Съставете изречение с думата - ситост - в различни значения

Ако лисицата фенек започне да се наяжда от първия храст, след две или три хранения няма да остане нито един охлюв по клоните.

А. Сент-Екзюпери, "Планетата на хората"

В крайна сметка, ако се опита да се нахрани, без да се интересува от бъдещето, скоро няма да има охлюви.

А. Сент-Екзюпери, "Планетата на хората"

Кавалеристите изтъркаха и измиха конете, нахраниха ги до насита, точиха мечове, саби, заредени карабини и пистолети.

К.К. Сергиенко, "Бородинско пробуждане"

Такива крепостни се разхождаха в луксозни кафтани, яздеха красиви коне и се хранеха до насита.

Л.Н. Гумильов, "От Рус до България"

Градът е известен в цяла България със своята търговия със зърно - стотина души в целия град ядат този хляб до насита.

Като хлебарки познати и непознати дребни хора пълзяха от всички страни в неговите обширни, топли и неподредени имения; всичко това беше изядено с какво ли не, но насищане, напиха се до пиянство и измъкнаха каквото могат, прославяйки и възвеличавайки нежния собственик; а стопанинът, когато не беше в добро настроение, също наричаше гостите си паразити и негодници, но му беше скучно без тях.

И.С. Тургенев, "Гнездо на благородници"

Фьодор Иванович не успя да го убеди да остане; но той се наговори с него до насита.

И.С. Тургенев, "Гнездо на благородници"

Марфа Тимофеевна се качи горе с Настася Карповна; Лаврецки и Лиза вървяха нагоре-надолу из стаята, спряха пред отворената врата на градината, погледнаха се в тъмната далечина, после един друг и се усмихнаха; така че, изглежда, те ще се хванат за ръце, ще говорят до насита.

И.С. Тургенев, "Гнездо на благородници"

На другия ден дамите още не бяха станали, тъй като на входа стояха ловни файтони, валяци и количка, а Ласка, която на сутринта разбра, че отиват на лов,пищейки и подскачайки до насита, тя седна на пързалките близо до кочияша, гледайки развълнувано и неодобрително към вратата, от която ловците все още не излизаха.

Л.Н. Толстой, Анна Каренина

Някога беше все едно тичаш по коридора до насита, качваш се на пръсти в класната стая, гледаш - Карл Иванович седи сам в креслото си и със спокойно величествено изражение чете една от любимите си книги.

Л.Н. Толстой, „Детство. Юношеството. Младост. Част 1"

Тичаш до насита, сядаше на масата за чай, на високото си кресло; вече е късно, изпих чашата си мляко със захар отдавна, сънят ми затваря очите, но ти не мърдаш, седиш и слушаш.

Л.Н. Толстой, „Детство. Юношеството. Младост. Част 1"

След като си поговориха почти до насита и накрая достигнаха до усещането, че човек често има чувството, че има малко общо, въпреки че се обичате, братята мълчаха дълго време.

Л.Н. Толстой, "Севастополски истории"

Да ви кажа честно, не винаги успявам да се нахраня; и тогава.

М. Твен, Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Част 1"

Изсушиха варената шунка и се наядоха, а след това седяха до зори край огъня, хвалеха се и разкрасяваха нощната случка, защото и без това нямаше къде да се спи - нито едно сухо място наоколо.

М. Твен, Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Част 1"

Не всеки ден можеш да си напълниш стомаха, а освен това никой няма да дойде тук и да те удари по врата без никаква причина.

М. Твен, Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин. Част 2"

Бях ги видял достатъчно от тях до насита и вече не исках да имам нищо общо с тях.

М. Твен, Приключенията на Том Сойер и Хъкълбери Фин.част 3"

На излизане от църквата само рядък любител на добродетелите ще се поклони на Софрон Матвеич (и дори тогава, може би, с очакването, че все още има малко яйце), а всички ще се поклонят на Хрисашка, и не просто се поклонят, но със страх и трепет; защото в ръцете на Хрисашка е хлябът на всички, на всички онези братя, които плачат и не могат да се нахранят, а в ръцете на Софрон Матвеич е само неговото яйцевидно яйце.

M.E. Салтиков-Шчедрин, Добронамерени речи

Но аз не скърбя много за това, а само треперя, сякаш, като висеше до насита в Париж, тя нямаше да се върне отново при мен.

M.E. Салтиков-Шчедрин, Добронамерени речи

Освен това тези дни той има възможност да се нахрани до насита, защото се носят слухове, че Мария Ивановна, като отлична домакиня, обикновено държи него и цялото семейство гладни.

M.E. Салтиков-Щедрин, Провинциални есета

Той свърши цялата тази комедия, разби се пред нас до насита и остана сам с мен.

M.E. Салтиков-Щедрин, Провинциални есета

Събрах смелост, отидох при началника, докладвах му, че така и така, не само да се поддържам в приличен вид, но и няма как да се нахраня.

M.E. Салтиков-Щедрин, Провинциални есета

Търкалят се до насита, студено им е, но влизат в хижата за кратко.

M.E. Салтиков-Щедрин, Малките неща в живота

Докато всичко наоколо бездейства и мълчи, Афанасий Аркадич Бодрецов е до гуша и не може да говори до насита.

M.E. Салтиков-Щедрин, Малките неща в живота

След като се разходих до насита, отидох в друга градина, където старият майстор имаше овощарство - и там всичко беше объркано и преплетено.

M.E. Салтиков-Щедрин, Малките неща в живота

Една вечер, когато старците вече се бяха наговорили до насита, Козлик не без вълнение започнаспрямо истинската цел на посещенията им.

M.E. Салтиков-Щедрин, Помпадури и Помпадури

Ако, например, в село във Вологда, тогава, казват те, мъжете там са годни за обслужване, а момичето Наташа, което също беше омъжено там, за такива дела, пише, че живее добре със съпруга си, яде до насита и ходи цяла зима в палто от лисица.

M.E. Салтиков-Щедрин, "Пошехонская древност"

След като разговаряше до насита и планираше утрешния работен ден (винаги в две: в случай на ведро и в случай на дъжд), майката нареди да сервират чаша водка на Федот и спокойно отиде в стаята си.

M.E. Салтиков-Щедрин, "Пошехонская древност"

Не е известно дали вдовицата е хранила дъщерите си докрай, но и четирите бяха толкова здрави, че нищо не показваше липса на храна; не се знае какви рокли са носили у дома, но се явявали на хората облечени не по-зле от другите.

M.E. Салтиков-Щедрин, "Пошехонская древност"

Отиват да търсят помощ и, кълна се, някои от тях с радост ще оставят децата си да гладуват, само кучето да се нахрани.

Но на мен лично ми се струва, че всички тези Мадони - и, за Бога, аз съм ги видял докрай - или по-скоро всички тези художници, които знаеха само какво да рисуват Мадони.

Е. Хемингуей, "Отвъд реката в сянката на дърветата"