Таня Гротер
Таня отвори очи. Странното чувство, че я отнася прииждаща морска вълна, го нямаше. Оглеждайки се наоколо, тя не можеше да повярва на очите си. Тя беше в странна стая... но стая ли беше? Най-лесното нещо би било да го наречем пространство. Всичко наоколо беше снежнобяло, нямаше нито небе, нито таван над главата ти, нито под или земя под краката ти, нито стени, нито нещо наоколо. Само ослепителна белота наоколо. Това е лист хартия, на който все още не е написана нито една дума. Ург беше тук. Изглежда, че мястото, където са се озовали, е поразено не по-малко от Таня. - Къде сме? - каза той в недоумение. Таня се обърна рязко към него. От косите й падаха цветя, сливащи се с белотата на това място. - Мислех, че ще ми кажеш. - Оказва се, че няма да кажа - измърмори човекът. Извади от пазвата си голям медальон на верижка. Медальонът беше кръгъл и плосък. Беше покрит със странни магически знаци, чието значение Таня не знаеше. - Това нещо не можеше да се провали. Има нещо нередно тук - каза Ург с тревога в гласа. - Какво е това? - Медальон на пътуването. Аз… е, няма значение откъде съм го взел, - смути се Ург (от което Таня заключи, че той все още изкарва прехраната си с кражби). - Помага да се премести на различни места от собствения си и паралелни светове. По-точно трябва да помогне, но по някаква причина спря. - Тоест, не можем да излезем оттук - бавно каза Таня. Вътрешен глас я подтикна да започне да се паникьосва. Но паниката не би помогнала в тази ситуация. - Не, защо не. Можеш да излезеш. Но къде ще излезем - по-точно къде ще ни изпрати този луд артефакт - не се знае. Не знам дали ще мога да стигна до Тир... - На теб - на Тир, а на мен - на Тибидохс. Ург вдигна поглед от медальона. - Искаш да кажеш... - Да, Ург. азИскам да поставим всички „д“ наведнъж — каза уморено момичето. Изведнъж й показа, че е по-добре да се обясни сега. Без любопитни уши. Без възможност да се измъкна от разговора.- Уважавам чувствата ти. Но трябва да разберете, че аз обичам Ванка. - И вече... - Нищо не може да се промени. По-добре е да прекратим разговора за това - твърдо каза Таня - и да помислим как да се измъкнем оттук. Това нашия свят ли е или вашият? - Това е… не знам. Това е нещо. Нещо с нещо, бих казал. - И какво ще правим? - Ще сложа медальона и ще хвана ръцете ти. И тогава ще ни отведе там, където трябва ... е, определено ще ни отведе някъде далеч от това място. Мисля, че първо ще се опитаме да се прехвърлим в Tyr и оттам ще ви изпратя... - НЕ, Urg. Първо на Тибидокс - тихо, но настойчиво каза Таня. Urg въздъхна: - Добре, съгласен съм. Той сложи медальона, стисна ръката на Таня и каза: - Училище за магия... Нямаше време да свърши. Усукано лилаво торнадо...