Следовател като участник в наказателния процес от страна на прокуратурата
СЛЕДОВАТЕЛЯ КАТО УЧАСТНИК В НАКАЗАТЕЛНОТО ПРОИЗВОДСТВО ОТ СТРАНА НА ПРОКУРАТУРАТА
В.М. БИКОВ
Биков Виктор Михайлович, професор от катедрата по наказателно право и приложна информатика в юриспруденцията на Факултета по ноосферна сигурност и право на Тамбовския държавен технически университет, доктор по право, професор.
Нека разгледаме по-подробно функцията на прокуратурата, която в момента се изпълнява от следователя. В параграф 22 на чл. 5 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи, че обвинението е твърдение, че определено лице е извършило деяние, забранено от наказателния закон, повдигнато по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс. В съответствие с чл. 171 следователят формулира обвинението първо в постановление за привличане на лице като обвиняем, а след приключване на предварителното разследване в обвинителен акт (чл. 220 от Наказателно-процесуалния кодекс). В тази връзка В. Андреянов правилно пише, че „под обвинението в смисъла, който законодателят влага в него, трябва да се разбира твърдението, че определено лице е извършило забранено действие. от наказателното право, чиято формулировка, обосновка и защита се извършват от субектите на прокуратурата по начина, предписан от наказателно-процесуалното законодателство на Руската федерация" . -------------------------------- Андреянов В.А. Прокуратурата в българския наказателен процес: понятие, същност, значение и теоретични проблеми на осъществяването: Автореферат на дис. дис. . канд. правен науки. Екатеринбург, 2009 г., стр. 7.
Както правилно отбеляза З. Шагиева, „основа за формулиране на обвинение по наказателни дела на публичното и частно-публичното обвинение е набор от надеждни доказателства, които ясно показват винатаобвинен в извършване на престъпление" . -------------------------------- Шагиева З.Х. Функцията на прокуратурата в съвременния модел на българския наказателен процес: Автореферат на дисертацията. Кандидат на юридическите науки. Ижевск, 2007. С. 9 - 10.
Реално следователят започва да изпълнява своята процесуална функция на обвинение едва с появата в наказателното дело на фигурата на заподозрения или обвиняемия. „До този момент, – както правилно пише В. Божев, – следователят осъществява само функцията по разследване на престъпление.“ -------------------------------- В.П. Конституционни принципи на наказателния процес // Наказателен процес: Учебник за студенти, обучаващи се по специалността "Право" / Ред. В.П. Божева. 4-то изд., преработено. и допълнителни М.: Искра, 2004. С. 89.
Въпросът е също така, че съдебният ред за получаване на разрешение за извършване на следствено действие, установен с чл. 165 от Наказателно-процесуалния кодекс, както вече отбелязахме, е наистина сложно и отнема много време. По този начин следователят трябва да издаде подходящо решение, да получи съгласието на прокурора за иницииране на искане за извършване на следствено действие, посоченото искане може да бъде разгледано от съда в рамките на 24 часа, а прокурорът и следователят трябва да участват в съдебното заседание. Подобна заповед се отразява негативно на своевременността и съответно на ефективността на провеждането на следствените действия. Това обстоятелство правилно се изтъква в литературата -------------------------------- Виж например: Никифоров С., Бочкарев А. Провеждане на обиск или изчакване? // Законност. 2005. N 4. С. 37 - 39.
Но А. Каретников и К. Арзамасцева изразяват донякъде, може би неочаквана гледна точка, че дейността на съда по разглеждане на петицията на следователя не може да се наречесъдебен контрол, тъй като при удовлетворяване на официалното искане на следователя съдът сам взема исканото решение. -------------------------------- Виж: Каретников А.С., Арзамасцева К.А. Подлежи ли на съдебен контрол дейността на съда по разглеждане и решаване на молби на длъжностни лица от органите на предварителното разследване? // Българско правосъдие. 2010. N 4. С. 68.
Правният статус на следователя като участник в наказателния процес от страна на прокуратурата също до голяма степен се определя от отношенията на следователя с прокурора и ръководителя на разследващия орган. Нека първо разгледаме отношенията на следователя с прокурора. В параграф 5, част 2 на чл. 38 от Наказателно-процесуалния кодекс гласи, че следователят има право да обжалва следните решения на прокурора: за отмяна на решението за образуване на наказателно дело; при връщане на наказателното дело на следователя за допълнително разследване; за промяна на обхвата на обвинението или квалификацията на действията на обвиняемия; за преработване на обвинителния акт и отстраняване на констатираните недостатъци. Изглежда, че следователят има достатъчно права да защити своите процесуални позиции по наказателно дело пред прокурора. Но цялата работа е, че тези права - да обжалва решенията и указанията на прокурора - следователят, съгласно действащия закон, може да използва само със съгласието на своя преки началник - ръководителя на разследващия орган (клауза 5, част 2, член 38 от Наказателно-процесуалния кодекс). Следователно правото на обжалване на указанията и решенията на прокурора по наказателно дело, което следователят разследва, сякаш е имал , но практически самостоятелно да го използва за защита на процесуалната си позиция по наказателно дело, не може. Каква може да бъде процесуалната независимост и отговорност за решенията, взети от следователя по наказателното дело в този случайизобщо да говори! Нека обаче разгледаме правоотношенията на следователя с неговия преки началник - ръководителя на разследващия орган. Както е посочено в част 3 на чл. 39 от Наказателно-процесуалния кодекс указанията на ръководителя на разследващия орган по наказателното дело се дават в писмена форма и са задължителни за следователя. Тези указания могат да бъдат обжалвани от него пред ръководителя на по-горестоящия разследващ орган, но обжалването на указанията не спира изпълнението им. Наказателно-процесуалният закон обаче предвижда случаи, когато обжалването на указанията на ръководителя на разследващия орган от страна на следовател спира тяхното изпълнение. Това са случаи, когато указанията на ръководителя на разследващия орган се отнасят до оттеглянето на наказателното дело и прехвърлянето му на друг следовател, привличане на лице като обвиняем, квалифициране на престъплението, обхвата на обвинението, избор на мярка за неотклонение, извършване на следствени действия, които са разрешени само с решение на съда, както и изпращане на наказателното дело в съда или прекратяването му. Ако сравним правата на следователя при оспорване на указанията на прокурора и ръководителя на разследващия орган, то указанията на последния могат да се обжалват от следователя при по-голям брой спорни дела. По този начин инструкциите на ръководителя на разследващия орган могат да бъдат допълнително обжалвани от следователя в случаи, свързани с оттегляне на наказателно дело и предаването му на друг следовател, привличане на лице като обвиняем, избор на мярка за неотклонение, провеждане на следствени действия, които са разрешени само приот друга страна, следователят не може да обжалва такива решения на ръководителя на разследващия орган като решението на ръководителя на разследващия орган да отмени решението на следователя за образуване на наказателно дело, въпреки че има право да обжалва решението на прокурора да отмени решението на следователя за образуване на наказателно дело. Според нас няма достатъчно основания за поддържане на тези различия в наказателния процес. Ясно е, че следователят като независим и отговорен участник в наказателния процес трябва да има право да обжалва решенията на прокурора и ръководителя на разследващия орган по основните въпроси, които определят съдбата на наказателното дело и обвиняемия. Това са решения като: образуване на наказателно дело, определяне на обхвата на обвинението, квалифициране на престъпление, прехвърляне на наказателно дело на друг следовател, извършване на следствени действия, които са разрешени само с решение на съда, прекратяване на наказателно дело, изпращане на наказателно дело в съда. Говорейки за правата на следователя в наказателния процес, проф. В. Божев правилно отбелязва, че „прокурорът, следователят и ръководителят на разследването игативните органи представляват едната страна в наказателния процес - страната на прокуратурата.Затова на първо място е важно да се осигури тяхното единство, взаимодействие, отговорност, а не "вътрешна конкуренция". -------------------------------- В.П.
Според нас единството, взаимодействието и отговорността на прокуратурата могат да бъдат успешно реализирани в следствената практика само когато наказателно-процесуалният закон ясно дефиниравзаимни права и задължения на всички участници в наказателния процес от страна на прокуратурата. И това се отнася преди всичко за следователя, чието правно положение по време на предварителното разследване най-много се нуждае от коригиране. Законодателят трябва да изхожда от разумната разпоредба, че следователят, който извършва следствени действия, събира доказателства, взема процесуални решения по наказателно дело, трябва да има достатъчно права да ги взема самостоятелно, както и да защитава позицията си по наказателно дело пред прокурора и ръководителя на разследващия орган. В същите случаи, когато разследването жалбите на прокурора относно указанията на прокурора и ръководителя на разследващия орган са отхвърлени от по-висшия прокурор или ръководителя на разследващия орган, Наказателно-процесуалният кодекс трябва да съдържа ново правило, според което следователят има право да откаже да продължи наказателното дело. И този отказ на следователя не трябва да се счита за нарушение на служебната му дисциплина. Не можете да принудите следователя да взема процесуални решения по наказателно дело, особено такива съдбоносни като привличане на лице като обвиняем, прекратяване на наказателно дело, квалифициране на престъпление и други, които не са в съответствие с вътрешното му убеждение.
Нашата компания оказва съдействие при писане на курсови и дипломни работи, както и магистърски тези по темата Наказателен процес, предлагаме да използвате нашите услуги. Цялата работа е гарантирана.