statistika_valyutnykh_kursov

Теоретични основи на обменните курсове……………………..…..…………5

Концепцията за валутните курсове и задачите на тяхното статистическо изследване. 5

Обменен курс, паритет на покупателната способност и инфлация. 13

Средни обменни курсове. 20

Идентифициране на сезонни и циклични колебания………………………25

Анализ на факторите, влияещи върху формирането на валутните курсове…..30

Списък на използваната литература. 38

Статистическото изследване на обменните курсове в съвременните условия е много важно. Това се дължи на факта, че много европейски държави имат единна валута. В света, наред с щатския долар, водещо място в платежната система заема европейската валута (евро).

Целта на тази работа е да се изучат такива понятия като обменен курс, конвертируема и неконвертируема валута, валутна котировка.

Правилно определете зависимостта на една валута от друга. Запознайте се с водещите валути в света. Определете факторите, влияещи върху формирането на валутните курсове. За тази цел в курсовата работа бяха разгледани следните точки:

понятието валутни курсове и задачите на тяхното статистическо изследване;

обменен курс, паритет на покупателната способност и инфлация;

средни валутни курсове;

особености на статистическото изследване на динамиката на валутните курсове;

анализ на факторите, влияещи върху формирането на валутните курсове;

прогнозиране на валутни курсове;

Теоретични основи на валутните курсове

1.1 Концепцията за валутните курсове и задачите на тяхното статистическо изследване

Обменният (обменен) курс е цената на валутата (паричната единица) на една държава, изразена в единици на валутата на друга държава, и действа като относителна стойност или пропорция, според която се извършва обменът на две валути.

1 щатски долар: 1 руб. = 31,57:1;

1 е. ст.: $1 = 1,7092 : 1,6250

1 щатски долар - 31,57 рубли;

Понятието "обмяна на валута" (конвертиране) се свързва с такава негова характеристика като конвертируемост. Степента на конвертируемост на валутата се определя от механизма на държавно регулиране на валутните операции. Валутата се нарича свободно конвертируема, ако в страната на тази валута няма ограничения за извършване на валутни транзакции за резиденти и нерезиденти, и неконвертируема, ако в страната на тази валута има законови ограничения за почти всички видове операции с нея.

Частично конвертируема е валутата на държави, в които има ограничения и регулации за определени видове обменни сделки или за някои участници в тези сделки. Свободата на конвертиране на валута трябва да се основава на икономическата стабилност на страната, т.е. едно законодателно разрешение за обмяна на валута не е достатъчно, необходимо е доверие във валутата и оценка на икономическата жизнеспособност на страната. Следователно конвертируемостта е способността на една валута действително да се обменя свободно за други валути и обратно за националната валута на валутните пазари.

Валутният пазар е съвкупност от отношения по покупко-продажба на валута. Световният валутен пазар включва регионални и национални валутни пазари, сделките в които и между които се извършват с помощта на съвременни телекомуникации. На регионалните валутни пазари (Лондон - Цюрих - Франкфурт (европейски), Хонконг - Сингапур - Токио (азиатски), Ню Йорк, Лос Анджелис, Чикаго (американски) се извършват котировки на основните световни валути, както и съответните национални валути.

Националните валутни пазари извършват сделки с националнивалути и ограничен брой свободно конвертируеми валути. Те се характеризират с по-малък обем на дейност в сравнение с регионалните, както и с развитие, устойчивост и организация на пазара.

На валутните пазари в резултат на съотношението между търсене и предлагане се определя нивото на валутния курс. Нивото на обменния курс е действителният обменен курс на една валута спрямо друга на определена дата и час в определен сектор на валутния пазар. Също така нивото на обменния курс може да се определя от правителството на страната. В този случай курсът се нарича фиксиран: твърдо или с периодични ревизии. Курсовете, които се развиват на пазара, се наричат ​​плаващи. Свободно плаващи валутни курсове се формират, ако държавата не се намесва в процеса на спонтанното им пазарно определяне. Управляваните плаващи лихвени проценти се формират, ако държавата чрез намеса на централната банка се намеси в механизма на свободния пазар, за да изглади колебанията на обменния курс.

Процедурата за формиране на нивото на обменните курсове се нарича валутна котировка.

В зависимост от мястото на котиране на българския вътрешен национален пазар се разграничават следните валутни курсове:

1) обменният курс е най-малко свободен, най-подложен на влиянието на неестествени фактори, тук ефектът на закона за големите числа се проявява най-малко. Формиращият се валутен курс е плаващ, но доста управляем чрез провеждането на курсовата политика на Централната банка на България;

2) обменният курс на извънборсовия междубанков валутен пазар, където банките често продават и купуват чуждестранна валута ежедневно, е повече от целия оборот на борсите. Нивото на влияние на Централната банка на България е доста високо, макар и не същото като на борсата.

Операциите по тези обменни курсове се извършват в безкасова форма (съгласнотекущи и срочни сметки);

Валутен курс. Тук най-малко засяга регулаторното влияние на държавата и този сегмент от валутния пазар, заедно с извънборсовия пазар, отразява по-реалистично съотношението между търсенето и предлагането.

До известна степен, като се вземат предвид тези курсове, правителството на страната установява официални обменни курсове (така наречените сконтови курсове), които редовно се публикуват в специални бюлетини.

В България официалният обменен курс на рублата спрямо щатския долар се определя от Централната банка на България за използване при изчисляване на приходите и разходите на държавния бюджет, всички видове платежни и разчетни отношения между държавата и организациите и гражданите, както и за данъчни и счетоводни цели.

В зависимост от използваната котировка обменните курсове могат да бъдат директни и обратни (индиректни). За директни котировки се задава количеството на мерната валута за единица (100, 1000) от котираната валута. При косвено котиране се използва обратното съотношение, т.е. изчислява се сумата на котираната валута за единица измервателна валута.

Очевидно между нивата има следната връзка:

Котировките, използвани в момента в борсовата практика в България, са обратни на твърдите валути и както директни, така и обратни на валутите на страните от бившия СССР. В чужбина обратното котиране се използва във Великобритания, в повечето други страни - директно котиране.

Ако една и съща измервателна валута е била използвана при обратно котиране на две валути, тогава може да се изчисли кръстосан курс за тези две валути.

1 долар = 31,5788 рубли;

1 долар = 125,77 испански песети,

след това 1 песета = триене. = 0,2510837 рубли, 100 песети = 25,1083 рубли.

Следователно кръстосаният курс е съотношението между две валути, определено на базата на техните котировки по отношение на трета валута. На практика кръстосаният курс се формира при такива валутни транзакции, когато закупуването на интересуващата валута се предшества от закупуването на междинна валута, срещу която след това се закупува желаната валута. Такива транзакции се извършват в два случая:

1) продавачът на валутата, която ни интересува, не я обменя за нашата валута;

2) за извличане на допълнителен доход.

Централните банки определят кръстосания курс, като котират две чуждестранни валути. Например, за да се определи кръстосаният курс за естонската крона, се вземат котировките естонски долар към крона и котировките български долар към рубла. За чуждите валути, търгувани на фондовите борси в страната, кръстосаният курс се определя въз основа на резултатите от сделките. И така, въз основа на обменните курсове на рублата спрямо щатския долар и германската марка, получени на MICEX, се изчислява кръстосаният курс на марката спрямо долара.

Таблица 1. Обменен курс на рублата и кръстосани курсове на чуждестранни валути