Съвременни аспекти на рехабилитацията
Според образния израз на Тибитс, рехабилитацията е процес, който може не само да удължи живота, но и да направи удължения живот ценен, тоест да подобри качеството на самия живот. Той е в основата на вторичната профилактика на заболяванията (Jochhaim, 1987; Mathes, 1988; Petrenko, 1990).
Най-пълната дефиниция на концепцията за рехабилитация, от наша гледна точка, е дадена от Австралийската медицинска асоциация на експертите по рехабилитация: рехабилитацията е процес, който осигурява възможно най-високо ниво на възстановяване на функции и способности, загубени по една или друга причина, което се постига чрез развитие на физически компенсаторни механизми и психологическо уреждане чрез използване на медицински, физически възпитателни, инженерни, образователни и професионални услуги (Smith, 1987).
Първият етап на рехабилитация, от наша гледна точка, трябва да бъде насочен към възстановяване на здравето и предотвратяване на усложнения, последващите трябва да бъдат насочени към възстановяване на нарушените функции и трудови умения.
Нашият опит (Parhotik et al., 1990; Parhotik et al., 1996) показва, че с помощта само на клинични средства за рехабилитация, медицински или хирургични, жертвата не може да постигне такава жизненост за дълго време, за да се върне към предишната трудова дейност в пълния й обхват. В такива случаи е необходимо да се използват други видове медицинска рехабилитация и преди всичко физическа рехабилитация (кинезитерапия, хидро- и физиотерапия, ерго- и механотерапия), както и психотерапия. Въпреки това в повечето изследвания върху медицинската рехабилитация на този въпрос не се обръща достатъчно внимание, което омаловажава смисъла на самата концепция за медицинска рехабилитация.
Досега вВ литературата остава открит въпросът дали рехабилитацията е част от лечебния процес или лечебният процес е един от основните елементи на медицинската рехабилитация. Понастоящем някои учени смятат, че физическата рехабилитация е главно третият етап от терапията (1-ви етап - диагностика, 2-ри - класически клинични методи) (Beyer, 1987). Според нас физическата рехабилитация трябва да бъде напреднала, т.е. да започне сравнително рано, на 2-4-ия ден след нараняване или заболяване и да продължи до излекуване на пострадалия. На първия етап неговата цел е възстановяване на здравето и предотвратяване на усложнения; на втория етап - възстановяване на нарушена функция; на третия етап - домакински и трудови умения или развитие на адекватни механизми за компенсация.
Рехабилитационният процес не се ограничава само до лечение на основното заболяване. Покрива всички последици, възникнали в резултат на нараняване или заболяване.