Табернакъл, аз съм българин
След това Моисей започна да строи скиния в средата на стана, както Господ му показа на планината. Това беше работата на целия народ на Израел. „И всички, които бяха привлечени от сърцето и всички, с които духът разполагаше, дойдоха и донесоха приноси на Господа за построяването на скинията на събранието и за всички нейни нужди и за [всички] свещени одежди” (Изх. 35.21). Те поставиха скинията на първия ден от първия месец, тоест точно една година след излизането от Египет (Изх. 40.2).
Скинията се състоеше от три части:Светая Светих, светилищеи двор (виж Фиг. 1.). Самата скиния, или свещената шатра, стоеше в средата на четириъгълен двор, заобиколен от бронзови колони, които бяха свързани с напречни греди. От напречните греди висяха ленени покривки, така че платформата беше затворена от всички страни с високи завеси. Стените на скинията бяха изградени от стълбове и греди от ситим (акация) дърво, а покривът й беше покрит първо с две вълнени завеси, изобразяващи херувими, а след това с две завеси от овнешка кожа.
Фиг. 1. Реконструкция на общия изглед на скинията (горе) и свещените предмети в нея (долу)
Свещени предмети в скинията Ковчегът на завета, светилникът на менора, олтарът за кадилницата, масата с хлябовете на предложението
Свещеният храм-шатра беше разделен на две половини: Светая Светих и светилището, разделени една от друга с вълнена завеса, извезана със злато. Светая Светих била най-важната част от храма. Той съдържаше Ковчега на Завета (виж Фиг. 1.), който беше кутия, направена от шитимово дърво, облицована отвътре и отвън с ковани златни листове. Капакът на Ковчега, наречен чистилище, е направен от чисто злато. В краищата му имаше две изображения на херувими. Кивотът се смяташе за най-важното светилище на храма. Моисей, по заповед на Бог, поставив Ковчега на плочите и пред Ковчега постави съд с манна.
В светилището е имало три свещени предмета (виж фиг. 1.). В центъра на светилището, срещу Ковчега, стоеше кадилница, изработена от скъпоценно дърво и обкована със злато. На него свещениците принасяха в жертва тамян или тамян. Отдясно на олтара за тамян стоеше дървена маса, покрита със злато, с дванадесет хляба за предложение, които се сменяха всяка събота. Отляво стоеше златен светилник, подобен на дърво, със седем светилника, в които гореше масло.
Скинията без двор беше малка. Беше дълъг 30 лакътя (т.е. 15,6 м; свещеният лакът беше 52 см), широк и 10 лакти (5,2 м) висок. Когато скинията беше завършена, Моисей я освети, като помаза всичките й свещени предмети с масло.
В същото време Аарон и неговите синове от племето на Леви бяха избрани да извършват богослужения в скинията. „И вземи при себе си брат си Аарон и синовете му с него измежду синовете на Израел, така че той да Ми бъде свещеник, Аарон и Надав, Авиуд, Елеазар и Итамар, синовете на Аарон“ (Изх. 28.1). Ако преди даването на закона сред евреите всеки глава на семейството можеше да изпълнява свещенически задължения, тоест да прави жертви на Бога, сега само потомците на Аарон можеха да бъдат свещеници. Начело на свещениците бешепървосвещеникът(първоначално той също се наричаше просто свещеник, Изх. 28.1, или „помазаният свещеник“, Лев. 4.3, или „великият свещеник“, Лев. 21.10). Първият първосвещеник беше Аарон, когото Моисей помаза (Изх. 40.12-15), след това първосвещеник, след смъртта на Аарон, беше неговият син Елеазар (Числа 20.26), след това внукът на Аарон и синът на Елеазар - Финеес (Втор. 10.6) и т.н. За да помогнат в службата на свещениците в скинията, останалите представители на племето на Леви (не потомци наАарон) - левитите (Числа 3.6-8).
Когато скинията беше построена, тогава облак я покри, "и славата на Господа изпълни скинията" (Изх. 40.34). Облакът над скинията беше символ на присъствието на Господ сред Израел.