Случаят с лекарите „мит и реалност
Автор Генадий Костирченко
Времеви мащаб - век
Библиографско описание: Костирченко Г.В. „Делото на лекарите”: мит и реалност // Известия на Института за българска история на Руската академия на науките. 1997-1998 г Проблем. 2 / Българска академия на науките, Институт за българска история; респ. изд. А.Н.Сахаров. М.: ИРИ РАН, 2000. С. 354-393.
<354
Г.В.Костирченко
Преди 45 години светът научи за „Заговора на лекарите“, но все още няма пълна яснота в разбирането на тази последна репресивна акция на сталинизма. Какво беше и каква беше основата на това драматично събитие? Бурно проявление на параноята на грохналия диктатор, както твърдят някои историци, които са съгласни с версията на Н. С. Хрушчов, изложена от него първо в реч на XX партиен конгрес през 1956 г. [1], а след това в мемоарите му [2], или е изключително следствие от бързо прогресиращата сталинска антисемитска фобия, както други се опитват да представят случая? Тези версии имат много общо. В тях Сталин е представен като обезумял тиранин, който, след като е изфабрикувал заговор от кремълски лекари с помощта на специални служби, решава да разбие онези, които смята за свои врагове. В единия случай това са най-близките съратници на изпадналия в немилост лидер. А в другата жертва трябваше да станат хилядите съветски евреи, за които Сталин вече беше подготвил такива наказания като публични процеси, депортиране в Сибир, различни видове екзекуции и дори линчуване.
Убеден не само в личната преданост на Абакумов, но и в готовността му без да се замисля да върши най-мръсната политически работа, Сталин решава да започне с ръцете си следвоенната номенклатурна чистка. През пролетта на 1946 г. на ръководителя на СМЕРШ е поверено да извърши арести и да проведе разследване по така нареченото „авиационно дело“, споредна които бяха репресирани народният комисар на авиационната индустрия А. И. Шахурин, ръководителите на военновъздушните сили и служителите на апарата на Централния комитет на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките, които ги ръководеха. След като Абакумов чрез груб натиск, заплахи и издевателства скоро получи признание от обвиняемите за техния несъвършен саботаж, Сталин в началото на май отбеляза заслугите му, като го назначи на поста министър на държавната сигурност. В. Н. Меркулов, който преди това заемаше този пост, се смяташе за протеже на Берия и имаше репутация на либерален естетически служител (писа пиеси за театри под псевдоними), беше понижен на друга работа.
Получил тази информация от МГБ, Сталин още повече се втвърдява в своите подозрения. Това, което преди бе само смътно нарисувано в неговия възпален мозък, стана, така да се каже, реално. Заговорът на лекарите, създаден от въображението на диктатора като вид хомункулус, започна бързо да расте[362] и да се превърне в стоглава хидра от същото това въображение. Сега беше необходимо да убеди своите другари по оръжие и целия народ в съществуването на реална опасност за държавата и след това с желязна ръка да я елиминира, след като спечели лаврите на победителя за сетен път. Въпреки старостта и болестта си, Сталин беше готов за ново предизвикателство и, както пише Милован Джилас, той преживяваше всяка своя роля толкова искрено, че сякаш никога не се преструваше[11].
Разбира се, след толкова очевидни заплахи, разследващата машина заработи на пълни обороти. Засилват се разпитите на разследваните, извършват се нови арести на лекари, заподозрени в участие в заговора; Извършват се множество експертизи по материалите по разследването. Във връзка с това името на Л. Ф. Тимашук се появява за първи път в документите на „делото“, когото Хрушчов нарича в доклад на XX партиен конгрес агент на държавната сигурност,провокиран от изобличаването му пред Сталин за избиването на кремълските лекари. Всъщност всичко далеч не беше толкова ясно.
Що се отнася до Тимашук, тя, която продължи да обвинява ръководството на LSUK в неправилно лечение и смъртта на Жданов, скоро беше отстранена от болницата в Кремъл, преместена на друга работа. Още след смъртта на Сталин, въпреки факта, че в хода на предприетото разследване[364] ще стане очевидно, че почти всички доказателства и факти в случая на лекарите са неверни, все пак професор Виноградов ще трябва да признае без никакъв натиск върху него, че „А.А.
Тази декларация също беше от богатия арсенал на политическата демагогия на Сталин по време на голямата чистка, когато например бившите опозиционери Г. Е. Зиновиев и Л. Б. Каменев научиха от първа ръка какво струват подобни уверения на вожда.
Отбелязаните по-горе спомени не са случайни, те свидетелстват, че репресиите срещу Сталин[368], включително и тези в началото на 50-те години, са не само и може би не толкова резултат от разклатената му малко преди смъртта му психика, а органичен дефект на създадената от него система на власт. През 1954 г. българският социалист-емигрант Б. И. Николаевски, добър познавач на сталинизма, пише: „Той (Сталин) имаше престъпна политика, но единствената, при която диктатурата можеше да устои. Действията му се определяха от тази политика. Той водеше терор не заради лудостта на Калигула, а защото я превърна във фактор в своята активна социология. С други думи, за да запази собствената си автокрация и харизма, Сталин трябваше от време на време да се появява пред народа и своите съратници в тога.спасителя на отечеството, напоен с кръвта на поредните врагове на това отечество. Това беше периодично повтарящият се поведенчески стереотип на системата, нейният modus vivendi, онази логика на нещата, която, както се изрази Сталин, е по-силна от логиката на човешките намерения.
Обобщавайки този ужасен auto-da-fé, К. Готвалд каза, говорейки на национална конференция: „По време на разследването и по време на процеса на антидържавния конспиративен център беше открит нов канал, през който предателството и шпионажът проникват в Комунистическата партия. Това е ционизъм“. Вярно, ораторът не пропусна да уточни, че „борбата срещу ционизма няма нищо общо с антисемитизма“[27]. Въпреки това, с юдеофобската лудост, в която страната беше тогава, тази резерва се възприемаше като нищо повече от формалност.
[377] Разрастващата се от ден на ден пропагандна истерия около „докторите шпиони” предизвика двойна реакция в общественото съзнание – агресивност и желание за разправа с „убийците в бели престилки”, от една страна, и паника, животински страх от тях, от друга. Комбинацията от тези негативни емоции с антисемитизъм и шовинизъм създаде наистина взривоопасна смес. Спомняйки си това време и Сталин, поетът Д. С. Самойлов пише: „Той успя да зарази цялата страна. Тогава живеехме с илюзии за преследване и величие”[30].
Приливът на плебейски антисемитизъм свидетелства за неговата жизненост в обществото и за факта, че не се е променило много от началото на 1924 г. докладите на ГПУ отбелязват разпространението на слухове, че Ленин е бил „отровен от евреите, които се стремят да вземат властта в свои ръце. Ленин, отровен от еврейски лекари”[31].
В еврейската среда трагичната безнадеждност и отчаяние се раждат в атмосфера на антисемитска фобия, която постепенно ескалира и в същото време се обуславя отдо известна степен традиционен манталитет, формиран от хилядолетния опит на непрестанно преследване и постоянното очакване на нова национална катастрофа, както и пресен спомен за депортирането на цели народи, обвинени през годините на войната в сътрудничество с врага. Разпространението на слуховете се улесняваше и от пълната липса на публичност в страната, при което населението компенсираше липсата на официална достоверна информация с всички достъпни за него средства - т. нар. четене на вестници между редовете, клюки, сплетни и др.
Така приключи известното „докторско дело” и завърши със същия провал, както точно четиридесет години преди това не по-малко известният и срамен за България процес срещу Мендел Бейлис. Резултатът от това „дело“ е не само първото голямо поражение на Сталин, но и силен удар върху създадената от него нечовешка система, удар, който постави началото на нейния идеологически и политически крах.
[384-385]Бележки под линия на оригиналния текст
ДОКЛАД ЗА ДИСКУСИЯ
Как може да се определи ролята на Берия в цялата тази история?
В доклада засегнах ролята на Берия. Разбира се, той, както и други най-близки сътрудници на лидера, които бяха под заплахата от нова чистка, не се интересуваха от развитието на заговора с „конспирацията на лекарите вредители“ и бяха заинтересовани от бързото му ограничаване, което се случи веднага след смъртта на Сталин.