Специални теоретични методи на научното познание
Абстракция, идеализация, формализация
Специалните методи на научно познание включват процедури на абстракция и идеализация, по време на които се формират научни понятия.
Абстракциятае умствена абстракция от всички свойства, връзки и отношения на изучавания обект, които изглеждат незначителни за тази теория.
Резултатът от процеса на абстракция се наричаабстракция.Примери за абстракции са такива понятия като точка, линия, множество и т.н.
Идеализациятае операция на умствен избор на всяко едно свойство или отношение, което е важно за дадена теория (не е необходимо това свойство да съществува в действителност), и умствено конструиране на обект, надарен с това свойство.
Чрез идеализацията се формират понятия като „абсолютно черно тяло“, „идеален газ“, „атом“ в класическата физика и др. Така получените идеални обекти всъщност не съществуват, тъй като в природата не могат да съществуват обекти и явления, които да имат само едно свойство или качество. Това е основната разлика между идеалните обекти и абстрактните.
Формализация- използване на специални символи вместо реални обекти.
Ярък пример за формализация е широкото използване на математически символи и математически методи в природните науки. Формализирането позволява да се изследва обект без пряко позоваване на него и да се запишат получените резултати в кратка и ясна форма.
Индукцияе метод на научното познание, който представлява формулиране на логическо заключение чрез обобщаване на данните от наблюдение и експеримент, получаване на общо заключение въз основа на конкретни предпоставки, преминаване от конкретното към общото.
Разграничетепълна и непълна индукция.Пълната индукцияизгражда общо заключение въз основа на изследването на всички обекти или явления от даден клас. В резултат на пълната индукция полученият извод има характер на достоверно заключение. Но в света около нас няма толкова много подобни обекти от един и същи клас, чийто брой е толкова ограничен, че изследователят може да изучава всеки от тях.
Затова много по-често учените прибягват донепълна индукция,която изгражда общо заключение въз основа на наблюдението на ограничен брой факти, ако сред тях няма такива, които да противоречат на индуктивното разсъждение. Например, ако учен наблюдава един и същ факт сто или повече пъти, той може да заключи, че същият ефект ще се получи при други подобни обстоятелства. Естествено, получената по този начин истина е непълна, полученото знание е от вероятностен характер и изисква допълнително потвърждение.
Индукцията не може да съществува отделно от дедукцията.
Дедукциятае метод на научно познание, който представлява получаването на конкретни заключения въз основа на общо познание, извод от общото към частното.
Дедуктивното разсъждение се изгражда по следната схема: всички обекти от класAимат свойствотоB,обектътaпринадлежи към класA;следователноaима свойствотоB.Например: „Всички хора са смъртни”; „Иван е мъж“; следователно „Иван е смъртен“.
Дедукцията като метод на познание изхожда от вече известни закони и принципи. Следователно методът на дедукцията не позволява получаването на смислени нови знания. Дедукцията е само метод за логическо разгръщане на система от разпоредби, основана на първоначално знание, метод за идентифициране на специфичното съдържание на общоприети предпоставки. Следователно не може да съществува изолирано отиндукция. Както индукцията, така и дедукцията са незаменими в процеса на научно познание.
Решаването на всеки научен проблем включва издигането на различни предположения, предположения и най-често повече или по-малко обосновани хипотези, с помощта на които изследователят се опитва да обясни факти, които не се вписват в старите теории.
Хипотезае всяко предположение, предположение или прогноза, изложено с цел премахване на ситуация на несигурност в научното изследване.
Следователно хипотезата не е надеждно, а вероятно знание, чиято истинност или невярност все още не е установена.