Спестовните каси в съветския период - Правно положение на Спестовната каса на България
Спестовни банки в съветския период
В края на 1917 г. с идването на власт на болшевиките се извършва национализация на земята, транспорта, търговията и индустрията. Тогава имаше анулиране на индивидуални полици, застрахователни договори, а самият застрахователен бизнес беше напълно национализиран. Следващата стъпка беше унищожаването на ипотеката, а след нея ипотечните банки отидоха на дъното. Кредитните дружества са затворени, независимо от вида (градски или областни), а издадените от тях облигации се анулират. Завършиха работата си: частни търговски банки, чиито активи дойдоха в Народната банка на RSFSR; кредитни дружества и кооперации; заложни къщи и други финансови организации и институции [44, с. 65].
Спестовните каси обаче не подлежат на обща ликвидация и национализация. Залогите, които бяха в тях, бяха неприкосновени. Въпреки че е спорно, защото в този момент „класовият“ принцип за определяне на съдбата на спестяванията на вложителите става основен. Съветът получи правото да реши да конфискува парите на вложителите в спестовните банки, ако те са ги получили по свое усмотрение, както казаха, „по незаслужен начин“ [38]. Освен това бяха предвидени доста строги ограничения по отношение на кредитирането на индивидуални вложители, обезпечени с ценни книжа, депозитни операции в спестовни банки и много други.
Периодът на пълна дезорганизация на финансовото и паричното стопанство на страната през годините на революцията и гражданската война, от есента на 1918 г., довежда до пълното ограничаване на операциите на спестовните каси, а в края на гражданската война системата от спестовни институции, а в същото време и спестовното дело в България, са напълно разрушени [39].
Следващата повратна точка в развитието на българската спестовна система е времето на „новата икономическа политика“, когато статутът и функциите наспестовни институции. В средата на 1925 г. най-накрая бяха одобрени новите Правила за държавните трудови спестовни каси на СССР. Новият документ осигури монополно положение на държавата, уточни услуги и облаги за вложителите. С течение на времето някои видове банкови операции паднаха върху спестовните банки, които са: откриване на сметки, покупка и продажба на държавни облигации и парични преводи [45, p. 53].
Основната посока на спестовния бизнес беше задоволяването на националните нужди (придобиване на държавни ценни книжа за сметка на вложителите, закупуване на държавни заеми и др.).
Втората световна война предизвика огромно напрежение върху финансовата и паричната икономика на страната, което от своя страна също се отрази на развитието на спестовния бизнес.
В самото начало на Великата отечествена война правителството решава да наложи ограничения върху издаването на депозити на физически лица, те получават възможност да теглят само 200 рубли на месец от всяка книга. През 1944 г. това ограничение е отменено поради факта, че повратната точка в баланса на силите във военните действия е преминала и Червената армия вече се връща към границата на СССР [38]. Както и в предвоенния период, по време на военните действия по-голямата част от депозитите идват в спестовните институции от градското население, докато спестяванията на селското население са привлечени в незначителни количества.
Първите години след войната бяха белязани от активното разширяване на мрежата от спестовни институции от различни видове, освен това процесът беше по-интензивен в селата. Още в началото на 1946 г. общата сума на депозитите значително надвишава предвоенното ниво и като цяло надхвърля 11 милиарда рубли. Първите следвоенни години се характеризират с изключително бърз растеж на операциите на спестовните институции,така че по отношение на основните параметри - възстановяването на предвоенното ниво е настъпило още през 1946-1947 г. [39].
Спестовната политика на държавата от онова време беше насочена към натрупването на спестяванията на населението и организирането им в депозити чрез механизма на спестовните банки, тези средства да бъдат насочени към Държавната банка за извършване на кредитни операции за националната икономика.
В периода 1963-1970г. Както и досега, основните спестители остава населението на страната. Сред основните мотиви за формиране и съхраняване на спестявания от гражданите в спестовни институции бяха така наречените мотиви за „отложена покупка“: средствата, натрупани до необходимия размер в спестовните банки, впоследствие се насочваха за закупуване на скъпи дълготрайни стоки [38].
От края на 60-те и 70-те години спестяванията на юридически лица, които се намират в разплащателни и касови услуги в спестовни банки и в Държавната банка на СССР, също придобиват особено значение. Със сигурност в практическата дейност на спестовните банки се въвежда прогресивна форма на обслужване на клиенти - юридически лица, използващи механизми за безналично плащане - изплащане на заплати на работници и служители на предприятия чрез спестовни банки. Едновременно с разширяването на функционалното предназначение на спестовните банки в икономическия живот на обществото през 60-80-те години на миналия век се разширява и самата мрежа от спестовни банки.