Степени на държавната йерархия и църковни служби

Степени на държавната йерархия и църковни служби

Както може да се види от историята на произхода на степените на правителствената йерархия, първоначално всяка от тях е била свързана с определена власт, но с течение на времето тази връзка е отслабена и изгубена, а степените на правителствената йерархия се превръщат в титли. (Във Византия не само църковните, но и съдебните, военните и гражданските длъжности често губят първоначалния си смисъл и се превръщат в титли).

От степените на държавната църковна йерархия, които имат постоянен характер, е необходимо да се разграничат църковните длъжности, които имат временен характер, свързани с напълно определени правомощия и задължения. За разлика от степените на държавната йерархия, църковните длъжности се поставят само чрез назначаване и производство, без хиротезия.

В канон 2 на Халкидонския събор, който осъжда симонията, се прави разлика между степените на свещената и правителствена йерархия, от една страна, и църковните длъжности, от друга: „Ако епископ ръкополага за пари и превръща непродаваема благодат в продажба, и за пари той назначава епископ, или хорепископ, или презвитер, или дякон, или който и да е друг други от онези, които са в духовенството, или водят за пари до иконом, или екдик, или парамонария, или изобщо до която и да е църковна длъжност, в името на неговата гнусна печалба, такъв ... нека бъде подложен на лишаване от собствената си степен ... ".

Йерархията на църковните длъжности в Константинополската църква, израснала от Константинополския презвитер, е изключително сложна, въпреки че титулярите на някои от длъжностите могат да бъдат не презвитери, а дякони.

Тези позиции бяха разделени на 9 ранга (9 петици). Първите пет включваха великия хартофилакс, голямата икономика, великияsakelarius, голям skevophylax, sakelius. След това шестият пост, protekdika, беше добавен към първите пет. Изброените рангове се наричали църковни архонти (принцове) и представлявали специална класа, подобна на класата на римските кардинали.

Хартофилакс, често в ранг на дякон, действал като главен секретар на патриарха. Той отговаряше за архивите на отдела, съхраняваше писма и актове, в които се определяха правата или предимствата на църковните институции; издава свидетелства за строеж на църкви и манастири; ръководеше избора и назначаването на презвитери и дякони на църковни длъжности; наблюдаваше състоянието на вярата и благочестието в епархията; разреши спорни въпроси, свързани с църковната дисциплина, особено относно брачните дела. Освен това, според пълномощията, получени от Примата, хартофилаксът съди клирици и миряни по духовни въпроси, а по отношение на клирици и по граждански спорове.

Великият икономист беше началник на икономистите, отговарящи за църковната икономика. Службата на икономиката е създадена от отците на Халкидонския събор, което е отразено в формулираното от тях 26-то правило.

Големият скевофилакс е създаден за съхраняване на църковна утвар и съкровищница, както и за следене на реда при извършване на богослуженията, съчетавайки задълженията на нашия свещенослужител, касиер и настоятел на храма.

Великият Сакеларий бил назначен да управлява манастирите и на първо място манастирското имущество.

Енорийските църкви са отговаряли за Sakelia, както и, според някои свидетелства, женски манастири.

Протекдик оглавява съвета на екдиките (църковни юристи), които защитават интересите на Църквата в гражданските съдилища. Дяконите обикновено заемали длъжността екдикс.

Много висока позиция в системата на църковното управление е заета отнаричани патриархални синкелии (съжители), отначало те били нещо като килийници на патриарха, които следели за реда в домашния им живот. Впоследствие обаче синкелиите стават изключително влиятелни помощници и дори заместници на патриарха по въпросите на църковното управление. Епископите също са се стремели да получат тази почетна титла през Средновековието.

Подобни позиции съществуват и в други патриаршии на Изтока, както и в катедрите на митрополитите и епископите. Освен това в историята на Църквата е имало ясна тенденция тези официални рангове да се превърнат в титли.