Споразумение от училищната скамейка
Награда фанфик „Споразумение от училищната скамейка“.
- Изтегляне в txt
- Изтегляне в ePub
- Изтегляне в pdf
- Изтегляне в fb2
*** Сватбеното облекло на булката беше прекрасно. Елече беше корсет, бродиран с полускъпоценни камъни, с малък изрез. На талията беше вързан сатенен лък. След това дойде пухкавата пола. На подгъва с копринени конци беше избродиран сложен модел. - Скъпа, ти си красива, - г-жа Хейл едва сдържа сълзите си. - Благодаря ти, мамо. - А сега е време да вземем основните части - каза Алис, държейки малка чанта в ръцете си. - Отговарях за "новото". С тези думи момичето връчи на булката спретнат жартиер. След като постави превръзката, Роуз беше приближена от майка си. - Взех "нещо старо" ... Реших, че това ще свърши работа, - г-жа Хейл извади кадифена кутия. - Мамо, така ли мисля? - момичето позна какво има в кутията, но не можа да повярва. - Да, скъпа, - отваряйки кутията, г-жа Хейл показа шикозна огърлица. „Принадлежал е на моята прабаба. Тя се омъжи за него, после за баба ми, после за майка ми, после за сестра ми, Лилиан - майката на Джаспър, последната бях аз. Сега е твой ред. - Мамо, моля те, не плачи - булката се втурна да прегръща разплаканата си майка. - Няма да го направя, скъпа. Жената помогна на дъщеря си да закрепи огърлицата около врата си. Всички в стаята ахнаха от възхищение. Лилиан дойде следващата. - Аз отговарях за "взетите назаем". Дълго мислих, че ще е подходящ за такъв случай. Тогава се сетих за една дреболия - усмихна се лукаво жената. - Когато беше малък, обичаше да си играеш с моята фибичка. Подариха ми го за сватба. За това беше "нещо ново". Когато ми показахте скицата на прическата си, решихче пасва идеално. Лилиан подаде фибичката на Алис, която я сложи на Роуз. - Благодаря ви - момичето прегърна леля си. „Сега е мой ред“, пристъпи Изабела. - Нещо синьо. Момичето протегна малка кадифена кутия. Като я отвори, Розали видя малки обеци със сапфир. -Боже, Белс... Това са обеците, които видяхме в списанието преди няколко седмици. Помниш ли?! - Разбира се. Исках да ги подаря за сватбата, но после разбрах, че са идеални за "нещо синьо". - Благодаря, - искрено благодари булката. - Дъще, ти си толкова красива, - възхити се г-жа Хейл, гледайки как Розали се върти в огледалото.- Всичко е перфектно ... - Още не! — възкликна Алис. Тя бързо излезе от стаята и след няколко минути се върна с букет в ръце и го подаде на Розали. - Сега е перфектно. „Това е най-невероятният ден в живота ми“, прошепна Розали. В стаята се чу тихо почукване. Джаспър се появи. - Сестро, изглеждаш страхотно! - Благодаря ви. - Дойдох да ти кажа, че моментът е дошъл. Мамо, лельо, трябва да седнете. Сега ела, баща ти, Роуз. Музика в готовност, младоженецът пред олтара. - Добре. Скъпа, ще тръгваме - каза г-жа Хейл и целуна дъщеря си по бузата, а Лилиан направи същото. След като излязоха, г-н Хейл влезе две минути по-късно. - Готов ли си, скъпа? — попита той със загриженост. - Да, татко. Готов съм.
*** Този момент ще остане в паметта на всеки, който е бил на тази сватба до края на живота си. Първи на пътеката влязоха шаферките Алис и Бела. Веднага щом зазвучаха фанфарите, гостите и младоженецът успяха да видят красивата булка да крачи ръка за ръка с баща си. Очите й блестяха от щастие, на устните й играеше радостна усмивка. Емет погледна булката си и не повярва на късмета си. За твое щастие. Г-н Хейл внимателно подреденръката на дъщеря му в тази на Емет. - Грижи се за нея, момче. Емет само кимна кратко. Никой не съществуваше за двамата влюбени, въпреки многобройните погледи, вперени в младите. Те виждаха само един друг, смисъл един в друг... живота си един в друг. Думите им отекнаха в залата: - Съгласен съм! - Съгласен съм!