Символи в романа Нева - бащи и синове
СМОЛЕНСКА ПРАВОСЛАВНА ГИМНАЗИЯ
ЛИТЕРАТУРНО РЕЗЮМЕ
„Символи в романа на И. С. Тургенев „Бащи и синове““
ВЪВЕДЕНИЕ. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТОЗИ ПРОБЛЕМ. ОБОСНОВКА НА ТЕМАТА. ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕГЛЕД_ 3
II. ГЛАВНА ЧАСТ. ОТ ТЕЛАТА НА "ОБИКНОВЕНИТЕ" КЪМ "ВИСШИТЕ НАЧАЛА" /В.Г.КОРОЛЕНКО/ (СИМВОЛИ В РОМАНА НА И.С.ТУРГЕНЕВ "БАЩИ И ДЕЦА") 5
1. ПОНЯТИЕТО ЗА СИМВОЛ. РАЗНООБРАЗИЕ ОТ СИМВОЛИ. ЗНАЧЕНИЕТО НА СИМВОЛА В ПРОИЗВЕДЕНИЕ_ 5
2. СИМВОЛИ НА ЗАГЛАВИЯ НА РОМАНА_ 6
3. ПРИТЧАТА ЗА БЛУДНИЯ СИН – КЛЮЧОВИЯТ ТЕКСТ И ОСНОВНИЯ ЧУВСТВИТЕЛЕН ЛАЙТМОТИВ НА СЮЖЕТА_ 7
4. РОЛЯТА НА ДРЕВНИЯ МИТ ЗА ЦАР ЕДИП ЗА РАЗКРИВАНЕТО НА АРХЕТИПНИЯ СМЫСЪЛ НА ИСТОРИЯ_ 9
5. КРЪГЪТ КАТО ИМПЛЕМЕНТАЦИЯ НА ИДЕЯТА ЗА ЦИКЪЛ И ПРИЕМСТВЕНОСТ. КОНЦЕНТРИЧЕН ПРИНЦИП НА ЗАСТРОЯВАНЕ НА ПАРЦЕЛА_ 11
6. ХРИСТИЯНСКИ МОТИВИ И СИМВОЛИ В РОМАНА_ 12
7. ПРЕДМЕТНО-СИМВОЛИЧНИ ДЕТАЙЛИ. ЗООЛОГИЧНИ И РАСТИТЕЛНИ ПАРАЛЕЛИ_ 13
8. ИДЕЯТА ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО, ОПЛЪТНЕНА В СИМВОЛИЧНИТЕ КАРТИНИ И ОБРАЗИ НА РОМАНА_ 15
III. ЗАКЛЮЧЕНИЕ. РОЛЯТА НА СИМВОЛИТЕ В ОТКРИВАНЕТО НА ОСНОВНАТА ИДЕЯ И ПРОБЛЕМАТА НА РОМАНА НА И. С. ТУРГЕНЕВ „БАЩИ И ДЕЦА”_ 17
аз ВЪВЕДЕНИЕ. ОСНОВНИ НАПРАВЛЕНИЯ НА ИЗСЛЕДВАНЕ НА ТОЗИ ПРОБЛЕМ. ОБОСНОВКА НА ТЕМАТА. ЛИТЕРАТУРЕН ПРЕГЛЕД
Художествената проза на И. С. Тургенев винаги е била и остава обект на внимателно, задълбочено и заинтересовано изследване.
Този траен интерес към творчеството на великия писател се дължи както на огромното влияние върху моралното и психическото ниво на обществото, което е отбелязано от неговите съвременници, така и на художественото съвършенство на неговите произведения. По красота и изящество на словесната живопис той нямал равен сред съвременниците си.
Отличителна черта на творческия маниер на И. С. Тургенев, според много изследователи, е способността да се побере огромно художествено значение в малко пространство на литературно произведение, чрез всеки детайл - портрет, пейзаж и др. - видимо и ярко да се открои най-съществената характеристика на явлението. Ключови текстове, лайтмотиви, символи играят огромна роля в създаването на художествени образи с такъв изключителен капацитет и обобщаващо значение.
Целта на тази работа е опит да се систематизират и анализират тези художествени средства в романа на Тургенев „Бащи и синове“ и да се определи тяхната роля в разкриването на идейната концепция и проблемите на романа.
Една от основните причини, които ме подтикнаха да се обърна към тази тема, е осъзнаването на необходимостта от религиозно осмисляне на произведенията на руската литература, което е възможно само в светлината на християнското учение, което е духовната основа на българската култура. В този аспект романът на Тургенев е разглеждан недостатъчно в нашата литературна критика в продължение на много десетилетия. Работата на предреволюционните литературни критици, изучаващи творчеството на Тургенев, помага да се запълни тази значителна празнина.
По-специално, в статията на архимандрит Теодор (Бухарев) „И. С. Тургенев „Бащи и синове““ е направен подробен и изчерпателен анализ на идейно-художественото съдържание на романа от гледна точка на християнската доктрина. За нас е от особено значение заключението на Бухарев, че основната идея на романа като цяло, както и образът на главния герой, неговият жизнен път и особено последната сцена на смъртта, съдържат дълбоко символичен, религиозен смисъл.
Сред съвременните литературни изследвания, послужили като основа за това есе, трябва да се отбележи книгата на Дунаев "Православие и българска литература" и статията на Е. Ю. Полтавец"Сфинкс. Рицар. Талисман".
В статията Poltavets E.Yu. съдържа интересна класификация на разновидностите на символите в романа на Тургенев според религиозното съдържание (християнски, езически, окултни символи) и във връзка с явленията на реалността (растителни и зоологически паралели). Авторът разглежда подробно митологично-метафоричния контекст на творбата, показва нейната роля в разкриването на идейната концепция.
II. ГЛАВНА ЧАСТ. ОТ ТЕЛАТА НА "ОБИКНОВЕНИТЕ" КЪМ "ВИСШИТЕ НАЧАЛА" /В.Г.КОРОЛЕНКО/ (СИМВОЛИ В РОМАНА НА И.С.ТУРГЕНЕВ "БАЩИ И ДЕЦА")
1. ПОНЯТИЕТО ЗА СИМВОЛ. РАЗНООБРАЗИЕ ОТ СИМВОЛИ. ЗНАЧЕНИЕТО НА СИМВОЛА В ХУДОЖЕСТВЕНОТО ПРОИЗВЕДЕНИЕ
Провеждайки изследване на тема „Символи в романа на И. С. Тургенев „Бащи и синове““, на първо място е необходимо да се определи какво е „символ“, какви са неговите разновидности, роля и значение в произведение на изкуството.
Символ (от гръцки. Symbolon - условен знак) е предметен или словесен знак, който условно изразява същността на явление от определена гледна точка, което определя самата природа, качество на символа.
Символи могат да бъдат предмети, животни, явления, признаци на предмети, действия и др.
По принцип символът винаги има фигуративно значение. Символът, взет в словесния израз, е троп.
В символа винаги има фигуративно значение, скрито сравнение, една или друга връзка с явленията от ежедневието, с явления от исторически ред, с исторически легенди, вярвания.
В художествената литература известна символика се крие във всяко сравнение, метафора, паралел, дори понякога епитафия. Персонификацията в баснята, алегорията на приказките, алегорията като цяло - това са по същество разновидности на символизма[1].
Символ – характеристика на художествен образ от точкавизия за смисленост, израз или някаква художествена идея. Символът е неотделим от образната си структура и се отличава с неизчерпаемата многозначност на своето съдържание[2] .
Всеки символ сочи към някакъв обект, който надхвърля непосредственото си съдържание. То винаги съдържа някакъв видсмисъл, но не само значението на самите неща, които отразяват едно друго. Символът на нещо еобобщение, което извиква отвъд границите на това нещо, създавайки безкрайна семантична перспектива. Един символ винаги съдържа някаква идея, която се оказва закон на цялото му изграждане.
В символа значението на определен обект се пренася върху съвсем различен обект и само в този случай последният може да бъде символ на първичния обект. Символ в най-широкия смисъл на думата ... е конструкция, която не функционира изолирано, не дискретно, но винаги задължително като указател към нещо различно от себе си.
В изкуството трябва да изхождаме не просто от сетивно представяне, в което няма нищо обобщено, а точно от такива образи, които са надарени с голяма обобщаваща сила, така че художественият образ винаги е задължително едновременно такъв индивидуален, който можем да възприемем с външни сетива, и такъв обобщен, който ни кара да мислим и да правим всякакви изводи за отделни явления от реалния човешки живот. Ето защо художественият образ, лишен от тази обобщаваща сила и сила на символната картина на този живот, винаги е само безсилно натуралистично копие на живота, никъде не призоваващо и никак не крещящо за необходимостта от творческа преработка на действителността.
Какво е символичното значение на заглавието на романа „Бащи и синове”? Преди всичко не антитезата на романа и не конфликтът в негоотразени в заглавието, и приемствеността на тези понятия. Бащи и синове са цикъл. Децата стават бащи и всичко се повтаря, защото такъв е законът на живота.
Но нека помним, че най-важният закон - раждането и смъртта на всичко живо - е даден на природата от най-важния Баща - Бог. В светлината на православната традиция е обогатен смисълът на заглавието на романа. В анализа на "Бащи и синове" от архимандрит Теодор (Бухарев) се казва, че за да се преодолее взаимното неразбиране на поколенията, е необходимо "бащите" съзнателно да бъдат съобразени с Отеца, най-висшият архетип за всяко бащино име, чието пълно благоволение е в Сина, а "децата" - с върховния първороден Син за цялото синовство, в Което Спи ритът на Отца е напълно в покой."