Случай в болница 3
Имах стаж в отделението по анестезиология и реанимация, накратко го наричахме „ремонт“. Бях дежурен през нощта, вече беше три часа сутринта, седях на сестринския пост, току-що бях завършил всички срещи за пациентите и си правех бележки в дневника и в картите. Пред мен е интензивно отделение, зад мен е коридор, от едната му страна вървят, на разстояние от мен: интензивна стая, два бокса (ВИП стаи), стая за лечение, санитарна стая, кабинет за началника на отделението, столова, кабинет на главна сестра, сестринска стая и съблекалня. От другата страна има два коридора с вестибюл, в които са монтирани озонатори и UV лампи. Едната в близост до сестринската стая - за персонала, втората - срещу лечебната, през която търкаляхме пациенти. Приключих с попълването на всичко, облегнах се на стола си и чух, че някой върви отзад, изглеждаше, че човекът току-що се е събудил и едва влачи краката си, медицинският персонал обикновено вървеше с бърза, енергична крачка. Пациентите изобщо не ходеха, а ако някой се мажеше, за да избяга, го правеше със стойка за капкомер, така че тътенът беше същият. Е, мисля, някой от почиващата смяна се събуди и отиде в отделението, чак тогава разбра, че стъпалата не се приближават или отдалечават, а остават на същото разстояние. Събрах смелост, намерих сили да се обърна, тогава си спомних всички филми на ужасите, които някога съм гледал, но в коридора нямаше никой. Бели стени и таван, сив бетонен под, ярко осветени от флуоресцентни лампи и стъпала в коридора, обърнах се и замръзнах. Стъпките се чуха още около тридесет секунди и след това изчезнаха. Това се случи по-късно и не само при мен, влошаване на състоянието на пациентите не се наблюдаваше, нямаше вреда и за лекарите, а след това отделението беше осветено и нищо подобно не се повтори.