Таласократия
Съдържание
- 1 Таласокрация и империя
- 1.1 Минойска таласокрация
- 1.2 Финикия
- 1.3 Древна гръцка колонизация
- 1.4 Картаген
Таласокрация и империя
Таласокрацията може да действа като първи етап по пътя към формирането на империя, например британска, португалска. Основната разлика между таласокрацията и империята е, че таласокрацията, като правило, не контролира значителни земни площи, когато се отдалечава от морето дълбоко в континента. Таласокрацията е изградена предимно около линейни вериги от крайбрежни пристанищни градове, обитавани или контролирани от хора от главния град (метрополис).
Минойска таласокрация
Първата регистрирана таласократия с ясна таласократична политическа и икономическа политика е държавата Минойски Крит. Минойците започнаха активна външна политика, разчитайки на превъзходството на своя флот. Тяхната дейност засягаше предимно Егейско море, но имаше добре установени контакти както със страните от Западното Средиземноморие, така и с Източното. Минойската таласокрация престава да съществува в средата на 2-ро хилядолетие пр.н.е. поради причини, които не са напълно изяснени (доста широко разпространена теория е, че упадъкът на цивилизацията на древен Крит с изригването на вулкана Санторини на остров Тира.)
Основана е първата таласокрация в Средиземно морефиникийци. Финикийските градове Тир, Библос и Сидон изпращат огромна флота за търговски и изследователски цели и за създаване на нови колонии по бреговете на различни морета в региона.
Древна гръцка колонизация
Древногръцката колонизация от времето на ранната античност също е имала типичен таласократичен характер, поради което е получила това име („таласа” на гръцки означава море, в случая Средиземно море). Дорийците и йонийците разпространяват влиянието си по цялото северно крайбрежие на Средиземно море. Южното крайбрежие е било заето главно от финикийците. Изключение е гръцката Киренайка. След това се озовават в Черно и Азовско море. Както много образно пише един от гръцките хронисти от онова време, „гърците седяха около Средиземно море като жаби около блато“.
Гърците обаче не се занимават с откриването на нови земи, а следват вече утъпканите пътища на финикийците, като постепенно изместват своите предшественици. Освен това те не изследват нови земи дълбоко в континентите, а ограничават присъствието си до бреговете, на които възникват нови градове-колонии (Олбия, Томи, Танаис, Херсонес, Неапол, Масилия и др.). Центърът на колониалната структура на гръцкото Средиземноморие на запад беше Сицилия и Южна Италия, на изток островите Кипър и Крит.
Европейски таласократии: Венеция и Генуа
Типични примери за таласокрация в средновековна Европа са Венеция и Генуа, тогава независими градове-държави. Венеция, разположена на острови в лагуната на Адриатическо море и Генуа, притисната от всички страни от разклоненията на Лигурийската верига, не разполагаше със значителни земни ресурси и мъжкото им население в по-голямата си част беше принудено да се занимава с риболов, а по-късно и с навигация.
Политически процеси на италианскиГрадовете от Средновековието допринесоха за развитието на силен флот, а възникващите капиталистически отношения допринесоха за развитието на пълномащабна търговия в пристанищата на тези градове, които също се занимаваха с търговия с роби със страните от Изтока.