Смятам, че трябва да се възроди локаута – Човешки ресурси
ВЯРВАМ, че ЛОКАУТЪТ ТРЯБВА ДА БЪДЕ ВЪЗНОВЕН
В. Сойфер, водещ експерт на списание „Трудово право“.
Колко актуален е според вас проблемът със стачките за България?
- Преди време имаше обръщение на специалисти в областта на трудовите отношения, написано на името на президента Путин, на премиера Зубков, тоест на всички наши ръководители. Беше сформиран Експертен съвет за либерализиране на българското законодателство за колективни трудови спорове и стачки към Роструд, където учените изразиха мнението си за тази ситуация, свързана със стачката. Писмото стигна до министерството и там решиха да обсъдят този проблем.
Стачката свидетелства, че лидерът не е в състояние да разреши трудовия спор цивилизовано, компетентно, икономически, юридически, политически. Не може, но защо е друг въпрос, това е въпрос на управление на персонала, което означава, че той няма знания, опит, той иска бързо да забогатее, като плаща на хората малко пари. Това е типично явление в наши дни. Работодател, който иска да се обогати за сметка на служител, може да бъде изправен пред стачка на работниците. В много отношения причината за стачката е елементарната икономическа неграмотност на работодателя, който иска бързо да забогатее. Тук възникват спорове и конфликти. Стачката е крайна мярка на недоволство, понякога се нарича протест. Нашата българска система за организиране на стачки е много сложна и бюрократична.
По какво се различава от стачната система в Европа?
Какви промени трябва да се направят в нашия Кодекс на труда относно стачките?
Всички работодатели трябва да се съгласят, че стачката е също толкова обективно явление, колкото и безработицата, коятосъществува в цивилизования свят. Няма нужда да се страхувате да признаете това за елементарно явление за изразяване на протест или, казано по закон, за защита на нечии интереси. Необходимо е в член 379 от Кодекса на труда на България стачката да бъде включена като една от формите за самоотбрана на работещите. Аз също подкрепям прилагането на конституционното право за провеждане на индивидуални стачки, имаме само колективни стачки. При колективен трудов спор в стачката участват всички работници и служители, а чл. 17, част 4 от Конституцията на България допуска участието на отделни работници и служители в стачката. В някои страни е така - в Азербайджан, в Германия. Индивидуална стачка - стачкува едно лице или група хора: бригада, цех, отдел, служба. Те трябва да имат право да организират стачка, независимо от интересите на целия персонал на предприятието.
Предприемачите по някакъв начин намират общ език с правоприлагащите органи и съдилищата. Нашето законодателство е формулирано по такъв начин, че всяка стачка е свързана с нарушаване на правата на всички останали работници, така че много отрасли бяха извадени от стачката. Това е в железопътния транспорт, въздушния транспорт, в областта на медицината, услугите. Необходимо е законодателят да си свърши работата добре и правилно да редактира всички отношения, свързани със стачката, така че стачката да касае преди всичко виновника – работодателя, а не други лица. И тук, за съжаление, това се отнася за всички, освен за работодателя, той лесно може да се оправдае, да се разплати и да избегне отговорност.
Според мен стачката трябва да удари работодателя, за да мисли преди всичко за интересите на служителите си и да не нарушава трудовите им права. И се оказва, че стачката удря невинен човек, който отива в дачата и не може да си тръгне поради стачката на машинистите (речза пролетните стачки на машинистите край Москва).
Една от причините за тази стачка беше, че заплатите на някои машинисти бяха 50 000 рубли, а на други - 25 000, тоест наполовина по-малко при същата натовареност. И те се възмутиха - защо така?! Това е една от причините, която на юридически език се нарича „неравно заплащане за еднакъв труд“.
Как завършват подобни стачки?
- Целта, за която хората стачкуват, е постигната, заплатите им се увеличават, защото основната причина за стачките днес са ниските заплати или неплащането им от няколко месеца. Но през 21 век имаше стачки от по-интелектуален характер: политически, солидарни. Ние нямаме такива стачки. Не са предвидени. Но в Европа те са.
Основната причина за стачките, както показва практиката, е слабото познаване на лидера на съвременните методи за управление на персонала, неспособността да работи в работен екип, да се задълбочи в интересите на работниците. Не се стремете да забогатеете веднага - в рамките на една година, а формирайте разумно печалбата си, която според опита на чуждестранните предприемачи расте много по-бавно. Според икономисти в България, където елементът на работната заплата в себестойността на продукцията не надвишава 10% при 50-60% в развитите страни, остава голяма възможност за увеличаване на доходите на работниците без съществени последици за интересите на работодателя (собственика). Следователно работодателят, за да формира работещ екип, трябва да извърши подходящи икономически изчисления, които не нарушават интересите на служителите.
Тази причина само за българските фирми ли е?
- Не, характерно е за целия трудов процес, но в България се проявява с характерните си свойства. катоЗаконът позволява, но е невъзможно да се изпълни. Това важи не само за стачката, важи и за много въпроси на правното регулиране на труда. Но при стачка това е особено очевидно. Ето защо задачата на списание "Управление на персонала" е да научи мениджъри от всяко ниво да могат да управляват екип. Ако екипът изисква пари, тогава трябва да се дадат пари, ако няма пари, тогава трябва да се вземат и други решения: да се обяви предприятието в несъстоятелност или да се намали броят на служителите, тоест всичко, за да се предотврати нарушаването на техните права и интереси. Ние вече изоставаме от много страни по отношение на заплатите, защото традиционно в съветско време плащахме малко, но имаше обществени средства, можеше да отидеш на почивка безплатно или за стотинка и т.н. Днес трябва да плащаш за всичко това. А схемата остана същата – ниски заплати.
Какво е нивото на заплащане в България в сравнение с други страни?
„Въпреки увеличението на заплатите, ние все още изоставаме от много чужди страни. От Нова година се планира да се въведе минимална работна заплата над 4000 рубли, което все още не съответства на жизнения минимум. Държавата все още не е готова да приравни минималната работна заплата с жизнения минимум, защото жизненият минимум расте по-бързо. Всички вестници пишат за това. Напоследък имаше много стачки в Европа: в Германия, Белгия, Франция.
Според вас какви са причините за такива масови стачки в Европа, въпреки че, изглежда, там заплатите са много по-високи и условията на труд са по-добри?
- По принцип там сега се култивират солидарни стачки. Ние не ги предоставяме. Но много юристи, икономисти, политолози направиха предложение стачките за солидарност да бъдат включени в Кодекса на труда. Това важи и за блокирането, което се извършва по време намного държави. Локаутът е уволнението на стачкуващите. Смятам, че трябва да се възроди локаута и в България, защото ако има стачка, то е логично и работодателят да има такъв решителен метод - да вземе и уволни стачкуващия работник.
Това няма ли да е нарушение на човешките права?
Какво трябва да се направи, за да се преодолее разглежданият проблем, за да се промени психологията и съзнанието на хората, особено по отношение на стачките?
— Всичко това може да стане чрез засилване на обучението на мениджърите по съвременните въпроси на организацията на труда и заплатите, съвременните методи за управление на персонала. Много чуждестранни компании предотвратяват стачките чрез маневриране. Стачките биха могли да бъдат изключени, ако мениджърите използват гъвкави режими на организация на труда, използват стимулиращи форми на заплащане, умело маневрират работната сила в определени области на производството и сектора на услугите. Тук се проявява талантът на работодателя, мениджъра по персонала. Накратко този талант е умението да работиш с персонал без трудови спорове.