Сонет в ренесансовата литература
Сонетът е стихотворение, написано по определен канон. Основните изисквания на канона са следните: сонетът се състои от 14 реда, които са обединени в два четиристишия и два третични реда. Има и други изисквания, които определят броя на римите, начина на римуване, размера, избора на думи.
Сонетът се появява в италианската литература в началото на 13 век и става водещ жанр на ренесансовата лирика. Сонети са писали Данте, Петрарка, Микеланджело, Ронсар, Камоенс, Сервантес, Шекспир и много други.
Сонетът дължи голяма част от своята популярност на Петрарка. В сборника ᴇᴦο ʼʼCanzoniereʼʼ, който включва 366 стихотворения от различни жанрове, 317 сонета. Повечето от сонетите на Петрарка са посветени на Лаура, темата за любовта. Образът на любимата в сонетите на Петрарка е идеализиран, което се изразява с помощта на лейтовия образ Лаура - слънцето (сонети № 77, № 219). Но любовното чувство, което лирическият герой изпитва, е лишено от условност, предадено психологически достоверно, в цялата ᴇᴦο сложност и непоследователност, както в известните сонети № 132 и № 134. Любовта в лириката на Петрарка се явява като чувство, което преобразява човека. Приживе Лора поражда у героя ʼʼжажда да бъде по-добърʼʼ (сонет № 85), а след смъртта си ʼʼ води във висините, където грее светлинаʼ (сонет № 306).
Книгата със сонети на Шекспир, която включва 154 сонета, се появява в края на Ренесанса. Сонетите на Шекспир се различават от сонетите на Петрарка по форма. Те се състоят от 14 реда, но иначе са комбинирани в три четиристишия и един куплет. Такива сонети се наричат английски или Шекспирови. Сонетите на Шекспир също се различават по съдържание. Идеалите на хуманизма в края на Ренесанса са в криза, оттук и по-големият трагизъм на сонетите на Шекспир. Такъв е Сонет No 66, по идейно съдържание много близък до монолога на Хамлет ʼʼДа бъдеш или да не бъдешʼʼ. Иначе нарисуванои образа на любимата, Мургавата дама от сонетите. Той е лишен от каквато и да е идеализация и е полемичен по отношение на Лаура на Петрарка (Сонет № 130).