Символизъм (страница 1 от 2)
900-те са белязани от нарастването на т.нар. „Боготърсене“ (организация на Петербургското и Московското религиозно-философско общество, списание „Нов път“ и др.). В кръга на символизма се изостря и задълбочава борбата срещу всички прояви на материализма, срещу духа на рационално изследване, срещу науката, срещу идеологията на пролетариата, срещу идеологическите традиции на епохата на буржоазния разцвет и възход. В критичните и философски трудове на Мережковски, А. Бели, В. Иванов, Елис и др., от тази гледна точка, Западът, 19 век, са под обстрел. като епоха на нерелигиозно, положително рационално, "дребнобуржоазно" разпределяне на живота. В романите си (Леонардо да Винчи, 1890-1900, Петър и Алексей, 1904-1905) Мережковски надценява историята от тази гледна точка, изобразява разпадането на нерелигиозно устройство на живота въз основа на разума и науката (Италианският Ренесанс, реформите на Петър Велики). 3-та и 2-ра "симфонии" (1904-1905) на А. Бели, неговият роман "Петербург" (1913-1916) са проникнати от бунт срещу материалистичната наука в името на религиозните стремежи.
Изключително характерно е, че в същото време срещу идеологията на буржоазната демокрация, в името на йерархичните принципи, се борят и представители на "религиозната общност". Както пише Ленин в статията си „За забележителностите” (том XIV): „Характерно за съвременната епоха е, че либерализмът в България се обърна решително срещу демокрацията”. Символистите с мъка "преодоляват" индивидуализма на Ницше в името на идеалите на "катедралността", "религиозната общност", "органичната култура", настъпващата "теокрация"; "човекът-бог" се ограничава в името на "богочовечеството". В тази посока Ницше се преосмисля и преодолява от Мережковски, В. Иванов, А. Бели, Елис. Свръхчовекът е опитомен и придобива облика на "свръхчовечество". В поезията на В. Иванов една от основните темистава - "жертвеното" преодоляване на индивидуализма в съборността, "слизането" на героя от висините на неговия индивидуализъм; бясно-дионисиевско претопяване на личността в съборността.