Тела от светлина или път към рая
За възкресението на Исус Христос в евангелския разказ се казва, че Мария Магдалина, а след него и апостол Петър и апостол Йоан, влезли в пещерата, където било оставено тялото на техния Учител, свален от кръста, не Го намерили там. Но жените-мироносици, които първи дошли при гроба на Христос, видели ангел, ослепителен като светкавица. Когато вдигнаха пелените, в които беше повит Исус, и кърпата, която покриваше главата Му, стана напълно ясно, че в пещерата няма тяло! Ето как Евангелието ни разказва за чудотворното възкресение на Исус...
Но може би хората, които са били в състояние на дълбок шок от видяното, не са забелязали нещо?
Нека сега се преместим в днешните времена в Хималаите.
В края на краищата, според някои неканонични източници, именно там до 30-годишна възраст Исус се е запознал с тайните учения на източните мъдреци.
В традициите на тибетския будизъм практиката на Джалу или осъзнаването на Светлинното тяло е известна от дълго време. Тази невероятна практика съществува и днес. Известният лама Намхай Норбу Ринпоче, който сега живее на Запад, дава много примери за този мистичен акт. Една от тези истории Намхай Норбу чул от своя учител Дордже Чангчу-ба, който бил очевидец на подобно явление. Така беше.
Един ден Лама Нягла Падма Дудул извикал учениците си, сред които бил Дордже Чангчуб, обявявайки, че е дошъл неговият час да умре, и посочил планината, където би искал да срещне смъртта. Учениците придружиха ламата до избраното от него място и поставиха малка платнена палатка до скалата. Nyagla Padma Duddul се оттегли в палатката и нареди на учениците да зашият входа здраво и да го оставят сам за 7 дни. След като изпълниха инструкцията, учениците слязоха в подножието на планината и чакаха там 7 дни. През всичките тези 7 дни валя почти непрекъснато,блеснаха светкавици и в редки моменти на затишие небето беше оцветено в дъги.
Когато учениците се изкачиха на планината в определеното време, те намериха шатрата здраво зашита, точно както я бяха оставили. След като разрязали брезента, влезли вътре, но видели само смачканите дрехи на учителката. Така че змиите трябва да свалят кожата си. Учениците вдигнаха дрехите си и видяха косите и ноктите на своя учител отдолу. В палатката нямаше нищо друго!
„Моят учител, Дордже Чангчуб, беше там“, казва Намхай Норбу, „и той ми каза всичко това. Така че знам, че е вярно и е възможно.
Връщайки се към времената, описани в Евангелието, и внимателно правейки паралели, можем да приемем, че Исус е притежавал това тайно учение. И въпреки че условията и сроковете на изчезването на тялото в описаните случаи са малко по-различни, все пак може да се предположи, че природата на тези явления, както в Юдея, така и в Тибет, е една и съща. Исус Христос възкръсна в Тялото на светлината, а ноктите и косата му останаха незабелязани в пещерата.
Как да обясня това на китайските власти?...
По-късно на чичото на Намхай Норбу беше позволено да отиде в малко село и да живее под по-малко строг надзор. Беше му определена отделна къща и същият тибетец редовно го посещаваше с проверка. Но при едно такова посещение служителят се натъкнал на заключена врата. Той започна да почука, но в отговор само месинговият звънец над вратата издрънча, сякаш искаше да каже нещо на натрапник. Тогава тибетски служител разби вратата. Изтичайки в задната стая, той онемя от ужас! Пред очите му се появи медитиращият в поза лотос Тогден, с глава, покрита с лек воал. Измъчван от лошо предчувствие, чиновникът разкъса булото с треперещи ръце и се отдръпна от страх. Гогдън, или по-скоро тялото му, се сви до размерите на бебе! Ръце и кракабяха огънати и притиснати към малък торс.
Когато вълната от страх напусна длъжностното лице, той беше сериозно разтревожен по друга причина - как да обясни това на китайските власти? Ами ако властите го обвинят в подпомагане на бягството на Гогдън? Трябва да побързаме. И чиновникът се втурна да докладва за случилото се на началството. Когато няколко дни по-късно, заедно с военните, той се върна в къщата, тялото на Тогдън изчезна напълно. Останаха само коса и нокти.
Обърканите власти поискаха разяснения. Служителят разпери ръце и каза, че древните тибетски текстове споменават йоги, които са достигнали така нареченото Тяло на светлината. Телата им изчезнаха за седем дни, разтваряйки се в безкрайна дъга от светлина.
— Мога ли да видя ламата?
Монасите ми се усмихнаха и отговориха:
След като изчаках един час, повторих въпроса си. Монасите, които сега се разхождаха безгрижно из манастира, поклатиха глави.
— Лама в медитация.
Следващите 3 часа се възхищавах на долината Катманду от височината на стената на манастира. Но когато слънцето се прокрадна до планинската верига и цветовете на деня потъмняха, за трети път зададох въпроса си на монасите, бързащи за службата. Те ме гледаха дълго и ми отговориха неразбираемо със срички:
— La-ma in me-di-ta-tion.
- Как така? Колко дълго ще бъде в тази медитация?
И тогава един от монасите избухна в смях и, закривайки лицето си от смущение с ръка, избухна:
- Не знам: ден, два, три, месец ... два, три ...
Тогава, честно казано, си помислих, че просто са ме изпратили, за да не уморявам учителя си с поредния глупав турист. Но грешах. Възелът на моето невежество беше вързан твърде здраво.
Очевидно в случая е имало частична реализация на Светлинното тяло.
Веднъж азсе върна в хотела си след кратко пътуване до непалските села. Току-що премина тропически дъжд. Въздухът блестеше от свежест. Потоците изглеждаха по-чисти от обикновено. Пеперуди с тъмносини криле, колкото ръката на възрастен мъж, докосваха раменете ми. В клоните на дърветата, наведени над главата ми, весело чуруликаха зелени папагали. Рая и повече!
И за да бъде пълна тази идилична картина, от дълбините на небето се появи гигантска дъга. Тогава си помислих: може би в някой планински манастир или малко селище някой велик майстор на медитация вече е реализирал практиката джала и светлината на новото му съществуване искри над земята с всички цветове на дъгата. И тази дъга е като път към рая!
"Тайните на ХХ век" - (Живот след смъртта)