Съпругът яде кучешка супа
Това е мое или някой друг има такива копия на съпрузи. И ето какво се случи. Имаме дворно куче, с което винаги варя супа отделно и винаги в една и съща алуминиева 4-литрова тенджера. Тя е доста възрастна, връстница на семейния ни живот, 40 години. По това време си купих комплект тигани - 4 и 2 литра. този, който беше по-пригоден за готвене на храна за кучето, а по-малкият - така, понякога за нуждите на кухнята, когато няма достатъчно капацитет. Също така винаги слагам тенджерата с кучешка храна на едно и също място в хладилника - на горния рафт, за да не пречи на никого и нищо. В тигана винаги имаше черпак.
Е, малко от това, което готвя за кучето. По принцип съседите ми дават всякакъв провал от едър рогат добитък - кости, карантии и вече старо месо, което не е годно за консумация, тоест е престояло дълго време в хладилника и е придобило неапетитен вкус и мирис. Ние живеем на село и телетата, бичетата се колят в началото на зимата или есента. Това месо се съхранява цяла зима, пролет, тоест до ново клане. Понякога се случва. Или аз самият купувам яхния от кости, почти без месо. И също така купувам евтини супи в торбички. Ако няма нищо месо, тогава евтини консерви, цаца. Накратко, хвърлям картофи в тигана (обелвам ги така или иначе), моркови (изобщо не ги беля, а ги натривам на ренде заедно с кората), паста или супи от торбички или овесени ядки (може да не е много чиста). Ако готвя борш, тогава оставям горните листа и след това ги нарязвам за кучешка супа.
Простете ми, че съм толкова подробен, но някак не се получава иначе. Готвя кучето три дни. Онзи ден супата беше доста свежа и като изстина я прибрах на обичайното й място в хладилника. Но така се случи, че нямаше къде да ни изсипя останалата супа (сготвих прясна и ми трябваше тенджера). Така иоказа се, че и двата алуминиеви тигана са в хладилника. И вчера ми беше лошо, легнах на дивана, не исках да мръдна. Съпругът идва и пита "Какво да яде?". Отговорих му да затопли супата в алуминиева тенджера, но прясната още не беше готова.
Е, не мислех, че съпругът ми ще стопли кучешка супа и ще я изяде за сладка душа! Дори не е солено (не осолявам кучето си)! Макар че беше малко солено заради супите в пликовете. И което е най-интересното, до днес не знаех каква супа е ял. Съпругът идва след работа на двора и решава да стопли вечерята за себе си. Отивам в кухнята, за да му помогна да подреди масата. Гледам, вади кучешка тенджера и иска да налее супа! Казвам му, че вече съм нахранила кучето, защо му е тази супа? Съпругът ми ме погледна напълно учудено "Значи ядох същата супа вчера!"
Момичета, смях се до колики, до хълцане, до сълзи. И сега е смешно! И съпругът ми ми се ядоса. По някаква причина той не е забавен. Питам как не си спомняш кучешката тенджера, в която готвя (а понякога и самият той) от 5 години! Не разбирате, че той яде истинска бурда, което е напълно нехарактерно за мен, защото цял живот обичам да готвя и да готвя вкусно?
И сега си мисля, разсъждавам, че може би готвя по-вкусно за едно куче, отколкото за него?