Светлана Джурова Аз живея мечтите на децата
- Родихте първото си дете на 31 - желана бременност ли беше?
- Да, разбира се. Вече беше в съзнание и на тази възраст жената започва да мисли, без значение как това беше последният шанс. Лекарите не препоръчват и плашат ужасно, че е твърде късно, стареене.
Много работещи майки се чувстват виновни, че не получават достатъчно внимание. Имате ли чувството, че не сте разбрали?
- Мисля, че много майки, които също често прекарват време в командировки, несъмнено имат такова усещане. Но сега има много прекрасни джаджи, които помагат да общувате от разстояние. Посвещавам цялото си свободно време на децата си.
- Напуснахте спорта за известно време след раждането на сина ви. Колко килограма наддадохте по време на бременността?
- 17 килограма. Спрях да ям след шест и тичах много. Година след раждането започнах да карам кънки.
- Имате ли ограничения в храната?
- Ям по-малко месо, но не мога да ям по-малко сладко.
- Синът ви стана ли нова мотивация за победа?
- Да, определено. По време на тренировка има моменти, когато започвате да мързелувате. И тогава съвестта ми се събуди. Лицето на Ярослав се появи пред мен и аз разбрах: „Значи, оставих детето у дома. Как изобщо мога да си позволя такива мисли! Това ме мотивира много.
- Какво каза мъжът ви, когато решихте да тренирате отново?
- Не беше много щастлив. Но му казах, че ако не ми позволи да направя това, никога няма да простя нито на себе си, нито на него.
- Бившият ви съпруг е с 6 години по-млад от вас. Когато се запознахте, вие бяхте на 29, той на 23. Разликата във възрастта повлия ли на връзката?
- Млад мъж на 23 все още е романтик. Товатой ме очарова. Аз съм толкова прагматичен, а той знаеше как да създаде атмосфера.
- В едно интервю казахте, че екипът ви е наричал мама или „родина“. Имало ли е период в отношенията ви с бившия ви съпруг, когато сте се отнасяли майчински към него?
- Отчасти да. Струва ми се, че на някакъв етап мъжът го харесва, но когато стане истински мъж и настойничеството продължава, това не винаги е страхотно. Но не затова се разделихме. Най-вероятно не сме преминали теста на живота в две столици. Този тест, между другото, почти никой не преминава. Постоянно бяхме в различни градове: аз бях в Москва с деца, а той в Санкт Петербург. Семейството си е семейство и е важно да живеем заедно всеки ден, да се срещаме на вечеря и да говорим. В противен случай всичко се превръща в епизодични срещи веднъж месечно, което не води до нищо добро.
Как да кажете на детето, че родителите се развеждат?
- Адвокатите ми казаха, че сме един от малкото случаи, когато родителите не манипулират децата си при много лош развод. Всичко мина гладко за нас. В нашия случай децата така или иначе виждаха малко баща си. Все пак 7 години живяхме в два града. Ярослав беше на 4 години, когато се преместихме в Москва, и той виждаше баща си веднъж месечно. Следователно нищо не се е променило за децата: татко, както беше в „ваканционния“ формат на комуникация, остана същият.
- Вярно ли е, че сте водили дневници 14 години?
- Водих ги 25 години, от първия ден на обучението ми. На базата на тези дневници написах магистърската си теза как да възпитам шампион по бързо пързаляне.
- Синът ни ще стане ли шампион?
- В случай, че ще работи. Сега треньорите натоварват по-малко, защото ги е страх да не се уплашат децата и всички да се разпръснат. Децата в днешно време са малко по-различни и трябва да се мотивират от нещо друго.
- Родихте второто си дете Иван на 37 години, когато вече бяхте напуснали спорта. Кой искаше бебе повече: съпругът ви или вие?
- Мисля, че аз. В крайна сметка възрастта беше точното време за раждане. Имах мечта да родя близнаци и да затворя тази тема с децата. На тази възраст често има близнаци.
- Отидохте на раждането веднага след срещата в Държавната дума. Внезапно раждане ли беше?
Не, всичко мина по план. Имаше много забавна история, защото в този ден камион за теглене отнесе колата ми от Държавната дума. Спомням си, че се обадих на моя мениджър Кирянов и го помолих да ми помогне да върна колата, защото. На този ден трябваше да родя. Той помисли, че се шегувам. Тогава си спомнихме и се смяхме на тази история.
- Разкажете тази история с принца на Монако.
- Въпрос от списание Happy Parents: какви качества се опитвате да възпитате у синовете си?
- Преди всичко трудолюбие. То трябва да играе ключова роля в това, което ще направят.
- Казахте, че бихте се съгласили на еротична фотосесия само ако наистина имате нужда от пари или някой ваш близък е в беда. Защо си против еротичните фотосесии?
- Факт е, че имах снимачен опит, когато ни снимаха в някакви спортове по шорти, с кънки и така нататък. Сега и с тази безобидна фотосесия ме упрекват като политик. Съветвам момичета, ако няма жизненоважна причина, тогава е по-добре да не се снимате в такива фотосесии.
Политиката направи ли те по-силен?
- Не. Вярвам, че ако една жена стане по-твърда в политиката, тя губи своята индивидуалност. Тя се доближава до мъжете, а в политиката вече има много мъже.
- Кои са скъпи и близки хора за вас сега?
- Добре,разбира се децата ми. Старая се да прекарвам цялото си свободно време с деца. Дори мечтая за мачтите на децата си. Сега е трудно да се измисли по-амбициозна мечта от олимпийската. Разбира се, ще продължа да реализирам. Но всички тези продажби наистина са по-ниски от олимпийския медал. Затова трябва да намерите друга мотивация, а в момента това са мечтите на моите деца.
Тази събота, 21 май, от 9.00 часа гледайте интервю с Анастасия Мискина в предаването „О, мамо! по телевизионния канал MIR.