Сладков. По непознат път
Разказ за света на дивата природа, разказ за горския живот. История за по-малки ученици. Разказ за извънкласно четене. Приказка за четене в началното училище. История за змии, мравки и други горски обитатели.
Николай Сладков. По непознат път
Трябва да вървя по различни пътища: мечка, глиган, вълк. Вървях по заешки пътеки и дори по птичи пътеки. Но за първи път минавам по този път. Тази пътека беше разчистена и утъпкана от мравки.
По животински пътеки разгадах животински тайни. Какво мога да видя на тази пътека?
Не вървях по самата пътека, а покрай нея. Пътеката е твърде тясна - като лента. Но за мравките, разбира се, това не беше лента, а широка магистрала. И Муравьов тичаше по магистралата много, много. Влачеха мухи, комари, конски мухи. Прозрачните крила на насекомите блестяха. Изглеждаше, че струйка вода се излива по склона между стръковете трева.
Вървя по пътеката на мравките и броя стъпките: шестдесет и три, шестдесет и четири, шестдесет и пет стъпки. Еха! Това са моите големи, но колко мравки?! Едва на седемдесетото стъпало струйката изчезна под камъка. Сериозна следа.
Седнах на един камък да си почина. Седя и гледам как тупти жива жилка под краката ми. Вятърът духа - вълнички по живия поток. Слънцето ще грее - потокът ще блести.
Изведнъж, сякаш вълна нахлу по мравешкия път. Змията се поклати по него и - гмурни се! под скалата, на която седях. Дори си дръпнах крака - сигурно е вредна усойница. Е, с право - сега мравките ще го неутрализират.
Знаех, че мравките смело нападат змиите. Те ще се залепят около змията - и от нея ще останат само люспи и кости. Мислех дори да взема скелета на тази змия и да го покажа на момчетата.
Седя, чакам. Под краката бие и бие жив ручей. Е, сега е време! Внимателно повдигам камъка, за да не повредя скелета на змията.Под камъка има змия. Но не мъртъв, а жив и изобщо не като скелет! Напротив, стана още по-дебела! Змията, която мравките трябваше да ядат, спокойно и бавно изяде самата Мравка. Тя ги притисна с муцуна и ги придърпа в устата си с език. Тази змия не беше усойница. Никога досега не съм виждал такива змии. Скалата, като шмиргел, е малка, еднаква отгоре и отдолу. По-скоро като червей, отколкото като змия.
Невероятна змия: вдигна тъпата си опашка нагоре, премести я от една страна на друга, като глава, и изведнъж изпълзя напред с опашката си! И очите не се виждат. Или змия с две глави, или изобщо без глава! И яде нещо - мравки!
Скелетът не излезе, затова взех змията. Вкъщи го разгледах подробно и определих името. Намерих очите й: малки, колкото глава на карфица, под люспите. Затова я наричат сляпата змия. Тя живее в дупки под земята. Тя не се нуждае от очи. Но пълзенето или с главата, или с опашката напред е удобно. И тя може да копае земята.
Ето какъв непознат звяр ме отведе по непознат път.
Да, какво да кажа! Всяка пътека води нанякъде. Просто не бъдете мързеливи да отидете.