Станах мюсюлманин, ислям в Дагестан
Най-много ги плаши хиджабът.
Ассаламу алейкум уа рахматуллахи уа баракатух! Казвам се Амина. По молба на една сестра по вяра бих искала да ви разкажа малко за това как намерих истинското щастие - исляма!Роден съм и съм израснал в нерелигиозно семейство.
Започнах да се интересувам от исляма, когато сред моето обкръжение се появиха мюсюлмани.
Ясно е, че светът е предимно негативно настроен към тази религия. Исках да знам защо. Наистина ли е толкова ужасна религията и хората не разбират в какво вярват?
Колко жалко, че малко хора знаят това, приемат исляма за религия на злото, убийствата и тероризма. И като цяло всичко това ни се представя от медиите. И все повече се чудех: „Наистина ли хората не се интересуват да научат поне малко за исляма? Поне за да потвърдите това мнение за себе си или да го опровергаете?
Дълго време се съмнявах, не смеех да направя тази стъпка, тъй като родителите ми нямаше да одобрят избора ми и нямаше да го приемат, но за мен тяхното мнение е много важно. В края на краищата, ислямът също учи да се отнасяме добре към родителите и да ги почитаме, независимо от каква вяра са.
Това продължи около три години. Продължих да изучавам исляма, четох за него. Преди година, alhamdulillah, едно момиче от моята работа прие исляма. За мен беше неочаквано. Но беше знак. Бих могъл да общувам директно с този човек и да науча повече за исляма от нея.
И така продължи. С нея се сприятелихме и един ден тя ме заведе в джамията. Тогава не бях готов да приема исляма (отново заради родителите ми), но ме влечеше. Запознах се с други мюсюлманки. Колко лесно е да си в това общество!
И на 28 май реших. Оттук започнаха проблемите. Неразбиране от страна на сестрата, майка ми като цяло е в шок. Те имат мнениече съм попаднал в секта, тъпчат ме с наркотици, набиват ми главата, зомбират и т.н.
Сестра ми реагира много негативно на случилото се, започна да заплашва, че ще каже на работа, че ще ме уволнят, органите на реда ще проверят и т.н.
Доколкото разбирам, хиджабът ги плаши най-много. Но, въпреки всичко, продължавам да се моля и да се надявам на безграничната милост на Аллах всичко да се разреши скоро, инша Аллах.
Установих комуникация с майка ми, но при условие, че няма да нося хиджаб.
Не можех да постъпя иначе. И се надявам скоро да го сложат, щом разберат, че не всичко е така, както го възприемат.
Сега съм щастлив, че мога да общувам с Аллах по време на молитва. Това са първите ми молитви и може би правя нещо нередно, но тези чувства не могат да бъдат предадени. Тези, които се молят, ще ме разберат.
И сърцето ми е спокойно, че е имало компромис с майка ми. Ще стане по-лесно, инша Аллах.
Мисля, че много хора също биха намерили щастие в исляма, ако изучат малко поне основните положения на тази красива религия.
Амина