Слово за скритата светлина (Петър Циплаков)
Защото Неговата невидима, Неговата вечна сила и Божественост, от сътворението на света чрез разглеждане на творенията са видими ... (Рим. 1, 20)
Светлината на тихата радост от битието. От къде е той? Откъде идва този нежен трепет на зеленина, напомнящ за трогателен, изпълнен с нежност и взаимно приемане, разговор на влюбени? И както разговорът на влюбените е придружен от особено силни изблици на чувства, страстни прегръдки, целувки, така и СВЕТЛИНАта пробива от време на време през треперещата зеленина, пренасяйки възприятието на съвсем друго ниво, нивото на озарение от докосването до Намерението на Господаря на Битието, изпълнено с любов и радост, идеята за съдбата на всички неща. Всичко създадено от Него свидетелства за Плана на Господаря на Съществуването. През лятото, навлизайки в гората призори, чуваме зашеметяващ хор от птици, възхваляващи красотата, създадена от Бога. В човешкия хор хармоничното пеене е резултат от упоритата работа на хористите и водача. Кой контролира тук? Защо без колосална работа на репетициите, без видимо лидерство, птиците пеят толкова хармонично? Изглежда, че хоровите птици се управляват от онзи Образ на Вселенското Единство, който буквално е разтворен, излят в Природата, прониква и импрегнира всяка нейна част. Той, този Образ е отражение на Божието Единство. Разбира се, има нещо, което разделя, има борба, но като цяло възприятието на сърцето ясно показва, че Природата и всичко живо е Едно Творение на един ненадминат, абсолютно съвършен Художник, Скулптор, Архитект, Поет и Музикант, който обича да вае и рисува, да създава и съчетава живите и да съживява мъртвите. Къде е тронът на този Господар на Битието, този Цар на всички сили? Да погледнем към слънцето. Несъмнено тронът на неговата сила е донякъде подобен на Божия трон, той е негово отражение, негова сянка. В старите дни на всеки земен царте бяха особено почетени на входа на столицата и на изхода от нея. Така е и със славата на слънцето, неговите очарователни изгреви и залези са известни на всички. Така Бог се прославя на разсъмване от живите, защото всяко създание посреща новия ден с надежда, с надежда за ЖИВОТА и МИЛОСТОРИЯ, дарени от Него. И по същия начин Бог се прославя при залез слънце, когато онези, които живеят с надежда, посрещат нощната почивка, съзнателно или несъзнателно прославяйки Дарителя на източниците на възстановяване. Нека разгледаме по-отблизо изгревите и залезите. ИЗГРЕВ. Хоризонтът просветлява. Мъгливите, неясни контури на всичко съществуващо постепенно се изпълват със светлина, набъбват от тази светлина, като цветни пъпки в цветна леха, за да се отворят и да се появят като зашеметяваща цветна градина в Градината на Божията слава. А в източната част на небето в този момент се разгръща динамична светлоцветна симфония, такт по такт, отразяваща полифонията на Божията Любов... ЗАЛЕЗ. Слънчевият диск бавно изчезва. И колкото по-малко се вижда, толкова по-радостно и омайно е нарисувано небето на запад. Защо? Защото когато слънцето, този цар на всичко видимо, се скрие, тогава Невидимото става много по-достъпно и по-близо, а в Невидимото, уви, има опасни области на битието. В онези от тях, които са по-близо до нас, не без наша помощ, проникнаха много враждебни духове. Затова, когато настъпи времето на Невидимото, на нас, по Божията благодат, ни се дава видение на залеза, призоваващ Царството Божие, като наставление за пребиваване в Невидимото. Да, за щастие тези области на Божията Слава, към които сочи омайно оцветеното небе, са съвсем достъпни за вътрешния поглед, както свидетелства псалмистът Давид. Той говори още повече, свидетелства за наличието на Светлината на Божията Любов буквално навсякъде: ================== Пс. 138, 5-12 ================ 7 Къде мога да отида от Твоя Дух и къде мога да избягам от Твоето присъствие? 8Ако се изкача на небето, Ти си там; ако сляза в ада, и ти си там. 9 Ако взема крилете на зората и се преместя на брега на морето, 10 и там Твоята ръка ще ме води и Твоята десница ще ме държи. 11 Да кажа ли: `Може би тъмнината ще ме скрие и светлината около мен ще стане нощ'; 12 но тъмнината няма да ви засенчи и нощта е светла като деня: и тъмнина, и светлина. ============================================= Следователно не е изненадващо, че някой ден ще дойде време, когато няма да има бариери между живите и Бог и по време на молитви самият Бог ще бъде храмът, в който да Му се покланяме: ================= Re v. 21:22-23 ================ 22 Но аз не видях храм в него, защото Господ Бог Всемогъщият е неговият храм и Агнето. 23 И градът няма нужда нито от слънцето, нито от луната, за да го освети, защото Божията слава го е осветила и неговият светилник е Агнето. ============================================== Тук „Агнето” е онова Божие присъствие, което Бог пожертва в началото на сътворението на света, за да осъществи Своя план за него. И същото това Присъствие, доколкото човек може да го побере и прояви, беше съдържано и проявено от Исус Христос, то също слезе в ада за душата му след разпъването, също го възкреси и продължи да пребъдва в него след възкресението му ... Следователно, кой, ако не това Божие присъствие, този „Агнец, заклан от основаването на света” (Откр. 13, 8), трябва да бъде светилник, който непрекъснато живее Светлината на Бог' s Обичайте всички сътворени неща ...