Така че с помощта на използването на гротескния Салтиков-Шчедрин
Гротеската, нейните функции и значение в образа на град Глупов и неговите кметове
Със сатирична насоченост е творчеството на Салтиков-Шчедрин, демократ, за когото господстващата в България автократично-феодална система е абсолютно неприемлива. Писателят се възмущава от българското общество на „роби и господари“, от безчинствата на помешчиците, от народното смирение и във всичките си произведения изобличава „язвите“ на обществото, осмива жестоко неговите пороци и несъвършенства.
И така, започвайки да пише „История на един град“, Салтиков-Шчедрин си постави за цел да разкрие грозотата, невъзможността за съществуване на автокрацията с нейните социални пороци, закони, нрави и да осмие всичките й реалности.
По този начин „Историята на един град“ е сатирично произведение, доминиращото художествено средство за изобразяване на историята на град Глупов, неговите жители и кметове е гротеската, техниката на комбиниране на фантастичното и реалното, създаване на абсурдни ситуации, комични несъответствия. Всъщност всички събития, които се случват в града, са гротескни. Неговите жители, глупаците, „които произлизат от древно племе на негодници“, които не знаеха как да живеят в самоуправление и решиха да намерят господар за себе си, са необичайно „обичащи шефовете“. „Изпитващи необясним страх”, неспособни да живеят самостоятелно, те се „чувстват сираци” без градските управници и смятат за „спасителна строгост” изстъпленията на Органчик, който имаше механизъм в главата си и знаеше само две думи „няма да търпя” и „ще съсипвам”. Съвсем „обичайни“ във Фоолово са такива градски управители като Пъпка с препарирана глава или французина Дю Марио, който „при по-внимателно разглеждане се оказа момиче“. Абсурдът обаче достига своята кулминация с появата на Grim-Grumble,"негодник, който планира да покрие цялата вселена." В стремежа си да реализира своята „систематична глупост“, Угрюм-Гръмбъл се опитва да изравни всичко в природата, да подреди обществото по такъв начин, че всеки в Глупов да живее според плана, който сам е измислил, така че цялата структура на града да бъде създадена наново според неговия проект, което води до унищожаването на Глупов от собствените му жители, които безпрекословно изпълняват заповедите на „негодника“, а след това и до смъртта на Угрюм-Г. urcheev и всички глупаци, следователно, изчезването на реда, като явление неестествено, неприемливо от самата природа.
Описвайки фантастично комичния живот на глупаците, техния постоянен страх, всеопрощаваща любов към началниците си, Салтиков-Шчедрин изразява своето презрение към хората, апатични и послушно-робски, според писателя, по природа. Единственият път в работата, когато глупаците бяха свободни, беше в присъствието на кмет с препарирана глава. Създавайки тази гротескна ситуация, Салтиков-Шчедрин показва, че при съществуващия обществено-политически строй хората не могат да бъдат свободни. Абсурдността на поведението на „силните” (символизиращи реалната власт) на този свят в творбата олицетворява беззаконието и произвола, извършвани в България от високопоставени чиновници. Гротескният образ на Грим-Бурчеев, неговата „систематична глупост“ (вид антиутопия), която кметът реши да оживи на всяка цена, и фантастичният край на правителството е реализацията на идеята на Салтиков-Шчедрин за безчовечност, неестествеността на абсолютната власт, граничеща с тирания, невъзможността за нейното съществуване. Писателят въплъщава идеята, че самодържавно-феодалната България с нейния уродлив бит рано или късно ще настъпи своя край.
И така, изобличаването на пороците и разкриването на абсурда и абсурда на реалния живот, гротескатапредава специална „зла ирония“, „горчив смях“, характерен за Салтиков-Шчедрин, „смях чрез презрение и възмущение“. Писателят понякога изглежда абсолютно безмилостен към своите герои, прекалено критичен и взискателен към света около себе си. Но, както е казал Лермонтов, "лекът за болестта може да бъде горчив". Жестокото разобличаване на пороците на обществото според Салтиков-Шчедрин е единственото ефективно средство в борбата с „болестта” на България. Осмиването на несъвършенствата ги прави очевидни, разбираеми за всички. Би било погрешно да се каже, че Салтиков-Щедрин не обичаше България, той презираше недостатъците и пороците в нейния живот и посвещаваше цялата си творческа дейност на борбата с тях.