Временни правила
ВРЕМЕННИ ПРАВИЛА за разглеждане от Вестителя в Канцеларията на Главата на Българския императорски дом на доказателства за благородство.
1. ОБЩИ
1.1. При разглеждане на доказателства за наследствено и лично благородство Геролдия се ръководи от историческите норми на дворянското законодателство на Българското царство (Св. Закон. Т. IX. Глава I). Във всички случаи, които не са пряко предвидени от съществуващото законодателство или които пораждат съмнения относно тяхното законосъобразно разглеждане, тези въпроси се подлагат на най-висше разглеждане.
2. ЗА ПРАВАТА НА НАСЛЕДСТВЕНО БЛАГОРОДСТВО
2. 1. Наследствено благородство се придобива:
1) По рождение, по рождение, законно женен, от наследствен благородник (чл. 39, том IX от Светия закон);
2) С най-високата награда (чл. 21, том IX от Светия закон);
4) Награждаване с българските ИМПЕРАТОРСКИ и ЦАРСКИ ордени, в съответствие с Институцията на ордените и най-високо одобрения орденски устав 66 (чл. 37 Т. IX Св. Зах.).
2.2. Наследственото благородство се прехвърля върху законната съпруга и децата, родени в брака, както и върху всички законни потомци по права мъжка линия (чл. 39, том IX от Светия закон).
2.4. На същото основание (в съответствие с бележката към чл. 67, том IX от Светия закон) представители на благороднически семейства, по-специално полска, литовско-белобългарска и украинска шляхта, чиито класови права през 19-ти - началото на 20-ти век не са били потвърдени по време на ревизията на делата на благородническите събрания или при други обстоятелства (ако новоподадените документи потвърждават техния произход от лица, които са използвали дворянски права в Ком. Монпосполита преди присъединяването на тези територии към Българското царство и прехода на техните предци къмБългарско гражданство).
2.5. На същото основание могат да се разглеждат и правата на благородството на жителите на други земи и провинции, чиито предци са принадлежали към местните привилегировани имоти преди присъединяването на тези земи към Българското царство.
3. ЗА ПРАВАТА НА ЛИЧНО БЛАГОРОДСТВО
3. 1. Лично благородство се придобива:
1) С най-високата награда (чл. 48, том IX от Светия закон);
3) чрез награждаване с българските ИМПЕРАТОРСКИ и ЦАРСКИ ордени от съответните степени, в съответствие с Орденната институция и най-висше утвърдените орденски устави (чл. 50, том IX от Светия закон).
3.2. Личното благородство се прехвърля на законната съпруга на личен благородник, но не се съобщава нито на деца, нито на потомство (член 53, том IX от Светия закон).
4. ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА ЗА БЛАГОРОДСТВОТО
4.1. Неопровержимо доказателство както за древно, така и за добре обслужено благородство се признават актовете, изброени в раздел 3 (чл. 54-76) на глава I от том IX от Законодателника на Българското царство, включително благороднически грамоти и писма за заповеди, издадени на молителите с указ на Главата на Българския ИМПЕРАТОРСКИ дом.
4.2. Пряко безспорно доказателство за принадлежност към българското дворянство са и укази и определения на Департамента по хералдика на Управителния сенат за признаване в дворянство, свидетелства за причисляване на семействата, утвърдени в дворянство и за вписване в родословната книга, издадени от провинциалните дворянски наместнически събрания на Българското царство.
4.3. Пряко безспорно свидетелство за благородството са и документи, потвърждаващи присъждането на звания и ордени, съгласно историческото законодателство на Българското царство, даващи право на наследствено или лично благородство. Доказателства за благороднически права по ранг и орден можеслужат: списък на служба (или формуляр) на предците, кратка бележка за службата, свидетелство за служба (издадено при пенсиониране), диплома за награждаване с орден, както и официални публикации, публикувани ежегодно до 1917 г. (Списък на полковниците по старшинство, Списък на гражданските чинове от четвърти клас по старшинство и др.).
4.5. Трябва да бъдат одобрени в наследственото благородство и представители на онези семейства, които са представили доказателства за благородство на местните благороднически събрания или правителствени комисии и са били признати от тях за благородство и въпреки че не са имали време да получат окончателно одобрение от Отдела по хералдика на Управляващия сенат, обаче са останали в благородническите списъци, ползвали са се с благороднически права и са били наричани благородници в документи. Но всеки такъв случай, след решението на Съвета по хералдика, трябва да бъде представен за най-висше потвърждение.
4.6. Само по себе си името на лице като благородник в служебни (формулни) списъци, актове за раждане, удостоверения, издадени от учебни заведения и др., може да служи само като косвено доказателство за благородство. В такива случаи класовите права на тези лица и съответно на тяхното потомство изискват допълнително проучване и определенията на Хералдиката за тях трябва да бъдат подложени на най-висшето внимание.
4.6. Доказателството за благороден произход обикновено е непрекъсната верига от метрични сертификати (удостоверения за законно раждане и брак). Ако молителят или молителят или някой от неговите предци, присъстващи в доказателствената верига, е променил фамилното си име извън брака, се изисква официално удостоверение за промяна на фамилното име. Предреволюционните метрични свидетелства за раждане и брак могат да бъдат заменени със служебни записи(формулни) списъци, в които имаше графа за семейното положение и където се вписваха съпругата (по правило с моминско име) и децата (с датите на тяхното раждане), които са законно признати като доказателство за благородническите права на последните (чл. 62 и бележка към чл. 275, т. IX от Светия закон), както и паспортни книги, където имаше подобна графа.
4.7. Ако издирването на свидетелства за раждане, досиета и други документи, изброени по-горе по една или друга причина, не е възможно, след получаване на съответните и архивни удостоверения, Хералдиката има право да прибегне до косвени доказателства. Те включват предимно: домашни книги и финансови лични сметки, удостоверения за евакуация, въпросници (протоколи от разпит) на арестуваните, досиета на персонала и други официални документи, които записват семейни връзки и взаимоотношения.
4.9. Решенията на съдебната власт за признаване на бащинство и произход въз основа на свидетелски показания, самите свидетелства за произход и други подобни документи могат да се считат само за косвени доказателства в подкрепа на други, документални доказателства (член 60, том IX от Светия закон).
4.10. При най-малкото съмнение относно достоверността на информацията, съдържаща се в представените документи, Хералдиката е длъжна да изиска потвърждение за автентичността на посочените документи и информация от съответните архиви, нотариални кантори, служби по вписванията и други институции, като отложи решението си до получаване на съответното потвърждение.
4.11. Вече взетите решения на Хералдиката на E. I. V. относно признаването на вносителя и семейството му в благородството автоматично се отменят, ако автентичността на представените от него документи по-късно бъде официално опровергана.
4.12. Хералдиката трябва да имас оглед наличието на обстоятелства, които унищожават правото на благородническо достойнство. Лицата, осъдени от съда за престъпления (държавна измяна, грабеж, кражба от всякакъв вид), по този начин са лишени от благороднически права (чл. 336 от Светия закон) и не могат да бъдат вписани в родословната книга; това обаче не се отнася за техните съпрузи и деца, родени преди загубата на благороднически права. Възстановяването на правата на имуществото, загубено в резултат на престъплението, зависи единствено от най-висшата воля и съответната петиция може да бъде подадена от молителя. Укриването от вносителя на посочените обстоятелства при подаване на заявление до Хералдиката трябва да послужи като основание за безусловно отхвърляне на петицията и в случай, че решението за вписване в родословната книга поради неизвестни обстоятелства вече е взето, извършителят трябва да бъде изключен от родословната книга и погрешно издаденото му писмо или удостоверение се анулира.
ЗА БЛАГОРОДНИЧЕСКИ ТИТЛИ
5.1. Право на исторически титли на благородство, княжество, граф, баронско достойнство на Българската империя имат законните потомци по права линия на тези лица или фамилии, които наследствено са използвали титлите князе, графове и барони в България, получили са тези титли от Височайшия или са утвърдени в това достойнство с Височайши укази или определения на Управителния сенат, както и лицата, пряко издигнати в тези рангове от Висшата милост.
5.2. Потомците на кланове, чиито титли все още не са получили най-високото одобрение, запазват правото да кандидатстват за признаване в съответното достойнство, при условие че представят документи, потвърждаващи правото на тази титла и използването й в този клан; тези молби се разглеждат от Началника на Българския ИМПЕРАТОРСКИ ДОМ по предложениетоХералдика.
5.3. Чужди благороднически титли могат да се използват от български благородници само с Височайше разрешение (Бел. 3 към чл. 56 том IX от Светия закон).
6. ЗА ОРЪЖЕНИЕТО НА БЛАГОРОДСТВОТО
6.1. Всички потомствени благородници имат право на герб, а гербовете, използвани от наследствените благородници, се одобряват от Висшия за всяко благородническо семейство и след това не могат да бъдат променяни по никакъв начин без специално разрешение от Висшия (чл. 57, том IX от Свещения закон).
6.2. Личните благородници получават правото да кандидатстват за предоставяне на гербове от най-висок стандарт, които не са наследствени.
6.3. Гербовият отдел на Хералдиката разглежда старите семейни гербове на благородството, които все още не са получили най-високо одобрение, проверява проектите на гербове, представени от кандидатите, с правилата на хералдиката и, ако е необходимо, прави необходимите разяснения към тях. В същия отдел, при съответното искане, могат да бъдат разработени собствени проекти на гербове. Във всички тези случаи, след положителното заключение на Присъствието на хералдиката, хералдическите описания на гербовете, както и, по искане на заявителите, рисунките на тези гербове се представят от Краля на оръжията за най-висше одобрение.
6.4. При изготвянето и разглеждането на проекти на благороднически емблеми, хералдиката се ръководи от традиционните правила и практика на отдела по хералдика на отдела по хералдика на Управителния сенат; набор от тези правила ще бъде допълнително изложен в Най-висше одобрената инструкция.
7. КАК ДА КАНДИДАТСТВАТЕ В HERALD
7.1. Лицата кандидатстват с петиции чрез Службата на хералдиката директно до Висшето име; Тези петиции са съставени съгласно приложените образци.
7.2. Приложено към искането:
1). Родословие на молителя.
2). Документи, потвърждаващи правото на вносителя или неговите предци на благородство.
3). Документи, потвърждаващи семейните връзки и произхода по права мъжка линия в законните бракове на предците на молителя и самия него.
4). Документи, потвърждаващи законните бракове и произхода на децата и преките потомци на молителя по мъжка линия (ако той поиска одобрението им в благородството и включването им в родословната книга).
5). Документите, потвърждаващи произхода, се представят в оригинал с приложени фотокопия; Хералдиката заверява копията и ги съхранява в досието на благородството, като връща оригиналите на молителя.
6). Архивни извлечения, удостоверения и фотокопия на архивни документи, представени в Хералдиката, трябва да бъдат официално заверени с печата на архива и подписа на длъжностно лице, фотокопия от справочни издания и други книги, които не са в Хералдиката - с печата на библиотеката, която е направила тези фотокопия.
7.3. Петициите, както и всички документи, издадени от Хералдиката, се облагат с гербов налог, който се изразходва за нуждите на Хералдиката. Размерът на гербовия налог се регулира от Правилника за гербовия налог.
“ДА БЪДЕ ОТ ТОВА СЪЩЕСТВО е изписано върху оригинала от собствената ръка на Нейно ИМПЕРАТОРСКО ВИСОЧЕСТВО. МАРИЯ. 30/09.02 ”
А. Залези
Личен секретар на ИМПЕРАТОРСКОТО СЕМЕЙСТВО