Танц с тамбура или Как си търсих работа - Панаир на майсторите
Наскоро реших да отида на работа. По това време тя седеше на безплатен хляб в продължение на 3 години. И не че гладуваха, но искаха някакво разнообразие и стабилност.
Първото нещо, което направих, беше да напиша автобиография. Изпратено където трябва. И тя започна да чака. Междувременно изчаках, нека помисля, ще направя експеримент. За забавление, за здраве. Може би сте чували нещо за Симорон? Е, така... Реших да проведа ритуал на Симорон за привличане на работа. И ще се забавлявам, мисля, и ще си намеря работа ...
Избрах два интересни прости ритуала.
Така. Трябваше да направя следното. Вземете малка възглавница, прикрепете към нея лист хартия „ДОБРА РАБОТА“ и помолете някой от членовете на семейството да я скрие, така че по-късно да „търсите работа“ и след като я намерите (възглавницата), трябваше да седнете на нея - „добре е да си намериш добра работа“. Казано, сторено. Намерих антистрес възглавница (отново, фокусирайки се върху факта, че бъдещата работа не е много стресираща), прикрепих към нея лист хартия „ДОБРА РАБОТА“ и помолих съпруга ми да го скрие, за да не видя къде.
Казано, сторено. Сутринта изпих едно кафе, събрах смелост и тръгнах да търся работа.
Накратко, сама съм си виновна. Тя не предупредила съпруга си, че този ритуал е просто инсценировка. Какво, казват, отивам така, отивам - БАМ! Намерил си работа, значи - време! и си намерих работа при нея без никакви проблеми .. Но ето го. Съпругът ми, с цялата отговорност на бивш военен, подходи към въпроса. Скрих тази възглавница (четете - работа), така че я търсих цял ден с почивки за храна. И обърнах всичко с главата надолу за петнадесети път. В същото време изчистих килера в антрето. В един момент децата ме съжалиха. Но аз упорито не приемах помощ за намирането на тази злополучна възглавница.
И го намерих вечерта чисто интуитивно. Но настроението вече беше развалено. Кацнах на тази възглавница, но не изпитах голяма радост. Така че не разбирам защо? Все пак постигнах целта си. Но поради някои трудности изобщо не ми хареса. И вторият ритуал вече ми писна да правя. Все пак си помислих, че може би това ще изглади негативното впечатление от първия и все пак го направих.
Трябваше да напиша на лист всичко, което очаквам от ново работно място. Какъв шеф, колеги там, график, заплата и т.н. Като цяло не съм си чупил главата много. Разкопчах лист хартия "ДОБРА РАБОТА" от глупава антистрес възглавница. И по-долу добавих думите: внимателен шеф, интересни колеги, оборудван офис с най-новите науки и технологии, заплата (от скромност няма да пиша цифра тук) и всичко в такъв утопично-дъгов дух. Тя сгъна листа и го пъхна в джоба на чантата си. Усещате ли аналогията? Добра работа вече е в джоба ми! Но честно казано не изпитах голяма радост. В крайна сметка беше ясно казано, че ритуалите на Симорон се извършват изключително на емоционален подем, в глупаво шеговит тон. И все ми е мрачно, като си спомням тези танци с тамбури.
Така че ще изчакам, може би някой ще хареса автобиографията ми?