Симптоми и лечение на парализа на улнарния нерв

симптоми
Парализата на улнарния нерв рядко може да бъде усложнение на нараняване на раменната или китката. Това се случва главно при отделяне на медиалния кондил, сублуксация на лакътната става, странично изместване на лакътя, нарушение на целостта на епикондила (фрактура) с изместване навън, изместване на улнарната артроза напред с фрактура на лакътния процес. Почти никога не се наблюдава пълно разкъсване на нервния сноп, може да се открие главно разтягане на тези нервни влакна. Невровълните могат да бъдат разкъсани между ставната равнина на лакътната става от вътрешната й повърхност и изместената супракондиларна кост.

Образуването на вторичен неврит може да се дължи на пасивно разтягане или някои патологични действия в областта на лакътната артроза. Късният неврит е резултат главно от фрактура на латералния кондил и повтарящи се дислокации на ставата.

Симптоматична картина

При патологията на лакътния нервен сноп двигателните нарушения се отнасят до онези мускулни групи, които са в зоната на инервация на този нерв.

  • M. flexorcarpi ulnaris, който е отговорен за огъването на ръката, но не сам, а съвместно с m.flexorcarpiradialis.

По този начин флексията на ръката няма да бъде напълно увредена, а само ще бъде малко отслабена, т.е. ще се наблюдава пареза на посоченото движение.

На този фон неувреден радиален флексор на ръката по време на карпална флексия леко ще издърпа ръката в радиална посока.

  • Парализата на последните глави на дълбокия супинатор причинява известно отслабване на процеса на огъване на двете дистални фаланги (особено нокътя).
  • Парализа на мускула, който носи първияфаланга, причинява намаляване на силата на аддукция на първия пръст.
  • Междукостните мускулни групи са отговорни за флексията на основните фаланги и удължаването на останалите. Увреждането им ще доведе до затруднения или невъзможност за извършване на активни двигателни действия.
  • Увреждането на мускулатурата на издигането на малкия пръст има много малък ефект върху движенията на ръката.
  • Увреждането на мускулната група, която отвлича последния пръст, допринася за слабостта на процеса на отвличане на малкия пръст. Загубата на късия супинатор на малкия пръст ще бъде компенсирана от слабост в резултат на парализа на дълбокия флексор, а опозицията на петия пръст (m.opponensdigitiminimi) при нормални условия е изразена много слабо, което почти не се визуализира симптоматично.

Пълното увреждане на лакътния нервен сноп може да доведе до загуба на чувствителност на петия и половината на четвъртия пръст и парализа на междукостните мускулни снопове на опорната къса дъга и адукторните мускулни групи на първия пръст.

Парализа на междукостната мускулатура, която нормално огъва фалангите в метакарпофалангеалната ставна връзка и разширява паралелно интерфалангеалната връзка. Всичко това осигурява характерна клинична симптоматика под формата на "нокътни пръсти".

Често повредата е непълна. Ако има средна тежест на посттравматичен неврит, тогава пациентът се оплаква от усещане за изтръпване от средната повърхност на дланта. Понякога има локализирана зона на анестезия или известна слабост на мускулите на ръката.

Непълното увреждане на лакътния нервен сноп прави невъзможно задържането на палеца хоризонтално в резултат на намаляване на силата на късите мускули на първия и липсата на координация във функционирането на флексорните мускулни снопове(симптом на Фроман). Последният действа като диагностичен критерий за невропатологично състояние.

Класическият критерий за увреждане също е невъзможността за улавяне на лист хартия между страничните равнини на фалангите. Но не винаги е надежден при диагностицирането. Препоръчва се пациентът да бъде помолен да хване парче дърво или картон, като първите пръсти на двете ръце са подравнени. Веднага се визуализира дори леко ниво на отслабване на адукторите, адукторите, късите мускулни снопове, които се прикрепят към най-близката фаланга. Те са пренатоварени от дългия супинатор, прикрепен към дисталната фаланга, и пациентът няма да може да предотврати супинацията в интерфалангеалните стави (симптом на Фроман).

Терапевтични мерки

Очакваната терапия, като правило, носи своите положителни резултати и възстановяването е възможно след шест месеца или година. Лечебен масаж, електротерапия, активни упражнения съставляват терапевтичния комплекс.

Предотвратяването на появата на подобни на нокти пръсти е възможно с помощта на самостоятелно изпълнение на леки упражнения, винаги без усилия. Трябва да се изключат пасивни разтягания, принудителни двигателни действия и други действия в лакътната става. В случай на епикондиларни и супракондиларни наранявания с нарушение на целостта на неравностите на костната равнина и разрушаване на задната супракондиларна бразда, се препоръчва преместване на нервния сноп в предната равнина на улнарната ставна става. Такава манипулация е показана при късно увреждане на лакътния нерв, изкривяване на лакътя навън и повтарящи се дислокации на нерва.

В случай на обширно увреждане на нервния ствол или наличие на прекомерна болка, лекарятпредложи операция. Хирургическата интервенция включва трансплантация на сухожилен апарат с цел възстановяване на увредените зони, през които се разтягат мускулните влакна. Такава манипулация допринася за процеса на възстановяване и бързото нормализиране на функционирането, което ще помогне на пациента да се върне към нормален начин на живот в ежедневието.

Между другото, може да се интересувате и от следнотоБЕЗПЛАТНО съдържание: