Скулптурата на 18 век в България
С настъпването на 18 век България започва драстично да се променя. Реформите на император Петър засегнаха всички сфери на живота, включително изкуството. Изграждането на нова столица, паркове, имения изисква нови умения от строители и архитекти. Всички промени се случиха на върха на популярността на бароковия стил в Европа. Традициите на българската скулптура, все още насочени към църквата, се оказват непотърсени в новите условия. Следователно основните шедьоври на България през първата половина на 18 век са създадени от чужденци. От българските художници може да се посочи само Иван Зарудни, създал олтара на Петропавловската катедрала в Санкт Петербург. Приносът му обаче е по-осезаем в архитектурата, отколкото в скулптурата.
Безспорното превъзходство в българската пластика от първата половина на XVIII век принадлежи на Карло Растрели. Сред творбите му може да се подчертае особено скулптурният портрет на Петър Велики. Авторът е необичайно точен в предаването на портретна прилика, скрупулен в детайлите. Неговият портрет се оказва едно от най-реалистичните изображения на първия български император. Зрителят получава пълна представа за характера на Петър, неговата вътрешна енергия и решителност.
Церемониалният паметник на Петър, инсталиран близо до замъка Михайловски в Санкт Петербург, е създаден в съответствие с европейските традиции на кралските конни статуи. Величествена форма, стилизирани дрехи, антични сандали - всичко в тази работа има за цел да подчертае божествения произход на властта на владетеля, връзката му с древната история на държавата. Пред зрителя е образ не на обикновен жив човек, а на владетел, идеален, могъщ и справедлив.
Скулптурната композиция "Анна Йоановна с чернокосо дете", украсяваща една от залите на българския музей, е пример за великолепенбарокова скулптура, богата и емоционална.
Втората половина на 18 век внася някои корекции в естетическите представи, сред известни художници се появяват български имена. По това време Императорската академия на изкуствата завършва известни майстори като Шубин, Шчедрин, Гордеев, Мартос, Козловски. Чужденците обаче продължават да преобладават.
Скулптурните портрети на Шубин се отличават с реализъм, темперамент и специална пластичност. Портрети на Голицин, Ломоносов, Орлов, Павел Първи са шедьоври не само на българската, но и на световната скулптура.
Краят на 18 век носи със себе си нов стил в изкуството - класицизъм. В новата естетика работят скулпторите Козловски (Поликрат, Яков Долгоруки, Волхов и Нева и др.), Шчедрин (Венера, Диана), Прокофиев (Морфей, Актеон Преследваният). Новата естетика изисква от художниците възхвала на разума и гражданските добродетели. Емоционалността и декоративността на барока вече не бяха търсени.