Съвременни старообрядци, Информационно-аналитичен портал на Павел Клачков
Съществуването на сегашния етап на старообрядците - във вида, в който би могло да се запази - може да се счита за уникален феномен. Днес староверците продължават да съществуват като отличителна, устойчива на промени култура.
Както е известно, църковната реформа, извършена през 1654 г. от патриарх Никон, поражда разцепление в Българската православна църква и обществото като цяло на противници и привърженици на реформата. След окончателното формализиране на разкола на църковните събори от 1666-1667 г. частта от обществото, която не е съгласна с официалната доктрина, провеждана от патриарха, започва да се изолира. Създават се общности в европейската част на България, а в последствие и в Сибир. Формира собствено социокултурно пространство.
Разколът не се ограничава, както обикновено се смята, до несъответствия в догмите относно ритуалния аспект. Всъщност това неизбежно доведе до редица сложни промени както в официалните православни, така и в старообрядческите традиции.
В съветската историческа наука активно се изказва мнението, че старообрядчеството в процеса на своето развитие се е отклонило много от предниконовската християнска вяра и се е превърнало в направление, което има много косвена връзка с древната българска църква. Въпреки това, на настоящия етап преобладава гледната точка за приемствеността и продължението от староверците на традиционните християнски форми на живот, които са били безвъзвратно загубени от по-голямата част от населението в годините след църковната реформа на Никон.
Официалното православие от втората половина на 17-ти век понякога се разглежда в съвременните трудове като държавна институция, която в сравнение със староверците има много слабо влияние върху вътрешния свят на своята част от вярващите. Атова ни позволява да заключим, че обществото е било дълбоко религиозно преди разцеплението и че е било наследено от староверците.
Тези изводи обаче не отменят тезата, че през 350-те години на своето развитие староверците са претърпели сложни многофакторни промени.
Първо, това се посочва от изключителната калейдоскопичност на изследвания обект, тъй като староверците след разделянето бяха разделени на много тълкувания и споразумения, всяко от които се отличава с някои специфични характеристики. От самото начало староверците не бяха едно движение по форма. Още от края на 17-ти век той започва да се разпада на много течения.
На първо място, ерозията се проведе по скалата на имотите. През първите 2-3 десетилетия след разцеплението духовенството и заможните слоеве оформят посоката на "свещенството", по-малко привилегированите стават безсвещеници. По-късно беглопоповският смисъл се отделя от "свещенството", използвайки за богослужебни цели свещеници, преминали от официалната православна църква. Но посоката на беспопов се оказа по-радикална, от която се откъснаха огромен брой най-разнообразни тълкувания и споразумения, разпръснати из цялата страна.
Такова разнообразие от форми причинява сложността на изследването и като цяло теоретичното обозначаване на обекта.
Изборът на т. нар. "централна зона на културата" - стабилно ядро, около което се концентрира променливата културна периферия, в този случай се улеснява от наличието на добре известен исторически факт - разцепление. Разцеплението включва редица черти, общи за всички течения - акцентиране върху въпросите на вярата, създаване на отделно културно и религиозно пространство и вътрешногрупова изолация. Вторият момент, който показва неизбежността на специалните форми на развитие, елипсата на църковна организация сред огромното мнозинство от староверците. И прехвърлянето на функциите на църквата в светския живот доведе до значителни промени.
Третият значим фактор, който имаше най-многопосочно влияние върху развитието на староверците, е изолацията. Поради нуждата да се криеш са се развили редица особености в манталитета. Желанието да се изолират от света на Антихриста доведе до формирането на специфични ритуали и традиции (наличие на ястия, отделени от миряните, ориентация към натурално земеделие и др.). Именно тази изолация допринесе за опазването и запазването на традиционните битови норми. предпазвайки ги от чужди културни влияния.
Днес староверците са разпространени в почти цялата територия на България и в редица региони на света извън нейните граници. В чужбина групи от старообрядческо население има в Германия, България, Полша и Румъния. Селища има в САЩ, Канада, Турция, Австралия, Нова Зеландия, както и в Аржентина и Бразилия. До голяма степен староверците оцеляха в балтийските страни. Друг регион със значително разпространение на староверците е Украйна и Молдова.
На съвременната територия на България по-голямата част от староверците се намират в европейската част. Европейският север беше традиционното място за разпространение на безжречеството. В момента староверското население на Севера живее разпръснато на територията на Архангелск, Перм и други региони. Общностите са запазени и в района на Брянск. Волга е била важно място за разпространение в миналото. В момента старообрядците се срещат навсякъде тук. Сравнително големи общности съществуват в областите Нижни Новгород и Самара.
Доста староверци са оцелели в средния и южен Урал, северната частЦентрална Азия и южната граница на Сибир. Има селища в планинските райони на Североизточен Казахстан и Алтайския край, в Тива и Забайкалия. По-късно староверците се разпространяват на териториите на съвременните Омска, Томска, Новосибирска област и Красноярския край.
Красноярският край е богат на представители на тази култура. Освен това староверците живеят тук както в условия на смесено заселване, в редица градове и селища, така и в различни степени на затворени селища, където делът на староверците може да бъде доминиращ или незначителен. Много от тези селища са отбелязани на картата. Но можете да научите за много малки села само от слухове. И ако по-рано старообрядците имаха възможност, изолирайки се от околното население, да се заселят в компактни групи, днес такива изолирани селища са нещо като старообрядчески острови, по отношение на наситеността на които северът на Красноярския край остава уникален.
Янина Носова