След половин час ще е готово! (хумор) (Михаил Акимов), Хумористична проза
Промърморих смутено извинение.
И ме погледна внимателно, сякаш се опитваше да определи дали си струва да си имам работа. Веднага се опитах да придам на лицето си уверен израз. Изглежда го е убедило.
- Имаме нужда от история на определен сюжет: семейството се готви да срещне татко, който се връща от ... Точно това е проблемът. Виждате ли, в нашето списание се стремим да поставим равен брой истории с положителен и отрицателен сюжет. И точно сега не знаем от коя ще имаме нужда. Следователно не можем да кажем откъде идва татко: от арктическа експедиция или от затвора. Ще разберем едва в пет часа вечерта, а до осем историята ви трябва да е готова. Е, как си?
- Добре, добре - той ми протегна ръка, - тогава се прибирай и чакай нашето обаждане. Започнете веднага щом ви уведомим. И не забравяйте: пет без осем историята трябва да е на бюрото ми. Изпратен по имейл. Успех!
Сутринта в семейство Иванови цареше (не)радостно настроение: все пак татко трябва да дойде вечерта! (...). Всички членове на семейството щяха да отпразнуват това събитие по начина, по който заслужаваше: мама приготвяше (не)вкусна вечеря в кухнята, най-големият син Петя състави стихотворение (епиграма) за татко, а най-малката дъщеря Катя окачи на стената (скри) почетните си грамоти (колана му).
- Дано (не) бъдеш като баща си! – каза мама на сина си с (не)весела усмивка. - Наистина (не) искам бъдещата ти жена да е толкова (не)щастлива, колкото съм аз!
И тя се обърна отново към котлона и хвърли кехлибарено (гранясало) парче масло в апетитните ронливи (черни от пестициди) картофи. И Петя изведнъж си спомни с гордост (с ужас)как веднъж, много отдавна, когато беше още много малък, татко го взе със себе си във филхармонията (в заведението).
Имаше много хора и звучеше силна музика. Усещаше се, че много от присъстващите идват тук много често и всичко около тях е познато, познато. Петя се взря в лицата им и се опита да разбере: какво ги доведе тук? В крайна сметка, същото нещо може да се направи у дома. Помнеше особено лицето на един мъж, седнал до тях. Той седеше със затворени очи, люлееше се в ритъма на музиката и тихо надуваше мелодията, която свиреше. По бузите му се стичаха сълзи. Петя погледна татко и видя, че и с него се случва същото. Но защо той, Петя, не преживява нищо подобно?
Този въпрос го измъчваше три дълги години, докато накрая усети музиката (не опита алкохол) ...
В този момент внезапно осъзнах, че писането на история става все по-лесно и по-лесно за мен. Това ме изплаши: значи започвам да свиквам с двойствен начин на мислене? Значи се превръщам в лицемер? И как ще живея, след като завърша историята? Но времето изтичаше, нямаше време за мислене и аз продължих:
… Звънеца звънна. Бяха баба и дядо - родителите на татко. Те също донесоха подаръци за сина си: бабата изпече торта под формата на лед (решетка), а дядото направи от глина фигура на полярен изследовател (затворнически пазач). Баба отиде в кухнята и както винаги между нея и майка й започна приятелски разговор (сбиване), а дядо се ръкува с Петя по възрастен начин (закачи маншет на тила) и даде бонбони (показа език) на внучката си. В отговор Петя старателно изчисти (отряза с бръснач) палтото на дядо, а Катя неусетно пъхна в джоба му „валентинка“ (гнил лук). В такива познати забавления времето течеше много по-бързо и накрая се случинещо, което всички отдавна очакват с такова нетърпение (страх): вратата се отвори и татко се появи на прага ...
... По дяволите, помислих си, време е да опиша татко, но все още не знам кой е той: затворник или полярен изследовател. Добре, ще го разбера някак. Погледнах часовника - леле, вече 16.30! трябва да натисна...
. Татко, както обикновено, беше облечен в подплатено яке и ушанки: в края на краищата, откъдето се върна, беше много студено. А мечки има и трябва да се потрудиш. Виждайки татко, всички бързо се втурнаха към него (разпръснати из стаите), а в къщата цареше необуздано забавление (напрегната тишина). И татко изведнъж откъсна ушанката си и се засмя с глас (псува).
- Най-накрая се прибрах! – радостно (зловещо) каза той. - И сега за дълго време!
Беше го казвал и преди, но всички знаеха, че няма да мине много време, преди татко да се върне при мечките си и да работи. Мислейки за това, всички въздъхнаха горчиво (с облекчение).
- Време е да си спомните, че сте семеен човек! - каза мама с укор. „Децата изобщо не виждат баща си!“
- Колко си прав! (Млъкни, не е твоя работа!) – отвърна татко и след малко мълчание добави: – Гледала ли си го вече?
И той й показа своя орден (юмрук). Не само майката, но и останалите от семейството го гледаха внимателно.
„Какво страхотно! - помисли си Петя. - Ами нищо, като порасна със сигурност ще имам същия. И ще го покажа на всички. Първо, татко.
- Е, ще стоим ли така? – попита баба. - Хайде да вечеряме!
И всички (не)весели се отправиха към празничната (опърпана) трапеза. Когато видяха какво им е приготвила майка им, настроението, и без това радостно (мръсно), се покачи (намаля) още повече. И татко излезе от чантата си различенделикатеси (бутилка водка) и започна да лекува всички (изпи една).
Лягаха си в най-добро настроение (в болезнено мълчание). Баба и дядо бяха умолени да останат (изгонени от дома).
„Какъв (не)щастлив ден беше днес! - помислиха всички, заспивайки (цяла нощ се мятаха от една страна на друга). „Утре ще бъде още по-добре (по-лошо): все пак татко пристигна днес!“
- Е, това е, решихме - каза Иван Семьонович. - Имаме нужда от негативен сюжет. Много негативно. Вярно е, че има малки промени: не идва татко, а мама си тръгва. И ни трябва не разказ, а стихотворение. И трябва да приключите не в пет без осем, а в десет без седем.
Мислиш ли, че се уплаших? Нищо не се е случило! Да, след като написах ТОВА, не се страхувам от абсолютно нищо.
Но преди да започна нова история, отново препрочетох всичко, което написах с (не)удоволствие и щракнах върху бутона „Запазване“ („Изтриване“).