Табу в областта на комуникативно-езиковата актуализация
Сибирски федерален университет (Красноярск)
Статията е посветена на разграничаването на съществуващите подходи към разбирането на табуто в изследванията на лингвистиката на езика и комуникативната лингвистика. Разбирането на съвременния етап от развитието на тази тема и позиционирането на проблема в рамките на съвременната лингвистика е необходим компонент за по-нататъшното изследване на явленията табу и евфемизация, които поради своята многозначност и продуктивност остават във фокуса на вниманието на съвременните изследователи.
Статията описва наличните в момента дефиниции на табуто, разграничава подходите за разбиране на това явление, дава характеристиките му в езиков и междукултурен аспект.
Развитието на областите на интерес за комуникативната лингвистика и по този начин методологичният обрат към говорещите субекти доведе до факта, че в лингвистиката отново се повдигна проблемът за възможността да се изрази това, което човек мисли. През 70-те години на миналия век философите на езика твърдят, че ако можете да мислите, можете да кажете. Тази идея, както знаете, е отразена в така нареченото "правило за изразимост" на Джон Сърл. [1, стр. 160] Въпреки това, всеки носител на езика в даден момент се сблъсква с проблема „липса на думи“. Това се случва например, когато в процеса на общуване възникне пречка под формата на табута, чието непознаване или невъзможност за предаване може да доведе до един от най-спешните и ключови проблеми в комуникацията, проблемът с комуникационните неуспехи.
Понятието „табу“, навлязло в нашата лингвистична употреба от Полинезия като термин, заимстван от религиозни и ритуални институции, днес се разбира много по-широко и е едно от тези, които се разработват в комуникативната лингвистика.
Учени като Фрейзър, Джевънс,Спенсър, Той и други започнаха изследването на табуто. Днес много изследователи обръщат специално внимание на този проблем, разглеждайки табуто в различни аспекти, разчитайки на оригиналната интерпретация или разграничавайки го от съвременното разбиране: В. Б. Кашкин, Е. А. Меликова, О. А. Рутер, И. А. Садикова, Ж.
Немският речник Duden дефинира „табу“, като прави разлика между същите два аспекта като 1. die Volkerkundliche Bedeutung im Sinne eines Verbotes „bestimmte Handlungen auszufuhren, insbes. geheiligte Personen od. Gegenstande zu beruhren, anzublicken, zu nennen, bestimmte Speisen zu genie?en"; 2. die bildungssprachliche Bedeutung im Sinne eines ungeschriebenen Gesetzes, „das auf Grund bestimmter Anschauungen innerhalb einer Gesellschaft verbietet, uber bestimmte Dinge zu sprechen, bestimmte Dinge zu tun“. [6, S. 1555]
Въз основа на горните определения стигаме до общоприетия извод, че спазването на табутата е задължително за всички членове на обществото, а нарушаването им води до обществено порицание. Въпреки това както тълковният речник, така и много изследователи пропускат друго важно разбиране за табуто, дадено от изследователя А. Мусолф, който добавя табу към всички горепосочени дефиниции като „Vorwurfs–Sprechakte in der Kommunikation“ (израз в комуникацията на вкоренени предразсъдъци, упреци) [7, S. 17]. Значението на това определение за комуникативната лингвистика се потвърждава от честото му появяване в медиите. А. Мусолф подчертава, че разглеждайки табуто в този аспект, такива понятия като „tabulos, Tabus brechen, enttabuisieren“ („свободен от табу, нарушаване на табуто, детабу“) придобиват положителна конотация. [7,S. 17]
Разликите в подходите към дефинирането на феномена „табу“ водят до различия в класификацията, характеризирането на методите, темите, областите на табу и т.н. Въпреки всички различия обаче резултатите от анализа в посочената перспектива убеждават участниците в изследователския екип, че изследваните фактори до голяма степен модифицират номинативните и комуникативните стратегии, определят избора на комуникативни тактики дори в монокултурното взаимодействие, да не говорим за междукултурното .
Така че ще се опитаме да обобщим и систематизираме съществуващите идеи за табуто, както и систематично да анализираме тази концепция въз основа на материала от речта на германския канцлер Ангела Меркел, посветена на 20-годишнината от падането на Берлинската стена. Този материал е избран от нас, тъй като именно в политическия дискурс и всички видове институционален дискурс задължително се осъществява съзнателното регулиране на езика в съответствие с идеите за политическа коректност. Следователно можем да проследим не само темите и лексикалните единици, които са обект на табу, но също така да анализираме начините, по които се предава табу речникът и темите.
Вербалните табута от своя страна могат да бъдат разделени на езикови и комуникативни табута. Тук можем да се съгласим с О. А. Рутер, който пише: „Терминът езиково табу изглежда е по-широк от термина вербален и означава всяка забрана, която съществува в езика. На практика обаче езиковите табута се свеждат предимно до словесни. Потенциално, при определени условия, е възможно да се забрани използването на определени звуци в речта, букви в писмена форма и т.н. (например М. М. Маковски отбелязва, че в семитските езици е табу да се пишат гласни под формата на отделни букви, така че те се заменят с диакритични знаци) [9; 8]. В допълнение, табу можеразбира се като табу на езиковите единици – тон, интонация [10]. Въпреки това О. А. Рутер отъждествява понятията „вербално табу“ и „вербално табу“, въпреки че според нас понятието вербално табу е много по-широко.
Табуто като комуникативен феномен има характер на неписани закони, за които членовете на определена езикова общност знаят, но за които по една или друга причина изглежда неудобно да се говори. Например негативните етнически стереотипи са културно табу. [11, стр. 247] Като правило, в условията на междукултурна комуникация с представител на друга култура, участниците в комуникацията се опитват да не докосват информацията, която описва ярко негативните културни и житейски реалности на страната, чийто представител е техният партньор. Много теми табу са относителни по природа, тъй като от гледна точка на вътрекултурната комуникация тези теми може да не са табу. Но щом станат обект на дискусия в междукултурната комуникация, същността им може да бъде съвсем различна. Тема, която се възприема неутрално от представители на една етническа група, може да се превърне в табу в условията на общуване между представители на различни етнически групи и да се превърне в пречка за процеса на тяхното общуване, ако бъде засегната.
Като част от описанието на табутата изследователите разграничават езикови, тематични и контактни [12, с. 116], имплицитни и експлицитни [13], твърди и меки [14, с. 280], екстралингвистични [10], архаични и етикетни [9, с. 12] и други видове табу, разглеждайки това явление в различни аспекти. Въпреки това всички изследователи подчертават неговата културна специфика, която определя областите на табуиране, степента на табуиране на тези области, избора на език и средства за комуникация за изразяване на табута.
Зони табуднес са, от една страна, някои личности, места, храна, от друга страна, секс, мания, бедност, неравенство, корупция, насилие, смърт, различни болести и т.н. Мотивацията за табуирането на тези области е следната:
- табу поради страх, страх;
- табу на деликатността;
- табу от спазване на приличието [15, с. 196];
Обобщавайки, съотношението на вербалните и невербалните табута може да се изрази по следния начин:
- табуиране на действия и изразяване на действия, които са под абсолютна забрана („Те не говорят за това и не го правят“). Например: кръвосмешение;
- изразяване на действия табу чрез използване на етикетни средства („Те не говорят за това открито, но го правят“). Например: функции на тялото;
- камуфлаж при изразяване на табу действия чрез замяна на някои изрази с други („Като цяло те не правят това, но ако го правят, те говорят за това, замествайки понятия“). Например: "Операция" вместо "Война".
- "... wenn ich das so sagen darf ..."
- "...ich kann das immer nur pars pro toto sagen..."
- "... wie auch immer man das nennen ще ..."
Наричайки самото събитие „падането на Берлинската стена“, канцлерът използва евфемистични замени:
- „…дие Ситуация на 9 ноември 1989 г.…“
- "... wenn wir heute in Deutschland diesen Tag feiern ..."
- „Sie haben mutig die Dinge geschehen lassen…“
Както вече споменахме, личностите могат да бъдат включени в зоните на табу. В това обръщение намираме ярък пример за това. Следователно директното позоваване на конкретни имена и лица е заменено тук с описателни конструкции:
- „... die damaligen kommunistischen Herrscher. »
- "Die, die sich immer als die fuhrende und herrschende Klasse bezeichnet haben ..."
- "Die, die als Erste uber die Grenze gingen ..."
- "... die, die sich schon als Erste fur deren Offnung eingesetzt hatten ..."
- „... Generalsekretar der KPdSU gewesen zu sein, .... mit dem Fall der Berliner Mauer identifiziert zu werden…”
- “….dass immer mehr von denen, die kluge, mutige Kopfe waren…”
По-нататък в обръщението намираме евфемистични замени на понятия от такива табу области като потисничество, политическо насилие, налагане на собствените интереси, война чрез такива неутрални или по-малко емоционално оцветени понятия като:
- „….das Ergebnis einer langen Geschichte von Unfreiheit…“
- "... wie das war, als er ausgeburgert wurde."
- "Andere sind unter widrigsten Bedingungen geblieben ..."
- "... Kampf gegen die Unfreiheit ..."
Обобщавайки, можем да направим следните изводи относно табутата и тяхната роля в дейността на обществото:
- въпреки важността на този въпрос, културните табута не са достатъчно проучени, тяхното описание е ограничено главно до области, идентифицирани, например, в хода на социологически проучвания.
- табуто винаги има мотивационен параметър;
- всички табута имат изразена културна специфика, която определя областите на табуиране, степента на табуиране на тези области, избора на език и средства за комуникация за изразяване на табута;
- във всички видове институционален дискурс задължително се случва съзнателно нормиране на езика, така че табуто неизбежно предполага евфемизация;
- незнанието и невъзможността за разпознаване и маскиране на табута води до неправилно възприемане и съответно оценка на речевите действия на партньорите, което води до неуспехи в комуникацията.
- табутата са неизбежни: те определят избора на комуникативни тактики, подкрепящиопределено културно ниво на общуване, както и етични норми на комуникативно поведение.
1. Малгожата, Кита. Неизразимо, неизразимо и неизразимо за носител на езика / Кита Малгожата прев. Дементиева В. В. // Пряка и непряка комуникация: сб. научен статии. Саратов, 2003, с. 159–176.
2. Фрейзър, Дж. Дж. Разновидности на табу / Дж. Дж. Фрейзър // Златна клонка. М., 1983. С. 188–250.
3. Warbot, J. J. Taboo / J. J. Warbot // Български език: Енциклопедия. М., 1979. С. 345–346.
4. Кон, И. С. Кратък речник на сексопатологичните термини / И. С. Кон. Електрон. Дан. Режим на достъп: http://www.perfekt.ru/dict/sex_ru.html.
5. Мечковская, Н. Б. Език и религия / Н. Б. Мечковская // Лекции по филология и история на религиите. - М.: "ПАНАИР", 1998 г.
6. Дуден. Deutsches Universalworterbuch. 4., neu bearbeitete und erweiterte Auflage. Манхайм, 2001. S.1555
7 Мусолф, Андреас. Sind tabus tabu? Zur Verwendung des Wortes Tabu im offentlichen Sprachgebrauch. В: Sprache und Literatur in Wissenschaft und Unterricht 60. 1987. S. 10–18.
8 Шрьодер, Хартмут. Tabuforschung als Aufgabe interkultureller Germanistik. В: Jahrbuch Deutsch als Fremdsprache 21. 1995. S. 15–35.
10. Меликова, Е. А. Съвременни прояви на евфемизация и табу [Електронен ресурс] / Е. А. Меликова. Електрон. Дан. Северно-Кавказки държавен технически университет, 2005 г. Режим на достъп http://science.ncstu.ru/articles/hs/13.
11. Кашкин, В. Б. Етностереотипи и теми табу в междукултурната комуникация / В. Б. Кашкин, Е. М. Смоленцева // Културни табута и тяхното влияние върху резултата от комуникацията. Воронеж: ВГУ, 2005, с. 246–252.
12. Бгажноков, Б. Х. Табу в комуникативното поведение на черкезите. Социални функции и видове табу / Б.Х. Бгажноков // Адигейски етикет. Налчик, 1978, с. 116–143.
13. Кострова, О. А. Дискурсивни табута в междукултурната научна комуникация [Електронен ресурс] / О. А. Кострова. Електрон. Дан. Самара, 2003. Режим на достъп http://olgakostrova.narod.ru/articles/2006/tabu.pdf
14. Стернин, И. А. За концепцията за комуникативно поведение / И. А. Стернин // Kommunikativ–funktionale Sprachbetrachtung. Хале, 1989. S.279–282.
15. Улман, Стефан. Семантика. Въведение в науката за значението. Оксфорд, 1962 г.
16 Золнер, Никол. Der Euphemismus im alltoglichen und politischen Sprachgebrauch des Englischen. Франкфурт а. М., 1997.