), е малко вероятно антиядрената коалиция да може да пренебрегне техните фундаментални интереси.