Светското общество в романа "Евгений Онегин" (Евгений Онегин Пушкин)
Светската тълпа около Онегин не се е променила. Начинът на живот е останал непроменен. Същите впечатления влизат в съзнанието му. Той е принуден да прави същите речи. Околната среда действа върху него в същата посока. Това означава ли, че той винаги трябва да остане млад рейк? От гледна точка на Пушкин това е невъзможно. Защо? Защото младостта свърши. Онегин наближи времето на зрелостта. Необходимостта от разбиране на околния свят и себе си се е превърнала в жизнена необходимост. Безмисленото удоволствие вече не доставя удоволствие, защото се чувства принудително. Трябва да е като всички останали! Но той не иска и вече не може да остане безличен или да играе ролите, които го притесняват.
В двадесет и две строфи Пушкин описва как Онегин започва духовно опустошение. Тръгва бодро към булеварда, но след това всичко набелязано за деня се върши с усещане за нарастваща умора. А на сутринта се прибира полузаспало и изтощено. Вечният празник на живота отнема не по-малко сили от активния труд. Така Онегин узрява за новата роля на пасивен романтик. Но защо точно романтика, и то пасивна, а не друг тип? Типът романтик, загърнат в наметалото на Чайлд Харолд на Байрон, вече се е оформил в началото на 1820-те. Увлечението по него беше масово на Запад и в България. Да бъдеш или да изглеждаш разочарован романтик беше толкова ново и модерно за онези години, че веднага разграничи обикновения рейк от тълпата. Имаше творчески надарени романтици. Имаше активни романтици, стремящи се да преобразят света и търсещи ефективни средства за осъществяване на своите стремежи. И много от пасивните романтици постигнаха ярка самоидентификация: в сънища, в поезия, във фантастични видения те преобразиха света.Така че, според новата роля, Онегин трябваше да създаде поне нещо. И първоначално Пушкин възнамеряваше да включи своите поетични наблюдения и съображения в романа. Но по-късно той премахна „албума на Онегин“, за който се твърди, че е открит от Татяна в имението, от текста на романа и остави кратка бележка за този епизод:
* Отстъпник на насилствените удоволствия, * Онегин се затвори вкъщи, * Прозявайки се, хвана писалката, * Искаше да пише - но тежка работа * Беше болен; нищо * не излезе от перото му, * И той не попадна в пламенната работилница * Хора, които не съдя, * Защото принадлежа към тях.
Дали само отвращение към тежката творческа работа е попречило на Онегин да стане поет? Може би и той не е имал талант - силен, ярък, оригинален талант? Във всеки случай опцията за албум би оставила читателя в съмнение. Премахвайки го, Пушкин по този начин отхвърли този път на дейност на своя герой.
Така че поетичният талант не е открит и затова е естествено да се опитате в науката.
Може би Онегин ще има силен ум, логика и способност за широки плодотворни обобщения:
* И пак, предадени от безделие, * Няма съвест в това, няма смисъл в това, * Изнемогвайки от духовна празнота, * Всички имат различни вериги; * Той седна - с цел похвална» * И старите дни отживяха, * Като жените остави книги * И рафт с прашното им семейство * Издърпа траурна тафта.
Така че тази надежда е погребана. Едно е да си начетен, а съвсем друго е любознателността на ума, изследователският подход към възприемането на света, способността да се стига до корена на явленията, неуморната жажда да се знае всичко. Умът се проявява в обобщението, в способността да се намира същността на нещата и явленията, да се установява връзка между предмети и събития. Умът открива новото, ерудицията повтаря старото и съчетава вечеизвестен. Вероятно Онегин все още е разбирал разликата между тях - затова се е опитал да присвои ума на някой друг.
Онегин е достатъчно умен, за да разбере необходимостта да бъде напълно въоръжен с европейска стипендия. Той реши да попълни знанията си - това е вярно, но не всичко: той всъщност се опита да коригира недостатъците на домашното си образование. И скоро осъзна, че "присвоените" плодове на чужд ум все още не му позволяват да създаде нов. Доколко Онегин осъзнава това дълбоко и остро? В края на краищата, в хода само на няколко строфи е изобразено как Онегин се изоставят една след друга. Надеждите и това да станете значими, изключителни или дори изключителни сред хора на зряла, а не лекомислена светска рейка. Ето последователността, в която се случва това. В четиридесет и втората строфа се казва:
* Чудаци от големия свят! * Той ви остави всички преди.