Свързване с спешното отделение в Анталия и последствията, Вашият водач в Анталия
Трябва да посещаваме болниците в Анталия много по-често, отколкото бихме искали ... Ще ви разкажа последното си преживяване и всичко започна с линейка ...
Като цяло рано сутринта отидохме в болница Шифа Акдениз. Беше почивен ден - неделя, а в болницата работеше само линейка. Прие ме лекар - млад мъж, явно е основният там и майстор на всички занаяти в спешната помощ.
След преглед на пръста ми каза, че спешно трябва антибиотична инжекция с болкоуспокояващи, изписа ми и рецепта за антибиотик Максипор 1г и антимикробен крем Стафин. Той каза да пия и да намажа и като че ли всичко ще мине. За всеки случай попитах дали имам нужда от хирург, но той каза не.
След това сестрата ми би инжекция и докато вървях към изхода се почувствах зле, шум в ушите и импотентност... след това припаднах. Събудих се вече на дивана, оказа се, че кръвното ми спадна рязко, сутринта не ядох нищо, плюс инфекция на пръста ми и плюс болезнен шок в областта на ноктите или може би дори реакция към антибиотик, не знам.
Сложиха ми капково и след 30 минути, след като отново измериха налягането, ме пуснаха да се прибера. Не ми взеха нито стотинка, нито за срещата, нито за инжекцията, нито за капкомера - имаме разрешение за пребиваване и медицинска застраховка, което означава, че часът за линейка е безплатен за нас.
На път за вкъщи спряхме в аптеката и купихме това, което лекарят ни предписа, мислейки, че ще помогне, наивно :(
Минаха два дни, но не се подобрявам, слабостта започна да присъства през цялото време, плюс пръстът ми беше подут и болен. Обадих се на моя приятелка и й обясних ситуацията, тя е майстор по педикюр. На следващия ден Лиля дойде при мен и, като леко изпари пръста си в газирана вода, извади парче от врастнал нокът с размер половин сантиметър от подутата кожа на пръста си.
Честно казано, беше не просто болезнено, беше ужасно болезнено, но наистина помогна. До вечерта се почувствах много по-добре и пръстът ми спря да ме боли. И след четири дни беше напълно излекуван. Но слабостта така и не изчезна. Прегреших да пия антибиотици, особено като прочетох страничните ефекти като цяло се ужасих и ги спрях.
Отново се обърнах към лекаря в болница Шифа Акдениз, само към терапевта. Предаде общ анализ на кръвта, кръв на хормони и узи на сърцето. Оказа се, че хемоглобина е много нисък, нивата на желязо са много ниски. Диагнозата е желязодефицитна анемия. И всичко това очевидно се дължи на голяма доза антибиотик, който има изключително лошо въздействие върху организма като цяло.
Като цяло разбрах, че лекарите, опитвайки се да помогнат, съсипват тялото ни, без да вземат предвид нито нашето тегло, нито някакви други странични ефекти и противопоказания. С подут пръст (почти един път и половина) с гной и врастнал ръб на нокътя, лекарят казва да пия хапчета и да намажа кожата с антимикробен крем и това е, просто съм в шок, може би проблемът е, че ме заведе не хирург, а лекар от линейка. За щастие един приятел дойде и извади парче невен, иначе обикновено е неясно да си представим как може да свърши това.
Слава Богу, вече всичко е наред. Продължавам да пия витамините Benexol B12 и Oroferon (желязо), приемам българския хематоген, донесен от моите приятели, храня се балансирано. Да, почти се оправих, понякога се чувствам слаб, но все пак е много по-добре и изобщо нямам желание да ходя по лекари. Приятели, бъдете здрави!