Tal Hotel Отзиви (Кемер - Турция)
TAL ОТЗИВИ ЗА ХОТЕЛ
Рейтинг на хотела:
Обща оценка на хотела:
Други оценки:
Местоположение на хотела, територия:
Номер:
Хотелски персонал, обслужване:
Хранене:
Развлечения:
Преглед на хотела:
Една истинска история с истински имена и заглавия Помогнете да защитим честта и достойнството на българските туристи, за да не бършат краката си в нас и да накажат уверения в безнаказаността си хам, кажете ми къде можете да се обърнете за компетентно и успешно разрешаване на случая.
Как се обиждат българските туристи в Турция, до какво води и какво произтича от това (една история с продължение и все още незавършена)
Почивахме в Белдиби (близо до Кемер), хотел TAL ***, туроператор Mostrevel, домакин - Turtess
На петия ден на почивка решихме да презапишем USB флаш устройството на компактдиск, за да снимаме повече, и разговаряхме предварително с работниците от палатката, работещи под марката KODAK Network.
Увериха ни, че всеки го може, всеки може и работи от КОДАК, работили двама турци (единият е по-млад, около 20 години, другият е около четиридесет)
На 18 май вечеряхме в хотела и около 22:00 местно време влязохме в палатката. Съпругът остана да разгледа процеса, тъй като разбира от компютри (той е администратор на локалната мрежа и от много години работи като ремонт на компютри). Отидох да прекарам това време в близкия магазин (намира се зад стъклена стена).
След 5 минути идвам, виждам изкривеното лице на съпруга ми и невъзмутимите лица на турците, те хвърлят флашката на тезгяха и заявяват, че е празна, няма снимки и не разбираме технология.
Технически подробности за случилото се с флашката -след основната история.
Мога само да попитам "Как е възможно това?" На това ми казаха, че разговорът с нас вече е приключил. Възмутих се и исках да разбера как ще излязат от тази ситуация, на което буквално ми казаха: „Жено, затвори си устата, сега ще те изхвърля оттук“.
Попитах защо ми говори така: защото съм жена или просто защото съм чужда туристка?
Отговор: Има право, защото има такъв турски закон и има право да изхвърли купувача, без да го обслужва и да не отговаря на въпросите му. В България няма право на това, но в Турция има.
Аз: И в България го правят, но води до лоши последствия.
Той: (променя тона) Казва, че може да го изгони, но пак няма.
Моля да се обадя на собственика, за да говоря с него. Младият турчин заявява, че той е господарят, не иска да говори с мен и трябва да тръгваме, т.к. Ние не разбираме турските правила.
Аз: Да извикаме жандармеристите да ни помогнат да разберем правата си и да ни обяснят задълженията.
Накрая каза, че е напълно безполезно да се викат жандармеристи, т.к. те не решават нищо, нямат власт над тях и нищо няма да им се направи.
Аз: Купихте ли жандармерията?
Той беше видимо уплашен, че е прекалил: „Защо го казваш? Млъкни, затвори си устата!"
Отговор: Няма да получиш нищо, махай се оттук (Той започва да се разхожда около мен в кръгове много близо, но не ме докосва с ръце.)
Аз: Развали ми почивката, показа Турция и турците от другата страна, от която не бих искала да ги познавам.
ТОЙ: (дълъг монолог) Много се радвам за това, той иска да напуснем страната възможно най-скоро, никога повече да не идваме.
Аз: А ти как ще си без нашите пари - туриститехранят ли те
Той: Можем и без твоите пари, махай се от страната!
Аз: А ако всички си тръгнем и предупредим останалите, че в Турция се отнасят толкова добре с туристите?
Той: Омръзнаха от всички туристи, особено българските, всички излязоха от страната!
Този ден не изчакахме водача от хотела, така че по-нататъшните събития бяха отложени за следващия ден.
Разбрахме се с водача Евгений да се срещнем в 9 сутринта, бяхме готови навреме, но изтокът е деликатен въпрос и Евгени имаше спешна работа извън хотела.
Той дълго вика жандармеристите в хотела (които също се оказа, че имат много други неотложни неща), като в същото време се опитваше да ни успокои, убеждавайки ни в безполезността на претенциите и че не си струва да дърпаме жандармеристите отново - ще се ядосат. Потвърдихме правото си да кандидатстваме и се уплашихме, че ще трябва да свидетелстваме.
Когато решимостта ни стигна до него, жандармеристите най-после се включиха :). Това се случи след 17 часа. Жандармеристите жестикулираха с ръце, също разбраха, че не могат да ни убедят и ни изпратиха в жандармерията.
И нашата информативна безплатна обиколка започна там, където не се допускат всички туристи.
Старшият дежурен офицер в гарата отначало много вяло (но постоянно усмихнат и жестикулиращ) реагира на желанието ни да напишем изявление за нанасяне на материални щети върху нас, говорейки за неговата (изявление) безполезност.
Изявлението за повредата на фотоносителя като цяло го запита - декларирахме ли камерата при влизане в страната? И ако не, тогава може би сме го откраднали напълно или изобщо не е съществувало.
Освен това фразите за обида на честта и достойнството нямаха особен ефект върху него, но той не отказа да регистрира това. Малко се оживи, когато разбра, че в Турция има закон, който позволява хвърлянетокупувачи (но се препоръчва това да се дължи на експанзивността на местното население). Когато споменах, че според думите на турците от Кодак, тук жандармеристите не се ценят, не се страхуват и жандармеристите не могат да направят нищо, много се развълнувах, дръпнах с рязко движение клавиатурата и бързо започнах да пиша текста на изявлението.
Освен това всичко беше включено в приложението, дори и за камерата (недекларирането й се оказа безпринципно).
Заедно с водача много се забавлявах с името на нашето селище "Шишкин лес" (в превод Шишкин бор :). Трябва да отдадем дължимото на факта, че служителят се отнесе много учтиво и коректно с нас, в края на срещата си стиснаха ръцете и изрази увереност, че нашият случай след внасянето му в съда ще бъде разрешен бързо и справедливо.
Искам да отбележа добрата работа и професионалното поведение на нашия водач Евгений Ревенко. Разбираме нежеланието му да се кара с местните търговци, но той беше верен на професионалния си дълг. В негово лице агенция Turtess разполага с компетентен и ценен служител.
Специални благодарности за моралната подкрепа на служителите на MosTravel.
Историята не свърши дотук, сега чакаме призовка ...
По-нататък - техническите подробности, обещани по-горе, описани от съпруга ми.
Накратко - давам на "младия" турчин флашка (SmartMedia, 128m), той я поставя в четеца (мониторът е на плота, виждам го ясно), Windows не разпознава формата на флашката (MS и FUJI имат различни концепции за форматите) и предлага да я форматира - и турчинът натиска ОК (бутона не казва ОК, а нещо на турски, но това не променя същността), появява се прозорецът за форматиране - виждам, което оттук нататък ще натисна отново "ОК", опитвам се да му обясня нещо, той затваря прозореца. Звъня на "старшия", той говори нормално български, питам - защохрян партньорът му щеше да форматира флаш. Получавам отговор - че нищо не разбирам от компютри и не мога да разбера по принцип, защото Windows е турски, но аз не знам турски. Обръщам се към "младите" - и виждам, че лентата за прогрес на форматирането бързо преминава през нея. #$%^&@$.
Публикувано: 22 май 2005 г.
Информация за хотела Tal Hotel