Създаване на стихове - сборник (Юрий Селиверстов)
* * * Знам: Да бъдеш или да не бъдеш, Прости си или се нарани... Душата ще се научи да обича, Когато се умори да мрази.
А това означава - Ето защо! Цветята не избират семена... Душата ще научи всичко, Когато страда с всички.
* * * Годините текат като вода Към кариерите... Да играем както тогава Да го вземем и да го запомним!
Нека счупим кост, за да спорим С едно кликване, Ще подпечатаме нашия мирен договор Нека си стиснем ръцете...
Ах, как пеят петлите В цялата област! Да, поискахте ми стихотворения - "В памет на приятел."
Дръж... И нека летят годините, Треперещи от бръмчене... И тогава ще видим - Кой накъде отива и кой накъде!
Сбъдна се... Хайде на път... Време е да тръгваме... Победих те, приятелю, И - слава богу!
Вие просто не позволявайте в сърцето Негодуванието позор. Бях по-внимателен, съжалявам, Случи се.
Аз самият ще ви дам двойно - И ще изпълня всичко ... Само помнете за мен, Вземете го - и помнете!
* * * И кепенците са отворени, И прозорците са окачени, И всичките ми радости Те са смесени с тъга.
Те са въвлечени в тъга, Напоени с тъга ... И все пак през пролетта Всички струни са настроени.
И пътеката е утъпкана, И животът е започнал, И печката е нагорещена, И срещата е уговорена.
Ах, сетих се нещо - Няма да се забрави скоро... Ах, не се сбъдна, Ама няма да се сбъдне.
Трябва да е била виелица Не напразно изигра трикове - И аз вярвам в най-доброто, Да, нещо е тъжно ...
* * * Неволята отлетя, Да, не минахме ... Всички дъждове от лошо време Не бяха достатъчни за час.
Колко страхотно се оказа всичко: Щастието - това е! Череша отново плисна В синия прозорец.
И почти несръчно - Внимателно, като всички, Слънцето плахо крачи Босо пороса.
Отново тъжна и нежна Гората шуми в далечината, И спокойно се носят Облаци по реката.
Знаейки със сигурност, Че и сняг, и вятър Стигат ни за векове...
* * * В кухнята тестото набъбва във вана, В хижата е хладно и тъмно ... Но тогава блесна, скоро ще избледнее, И дъждът надраска прозореца.
Барабани фино, фино - Като пиленце с човка в яйце ... Как ухаеше свежа вар И нашата нова веранда.
Но сега печката се захвана за работа, Топлината се разля над горната стая ... Ах, нещо докосна сърцето ми - И още не е зараснало!
Не помня какво ... Обида или нещо подобно, Когато боси на карамфил ... Как миришеха ръцете на баба Оля - Или миене, после мляко!
И така - между земята и небето - Би било тихо да лети и да лети ... Как ухаеше детството ни на хляб! Но ние бързахме да пораснем...
* * * Пепеляшка мълчи. Скитам се из гъсталаците... На слънце, На слънце, Ти гледаш, и аз ще се оплета.
Отново браздата: "Пъпки!" Кълна киша... По пътеката, По пътеката, Гледаш, а аз вървя.
Топло е, предполагам, до бисквитката - Не като до храста... Покрай реката, Покрай реката - До моста.
Ние сме кръстници с този вятър - И дори с ветробрана ... Ах, само преди песента! И там, гледаш, и у дома!
* * * Отсякоха тополата на верандата. Какво нещастие - душата ще забрави ... Но тридесет и петият пръстен Няма да има повече на този пън.
Той постави клоните на жиците, Той почука на прозореца през нощта ... Понякога котка се скри на него, Проследи пилета.
Съседът псува и заплашва, Исках да го запаля, гласят слухове. И той пренесе района През прозорците с тополов пух.
Той покри светлината, осеяна с листа, Той нанесе сняг, направи дупки в покрива ... Той не беше внесен - прост, просто не се появи.
Той започна нова издънка, Пази птичите стада от вятъра ... Не помня зло, простих, Да, скорците не летят ...
* * * Докараха го почти жив, Прошепнаха: казват, че нещата са лоши ... Този куршум, от четиридесет и втората, Днес го настигна.
И на сутринта, зашит и закърпен, Но здраво държащ своето, Той изведнъж попита виновно: - Синове, покажете й ...
След това се усмихна тъжно - Сякаш обвиняваше някого ... В крайна сметка той не умря случайно Пазеше го близо до сърцето си ...
Той вече замръзваше - Във вятъра, в снеговалежа... Лижеше краката им, Хленчеше за милост.
Той обиколи къщата, Проверих всички вратички ... Той все още живееше И вероятно повярва.
Той посегна към лампата, Гладен драскаше по вратата. ... Пред прозорците валеше сняг - Безразлично и студено...
* * * Тази къщичка с три прозореца Със зеленчукови градини край реката... Там трябва да е пролет Тя се приюти на верандата.
В две отворени крила Далечни люлякови вълни ... Моята любов живееше там И тя се наричаше Наташа.
Където черешата в снега Вихри се в квартала, Аз съм като стрък трева на поляна С детството си ще се обърна.
Е, ако тишина ще отговоря оттам, Тази къща с три прозореца Както и да е, няма да забравя.
Ще дойда при него отново, В края на краищата, колко жалко имаме! – Първата ни любов Така остана последната.
Поле, река, градина, Къща с две прегради ... С този клен на портата Ние сме другари за времето.
* * * О, къде си, Санечка! Снегът лежи като вата... На шейна от хълма, Да, нещо страшно.
Времето беше разделено - Точно така, на парчета ... И годините не са семена, Шепа - и нищо повече.
О, малка шепа - С кого би разменил? О, хълмът е готин: Излезте - не ставайте!
Някой се търкаля - И отлитат в кленовите дървета Бели рокли От зелените ели.
Не си ли ти, Санечка? Късно е - не гледай отблизо... Шейната отлетя С ветреца от детството!
* * * Като сокол в небето, Падам угрижен като камък, Давя се в очите ти Безнадеждно, Безнадеждно...
Бих се измъкнал съвсем, Но къде? Наоколо има безграничност! И в самата дълбочина Неизбежно, Неизбежно...
Ето вече се вижда - Стръмна е тая пропаст, И на самото дъно - Непозната, Непозната...
О, къде съм, къде - В това пролетно наводнение!? ...И звезда се разпада, Като надежда за спасение...
* * * Снегът вее през реката, Снегът вее... Докосваш ме с ръка, Кажи тихо.
И дори всички думи Изведнъж да станат груби, Дантелата ще ми каже всичко, Очи и устни...
* * * Съдбата върза възела... И пак - два реда стъпки, Мълчание на нощната гара Да, тревожният вик на влакове.
И отново всички ръце - на раменете, И отново всичко беше ясно, И отново раздяла до срещата, И отново зима до пролет ...
* * * Ние сме на Есенната гара, Зимата е на три полета... Тръгване в осем - Вече сме информирани... Взех билет за този влак Ти сам си го купи - Поръчах го отдавна, Когато живеехме през лятото. Клаксонът вече свири Плаче от тръбите, И отпива глътка любов - Изпивам я... С кого бях щастлив тук, С кого бях нежен и груб, Вече не помня, Вече забравям... Тогава всичко се случи, Имаше нощи безсънни - И някой чужда любов, Като птичка в лошо време... Ще сляза на крайната спирка - Пролетна гара, Ами там - до кръстовището Щастие наречено!
* * * Дори залезът кипи в пламъци, И сърцето е всичкопо-болнаво и по-тъпо... За тиха светлина в прозореца ти Дори душата си бих вложил.
Тревите се намокриха от росата, Водите се сгъстяват от синевата... О, колко сговорчив е часовникът И колко неумолими са годините!
И спомни си, сякаш вчера: - Обичам те... - И аз много... Колко мъдри бяха вечерите, И колко наивни бяха нощите.
Мечта за младост препуска - И безнадеждно, и напразно ... Но разстоянието е все още ясно, И животът е все така красив.
И ти ме звъни, звъни - Не цялата душа е още разпъната. ...В нощ като тази, за въздишка на любов Не бих доживял да видя зората...
* * * Бях обсебен от отговора, И всички пеехте отново и отново: „Защо, защо в този свят Има ли несподелена любов?“.
За какво? Защото животът без мярка Тъжен, като искра в пепелта... Е, да те пази вярата И всичко свято на земята!
Сбогом... Едва ли ще се видим... Но, Бог вижда, аз съм виновен Само че ти ми прости За нещо, за което не може да се прости!
* * * Ти така блести на бала, А аз съм отшелник... Отдавна е старата метла Чистарят не я е пипал.
Но животът е като живот, Няма съмнение, Всичко е пълно и пияно - Един Шекспиров сонет Под пианото...
* * * Изпяха песен, но грешната ... Така нощта мина, но не се разсъмва ... А душата, като ябълково дърво в цвят, Вятърът лети наоколо по-бързо.
Ти сега не ми пишеш: С кого ти е тъжно там, с кого се смееш? И любовта, като песен в тишина, Тя се пее високо в два гласа.
* * * Те се втурнаха в галоп, като вдигнати, Годините се втурнаха в галоп... Ох, душата ми ледена, Като вода във водовъртеж!
Е, аз самият поисках огън, аз я помолих - да изгори! Това е... Каквото беше - не беше, Няма за какво да съжаляваш.
Всичките ми прагове са настроени До последния звън, Всички дворцимоите са изградени - Дори тези направени от пясък.
Всичките ми ключове са охладени, И никой не е виновен, Всички язовири са претоварени, Всички мостове са начертани.
Печката ми пуши - не се загрява, Животът ми бърза, бърза: Бърза под платна, Тича по брега ...
* * * Тълкуватели на сърцата, Законодатели на раздора, Така че най-накрая решихте, И благоволихте да говорите.
Но вече е твърде късно... Няма да дойда! И аз няма да се сведа до съвет ... И може всички ябълкови дървета в градината Не получавате цветя днес!
* * * Ето я гара Инза, Фенери от глухарчета... О, да можех да започна всичко отначало: Стягайте куфарите си, Платете чай, Не отговаряйте на въпроса, Телеграма "Запознайте се!" За да отбележа спирката... И, доверявайки се на съдбата, Не ругай, не се мръщи, Изгуби се за теб На улица Садовая. …Но душата е дребна Лоша птичка - Като заблудена кукувица, Не иска да гнезди... Пак моят бърз влак Напрегнат като обуздан! И пак съм смирен, Не забравен, не признат, Купувам касис, Усмихвам се на някого ... Е, продължете моята родина! Е, още една минута...
* * * Виж, какви коледни елхи, Опаняващата миризма на мента ... Отново съм съвсем нов - Не прокълнат и не смачкан.
Бродя от сутрин до вечер По слънчевата пътека ... Отново толкова доверчив, Като пиленце в дланта ви.
Отново толкова отворено, Като ветрец през есента ... О, извинете, душата е разорана! Вероятно преди зимата...
Толкова много вече беше покрито - Време е да се огледам ... Отново съм тук, у дома, Още малко - и в детството!
* * * Листата падат, Листата падат, Сняг се очаква утре сутрин... Мислите са приятни, Мислите са приятни: Това е за дълго време, но не завинаги. Нещо ще се случи, Нещо ще се случи, Нещо ще се промени с товапрез зимата... Някой чука, Някой чука, Не бой се - след мен е!
Последният лист лети наоколо в тополите - Ето, че отново става студено в моя район ... Нашият огън също е весел и светъл! Защо е толкова тъжно в света?
И над ръба на земята, леко наклонен, Всички жерави летяха над залеза, Всички кръжаха в тази звездна виелица, Летяха над моето нещастие, над щастието.
Синевата на водата се мътеше в далечината, И жеравите летяха като години ... Крилата спореха със стръмните ветрове - Крилата бяха, като ветровете, млади.
Има достатъчно тъга на земята и без тях... Ах, защо изкрещяха толкова болезнено! Летяха толкова дълго, толкова тревожно ... Може би искаха да се сбогуват с родината си?
Вълните носят моята лодка до кея, Всичко ще мине и всичко ще се върне в началото ... Пак реките ще прелеят до небесата, Жалко само, че крановете няма да се върнат.
Листата ще треперят сутрин под росата, Тревата ще лежи в полето под косата, Червените ветрове ще станат сини ... Е, сбогом! Трябва да тръгвам... Зад тях съм...
* * * Старият ми албум не става - Кориците са изтъркани, страниците са набръчкани ... Като птица в дългия си полет, Той е уморен, а времето е в подвързията му Примирено, зашито със суров конец. Отново тук, в детството, страницата е отворена ... Свършено е! Тъгата по далечното е все по-близо - Сякаш реката се обърна към изворите си... Ах, детство, ти си моето златно време! Ето майка ми се смее, съвсем млада, А до мен бебе на разклатена пейка Бърза с шоколадче... Забравени години, познати лица - Още една страница... Благодаря ти, неизвестен фотограф, Ти си най-подробният и точен биограф! Благодарим ви за нашите откровения с вас, За удължаването на моментите с години... Благодарим, че ни върнахте в кръгове, Благодарим за добрия спомен за приятел... Благодарим, че стеНе мога да спя през нощта, За това, че страниците не са празни още ... Напълнихте ги всички, а какво остава, Да оставим за старостта ...
* * * Нека гръмът на архангелската тръба Покорен на небесата, Чернови на моята съдба Сам ще управлявам!
Сам си шиех дрехите, Но какво ми е виновно - Чистачи на душата ми Не са написани от мен!