сладководна хидра
Хидрите представляват специално семейство (Hydridae) в класа на хидроидни полипи (Hydrozoa), принадлежащи към вида чревни кухини (Coelenterata). Това е единственото семейство в типа coelenterates, което включва обитатели изключително на сладка вода, докато всички останали представители на типа, с редки изключения, живеят в морето. Доскоро хидрите представляваха един род Hydra с няколко вида. В момента те се приписват на няколко рода и на територията на СССР има около 7-8 вида.
При екскурзии хидрите се срещат сравнително рядко, най-вероятно там, където има достатъчно водни растения край брега, особено водна леща или водни лилии (Nymphaea и Nuphar). Трябва да се има предвид, че намирането на хидри на екскурзия далеч не е лесна задача и в по-голямата си част търсенето им е безполезно. Трябва внимателно да разгледаме долната страна на листата на водната лилия, където можете да видите малки светлокафяви лигави бучки - това са хидри, които са се сбръчкали, когато са извадени от водата. Въпреки това е възможно да се открие наличието на хидри във водата, без да се прибягва до улавяне на растения на мястото им на пребиваване. За целта трябва да разгледате водните растения на плитко място, като се наведете ниско над водата и почти докосвате повърхността на езерото с лицето си.
За да разгледате уловената хидра, е необходимо да й дадете време да се справи с нея. Затова можем да препоръчаме парче от лист от водна лилия или друго растение, на което сме открили споменатите бучки, сложете го в малък буркан с вода, след това го сложете и изчакайте 10-15 минути, за да се изправи хидрата. Трябва да се има предвид, че при разклащане хидратът отново се свива; затова най-добре е, ако е възможно, да поставите буркан с хидра върху някакъв стълб, пън и т.н., на който след това да разгледате хидрата, без да докосватесъд. На изправените хидри можем да различим тялото на хидрата и неговите пипала, заобикалящи отвора на устата (фиг. 167).
Сладководна хидра. Изчезна силно.
Тялото на хидрата може да има повече или по-малко дълга основна, по-тънка част - стъбло, чиято основа, така наречената подметка, е прикрепена към субстрата. Броят на пипалата, тяхната относителна дължина (в разтегнато състояние) и позиция спрямо тялото варира при различните видове хидри.
Генеричните и видовите разлики, в допълнение към признаците, които се различават само под микроскоп (структурата на жилещите капсули и др.), също се крият във външния вид на хидрата и могат да бъдат взети под внимание при изследване на хидрата на екскурзия. Според П. Шулце се разграничават 3 рода хидри: Chlorohydra - с вида Chi. viridissima е хидра със симбиотични водорасли (виж по-долу) в зелено; род Hydra, чиито представители нямат стъбло; към него принадлежат няколко вида хидри (N. vulgaris и др.); и накрая род Pelmatohydra, с два вида, при които долната част на тялото образува отделна дръжка. Видовете от последния род се отличават с особено дълги пипала, висящи надолу, докато в рода Hydra пипалата в съвкупност имат формата на камбана.
Движенията на хидрата, освен пълзене по субстрата, което е много бавно и не може да се наблюдава на екскурзия, се състоят в свиване и разпръскване на тялото и пипалата.
Струва си да докоснете нещо до изправеното животно или да разклатите съда, веднага щом тялото му се свие и от дълъг тънък цилиндър се превръща в къс и дебел. Пипалата също са многократно намалени. Ако има достатъчно време, тогава можете да видите обратното разширяване на хидрата.
Такава силна контрактилност на животното зависи от наличието на мускулни влакна,съставните части на епителните клетки, които образуват стените на тялото и пипалата на хидрата.
Хидрата се храни, улавяйки малки животни, които минават с пипалата си: циклопи, водни бълхи, малки ларви на комари и дори пържени риби. Изключително интересният процес на улавяне на плячка и подаването й в устата може да се наблюдава правилно само в лабораторни условия. На екскурзия понякога можем да намерим такъв екземпляр от животно, което току-що е погълнало плячката си; по този начин храната на хидрата може да бъде в храносмилателната кухина и при благоприятни условия може да се види полупрозрачна през стените на тялото. Улавянето на плячка с пипала се придружава в хидрата от изхвърлянето на нишки с отровно вещество от жилещите капсули на външния слой на тялото, което действа парализиращо върху плячката. Тези нишки могат да се видят под микроскоп и само при ярка слънчева светлина (в аквариум) понякога може да се забележи тяхното изхвърляне с просто око. По този начин хидрата има органи за защита и атака, но не е възможно да се наблюдава тяхното функциониране на екскурзия. По същия начин изхвърлянето на несмлени хранителни остатъци от същия устен отвор може да се види само в лабораторни условия.
Феноменът на симбиозата се осъществява при Chlorohydra viridissima, чийто светлозелен цвят зависи от наличието в клетките на вътрешния му слой (ендодерма) на симбиотични едноклетъчни водорасли, така наречената зоохлорела (Chlorella vulgaris), която, разбира се, може да се различи само под микроскоп. Наличието на водорасли в тялото на хидрата е полезно за него, тъй като тази хидрата понася замърсяването на водата по-лесно от другите видове хидри; водораслото, от друга страна, използва въглероден диоксид и амоняк, които се отделят от клетките на хидрата и са вредни за нея.
размножаванехидра асексуално чрез образуване на странични пъпки се среща много често: постоянно се срещат екземпляри от хидра, които са образували 1-2 пъпки. По същия начин с просто око можете да видите репродуктивните продукти, които се образуват върху тялото на хидрата, когато последното се изправи правилно. А именно, забелязваме малки туберкули в горната част на тялото на хидрата - това са местата, където се образуват сперматозоидите, а в долната част сферичните издатини са яйца. Трябва да се отбележи, че има както хермафродитни видове хидри, при които и двата полови продукта се образуват едновременно върху един и същи организъм, така и двудомни хидри.
Отдавна е известно, че хидрата до голяма степен се характеризира със способността да възстановява изгубени части (регенерация). От дълго време се правят всякакви експерименти с хидри с извиване и сливане на отделни части на тялото и т.н. Цялата тази област е чисто експериментална и не може да се пипа на екскурзии. Случайно и при излети може да попадне грозен екземпляр с разкъсани или раздвоени пипала и др.
Б. Е. Райков, М. Н. Римски-Корсаков. Зоологически екскурзии. 1956 г.