Синята брада
Синята брада.
Едно човешко същество съдържа много други същества и всяко от тях има свои ценности, мотиви и трикове. Някои психологически методи съветват да се уловят тези същества, да се преброят, да се наименуват по имена и да се впрегнат така, че да се движат в една колона като пленени роби. Но това би означавало да спре танца на дивите светлини в очите на жените, да спре светкавицата, да улови всички искри. Нашата задача не е да разваляме естествената красота, а да създадем естествено местообитание за всички тези същества, където артистите сред тях да творят, влюбените да обичат, а лечителите да лекуват.
Но какво да правим с тези вътрешни същества, които са толкова луди, че могат безсмислено да ни доведат до самоунищожение? Те също трябва да получат място, но само такова, където да бъдат затворени. Има едно много специално същество, най-коварният и най-могъщият беглец на душата, изискващ незабавно внимание и лишаване от свобода - естествен хищник.
Въпреки че причината за голяма част от човешкото страдание може да се обясни с немарливо образование, естествено има и вроден аспект на contra naturam в душата – сила, насочена срещу природата. Този аспект на contra naturam се противопоставя на положителния принцип, той се противопоставя на развитието, той се противопоставя на хармонията, той се противопоставя на нашата дива природа. Това е подигравателен и жесток враг, той се ражда с нас и дори с най-доброто родителско възпитание, единствената цел на този нашественик е да се опита да превърне всички кръстовища в задънени улици.
Този хищен господар [1] се появява отново и отново в сънищата на жените. Нарушава нашите най-съкровени и зрели планове. Това откъсва жената от нейната интуитивна природа. Когато разрушителната му работа приключи, жената усеща товачувствата й са мъртви и й липсва силата да се справи с живота. Нейните мисли и мечти лежат безжизнени в краката ѝ.
„Синята брада” е приказка точно на тази тема. В Северна Америка най-добрите версии на приказката за Синята брада, за които знам, са с френски и немски произход [2]. Но аз ви предлагам моята литературна версия, където се смесват френски и славянски, както в приказката, която ми разказа леля Кети от Чибрак, близо до Домбовар, Унгария. Сред селските разказвачи приказката за Синята брада започва с поговорка за някой, който е познавал някого, който е познавал някой друг, който е видял ужасното доказателство за смъртта на Синята брада. Така че да започваме.