Сократ - невежество - () Бюлетин
Здравейте скъпи абонати!
Днешният брой продължава поредицата от статии, посветени наСократ.
Сократово "невежество"
Софистите се прославиха с това, че пред слушателя заеха позата на всезнайко. Сократ, от друга страна, приема образа на нищо не знаещ, който само научава всичко. Въпреки това, около това прословуто "невежество" има много неясноти, в Сократ те виждат едва ли не инициатора на скептицизма. Всъщност може да се говори само за повратна точка: а) по отношение на познанието на естествоизпитателите, в която се разкри елемент на суета! б) по отношение на знанията на софистите, които често са били само маниери; в) по отношение на политици и служители на различни култове, чиито познания почти винаги се отличаваха с непоследователност и безкритичност. Но има и още нещо. Твърдението на Сократ -Знам, че нищо не знам- трябва да се свърже не толкова с човешкото познание, колкото с божественото познание. Именно в сравняването на себе си с всезнаещия Бог става очевидна цялата крехкост и незначителност на човешкото познание, включително неговата, Сократова, мъдрост. В „Апологията“ относно максимата на Делфийския оракул, че няма по-мъдър човек от Сократ, намираме следното обяснение:Само Бог е всезнаещ и Оракулът искаше да каже това, говорейки за ниската стойност на човешкото познание; и, говорейки за мъдрия Сократ, той не се позова на мен, Сократ, но използва моето име като пример; той сякаш искаше да каже: дори и за най-мъдрите сред вас, хора , за Сократ, трябва да е истина, признава се, че неговата мъдрост не струва много. Противопоставянето между „божествено познание“ и „човешко познание“ беше любим мотив на цялата предишна гръцка мисъл,засилва Сократ. И накрая, отбелязваме силен ироничен ефект, ефектът на благоприятен шок за слушателя, произведен от твърдението за първоначално невежество. От него се изряза искра, пораждаща пулсация на диалог.
Иронията на Сократ
Иронията е една от специалните характеристики на Сократовата диалектика. Най-общо казано, иронията означава "симулация". В нашия специален случай това е вид игра, или шега, или хитрост, сред многото функции на които е намерението от страна на Сократ да принуди събеседника да се разкрие. На шега, с помощта на думи или факти, Сократ слага маската на страстно предан приятел на своя събеседник, възхищава се на неговите способности и заслуги, пита го за съвет или го моли да научи нещо. В същото време, с по-дълбок подход, трикът става прозрачен. Ясно е, че зад шегата има сериозна и винаги методична цел. Ясно е също, че под различните маски на Сократ, зад функционалността на иронията, се прозира една от най-съществените – преструвката на невежество, невежество.